ВТОРА КНИГА МОИСЕЕВА - ИЗХОД

1
  1:1 Ето имената на синовете Израилеви, които влязоха в Египет с Иакова (баща им), влязоха всеки с (цялата) своя челяд:
  1:2 Рувим, Симеон, Левий и Иуда,
  1:3 Исахар, Завулон и Вениамин,
  1:4 Дан и Нефталим, Гад и Асир.
  1:5 А всички, произлезли от чреслата Иаковови, бяха седемдесет (и пет) души; Иосиф пък беше вече в Египет.
  1:6 И умря Иосиф и всичките му братя и целият им род;
  1:7 а синовете Израилеви се разплодиха и намножиха, нараснаха и се усилиха извънредно, тъй че оная земя се напълни от тях.
  1:8 И възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Иосифа,
  1:9 и рече на народа си: ето, родът на синове Израилеви е многоброен и по-силен от нас;
  1:10 да измъдруваме нещо против тях, за да се не размножават; инак, кога се случи война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще излязат из (нашата) земя.
  1:11 И поставиха над тях надзорници на работите, за да ги изнуряват с тежки работи. И те съградиха на фараона градове за припаси: Питом и Раамсес (и Он, сиреч Илиопол).
  1:12 Но колкото повече ги изнуряваха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече нарастваха, тъй че (египтяни) се страхуваха от Израилевите синове.
  1:13 И затова египтяни с жестокост караха Израилевите синове да работят
  1:14 и правеха живота им горчив с тежката работа над глина и тухли и с всяка полска работа, с всяка работа, на която ги караха с жестокост.
  1:15 Египетският цар заповяда на бабите, които бабуваха на еврейки и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа,
  1:16 и (им) рече: кога бабувате на еврейки, гледайте при раждането: ако е момче, убивайте го, ако е момиче, нека живее.
  1:17 Но бабите се бояха от Бога и не правеха тъй, както им поръчваше египетският цар, и оставяха момчетата живи.
  1:18 Тогава египетският цар повика бабите и им рече: защо тъй правите, че оставяте момчетата живи?
  1:19 Бабите отговориха на фараона: еврейските жени не са като египетските: те са здрави, и преди още да отиде бабата при тях, раждат.
  1:20 Поради това Бог даваше добро на бабите, а народът се множеше и твърде се усилваше.
  1:21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той правеше да преуспяват домовете им.
  1:22 Тогава фараонът заповяда на целия си народ, като каза: всяко новородено (у евреите) момче хвърляйте в реката, а всяко момиче оставяйте живо.

2
  2:1 Един човек от Левиевото племе отиде, та си взе жена от същото племе.
  2:2 Жената зачена и роди син, и като видя, че е много красив, кри го три месеца;
  2:3 но като не можеше повече да го крие, взе тръстено кошче, намаза го с асфалт и смола и, като тури в него детето, сложи го в тръсталака при речния бряг;
  2:4 а сестра му застана отдалеч да гледа, какво ще стане с него.
  2:5 И излезе фараоновата дъщеря на реката да се къпе, а нейните прислужници-жени ходеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръсталака и прати робинята си да го вземе.
  2:6 Отвори и видя детето; и ето, детето плачеше (в кошчето); смили се над него (фараоновата дъщеря) и рече: това ще е от еврейските деца.
  2:7 Тогава сестрата на детето рече на фараоновата дъщеря: да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?
  2:8 Фараоновата дъщеря й отговори: иди. Момичето отиде и повика майката на детето.
  2:9 Фараоновата дъщеря й рече: вземи това дете и ми го откърми; ще ти заплатя. Жената взе детето и го кърми.
  2:10 И порасна детето, и тя го заведе при фараоновата дъщеря, и то й стана като син, и нарече тя името му Моисей, защото, казваше, от вода го извадих.
  2:11 След много време, когато Моисей порасна, случи се, че излезе при братята си (синовете Израилеви) и видя тежките им работи; видя още, че един египтянин бие едного евреина от братята му (синовете Израилеви).
  2:12 И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби египтянина и го скри в пясъка.
  2:13 На другия ден излезе пак, и ето, двама евреи се карат, и рече на виновния: защо биеш ближния си?
  2:14 А той отвърна: кой те постави началник и съдия над нас? Да не мислиш да ме убиеш, както уби (вчера) египтянина? Моисей се уплаши и си рече: бездруго това нещо се е узнало.
  2:15 И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Моисея; но Моисей побягна от фараона и се спря в Мадиамската земя и (като дойде в Мадиамската земя) седна при един кладенец.
  2:16 Мадиамският свещеник имаше седем дъщери (които пасяха овците на баща си Иотора). Те дойдоха, извадиха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на баща си (Иотора).
  2:17 И дойдоха овчарите и ги отпъдиха. Тогава стана Моисей и ги защити, (извади им вода) и напои овците им.
  2:18 Върнаха се при баща си Рагуила, и той (ги) попита: защо тъй скоро си дойдохте днес?
  2:19 Те отговориха: един египтянин ни защити от овчарите, дори ни извади вода и напои овците (ни).
  2:20 Той рече на дъщерите си: а де е той? Защо го оставихте? Повикайте го да яде хляб.
  2:21 На Моисея се понрави да живее у тоя човек; и тоя даде на Моисея за жена дъщеря си Сепфора.
  2:22 Тя (зачена и) роди син, и (Моисей) нарече името му Гирсам, защото, казваше той, аз станах пришълец в чужда земя. (И като зачена пак, роди друг син, и той му нарече името Елиезер, като каза: Бог на моя баща беше ми помощник и ме избави от ръката фараонова.)
  2:23 След дълго време умря египетският цар. И синовете Израилеви пъшкаха от робия и викаха, и викът им от тежката работа стигна до Бога.
  2:24 Чу Бог стенанията им и си спомни за Своя завет с Авраама, Исаака и Иакова.
  2:25 И милостно погледна Бог към синовете Израилеви и се смили над тях.

3
  3:1 Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, Мадиамския свещеник. Веднъж откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив.
  3:2 И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря.
  3:3 Моисей рече: ще ида и ще погледам това велико явление, защо къпината не изгаря.
  3:4 Господ видя, че той отива да гледа, и извика към него Бог изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! Той отговори: ето ме (Господи)!
  3:5 И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света.
  3:6 И рече (му): Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
  3:7 И рече Господ (на Моисея): видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му
  3:8 и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци.
  3:9 И ето, викът на синовете Израилеви стигна вече до Мене, и Аз виждам гнета, с който ги угнетяват египтяни.
  3:10 И тъй, върви: ще те пратя при фараона (египетския цар); и изведи от Египет Моя народ, синовете Израилеви.
  3:11 Моисей продума Богу: кой съм аз, та да ида при фараона (египетския цар) и да изведа от Египет синовете Израилеви?
  3:12 И рече (Бог): Аз ще бъда с тебе, и ето ти знак, че Аз съм те пратил: кога изведеш (Моя) народ от Египет, вие ще извършите служба Богу на тая планина.
  3:13 И рече Моисей Богу: ето, аз ще отида при синовете Израилеви и ще им кажа: Бог на вашите отци ме изпрати при вас. А те ще ме попитат: как Му е името? Какво да им кажа?
  3:14 Бог отговори на Моисея: Аз съм вечно Съществуващият. И рече: тъй кажи на синовете Израилеви: вечно Съществуващият (Иехова) ме прати при вас.
  3:15 И рече още Бог Моисею: тъй кажи на синовете Израилеви: Господ, Бог на отците ви, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов ме прати при вас. Ето, Моето име е навеки, и споменът за Мене е от род в род.
  3:16 Иди, събери стареите (на синовете) Израилеви и им кажи: Господ, Бог на отците ви, Бог Авраамов, (Бог) Исааков и (Бог) Иаковов, ми се яви и рече: споходих ви и видях, какво става с вас в Египет.
  3:17 И още рече: ще ви изведа от египетската неволя в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци, в земя, дето тече мед и мляко.
  3:18 И те ще послушат гласа ти, и ще отидеш ти и стареите Израилеви при (фараона) египетския цар, и ще му кажете: Господ, Бог на евреите, ни е повикал; прочее, пусни ни на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Господа, нашия Бог.
  3:19 Но Аз зная, че (фараонът) египетският цар не ще ви позволи да отидете, ако го не принуди силна ръка.
  3:20 Тогава ще простра ръката Си и ще поразя Египет с всички Мои чудеса, които ще направя сред него; след това той ще ви пусне.
  3:21 И ще покажа милост към тоя народ пред очите на египтяни; и кога тръгнете, ще тръгнете не с празни ръце:
  3:22 всяка жена ще измоли от съседката си и от съжителката си сребърни и златни неща и дрехи, и вие ще премените с тях синовете и дъщерите си и ще оберете египтяни.

4
  4:1 И отговори Моисей и рече: ами ако те ми не повярват и не послушат гласа ми и рекат: не ти се е явил Господ? (какво да им кажа?)
  4:2 И рече му Господ: какво е това в ръката ти? Той отговори: тояга.
  4:3 Господ рече: хвърли я на земята. Той я хвърли на земята, и тоягата стана на змия, и Моисей побягна от нея.
  4:4 И рече Господ Моисею: простри ръката си и я хвани за опашката. Той простря ръката си и я взе (за опашката); и тя стана пак тояга в ръката му.
  4:5 Това е, за да (ти) повярват, че ти се е явил Господ, Бог на отците им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов.
  4:6 Рече му още Господ: тури си ръката в пазухата си. И той си тури ръката в пазухата си, извади я (от пазухата си), и ето, ръката му бе побеляла от проказа, като сняг.
  4:7 Рече (му още Господ): тури си пак ръката в пазухата си. И той си тури ръката в пазухата си; и я извади от пазухата си, и ето, тя пак стана такава, каквото бе тялото му.
  4:8 Ако ти не повярват и не послушат гласа на първата личба, те ще повярват на гласа на втората личба;
  4:9 ако ли не повярват и на двете тия личби и не послушат гласа ти, вземи вода от реката и я излей на земята; и водата, взета от реката, ще стане кръв на земята.
  4:10 И рече Моисей Господу: о, Господи! аз не съм речовит, и такъв си бях и вчера и завчера, такъв си съм и откак почна да говориш с Твоя раб: аз говоря тежко и заеквам.
  4:11 Господ рече (Моисею): кой е дал уста на човека? Кой го прави ням, или глух, или гледащ, или сляп? Не Аз ли, Господ (Бог)?
  4:12 И тъй, върви, и Аз ще бъда на устата ти и ще те науча, какво да говориш.
  4:13 (Моисей) рече: Господи, прати другиго, когото можеш да пратиш.
  4:14 И разпали се гневът Господен против Моисея, и Господ рече: нали имаш брат - левитина Аарона? Аз зная, че той може да говори (вместо тебе), и ето, той ще излезе да те посрещне и, като те види, ще се зарадва в сърцето си.
  4:15 Ти ще говориш нему и ще туряш думите (Ми) в устата му, пък Аз ще бъда на устата ти и на устата му и ще ви уча, какво да правите.
  4:16 И той ще говори на народа вместо тебе; и така той ще ти бъде уста, а ти ще му бъдеш вместо Бога.
  4:17 И тая тояга (която бе обърната на змия) вземи в ръката си: с нея ти ще правиш личби.
  4:18 Тогава Моисей тръгна и се върна при тъста си Иотора и му рече: да ида и се върна при братята си, които са в Египет, за да видя, живи ли са още? Иотор отговори на Моисея: иди смиром. (След туй дълго време египетският цар бе умрял.)
  4:19 И рече Господ Моисею в (земята) Мадиам: иди, върни се в Египет, защото умряха всички, които търсеха душата ти.
  4:20 Тогава Моисей взе жена си и синовете си, качи се на осел и тръгна за Египетската земя; а Божията тояга той взе в ръката си.
  4:21 Господ рече Моисею: кога тръгнеш и се върнеш в Египет, гледай да извършиш пред фараона всички чудеса, които съм ти дал на ръце; Аз пък ще ожесточа сърцето му, и той няма да отпусне народа.
  4:22 Кажи на фараона: тъй говори Господ (Бог Еврейский): Израил е Мой първороден син;
  4:23 казвам ти: пусни сина Ми да Ми извърши служба; ако го не пуснеш, ето, Аз ще убия първородния ти син.
  4:24 По пътя, когато Моисей беше на нощувка, случи се, че го срещна Господ и искаше да го умъртви.
  4:25 Тогава Сепфора взе остър камък, обряза крайната плът на сина си и, като я хвърли при нозете Моисееви, рече: ти си ми кръвен жених.
  4:26 И Господ си отиде от него. Тогава тя рече: кръвен жених - поради обрезанието.
  4:27 А Господ рече на Аарона: иди и посрещни Моисея в пустинята. И той отиде, срещна го при Божията планина и го целуна.
  4:28 И Моисей разказа на Аарона всички думи на Господа, Който го прати, и всички личби, които му бе заповядал.
  4:29 Тогава Моисей и Аарон отидоха и събраха всички стареи на синовете Израилеви;
  4:30 и разказа (им) Аарон всички думи, които Господ бе казал на Моисея; а Моисей извърши личбите пред очите на народа.
  4:31 И повярва народът; и се зарадваха всички, че Господ споходил Израилевите синове и видял неволята им, па се наведоха и се поклониха.

5
  5:1 Подир това Моисей и Аарон дойдоха при фараона и (му) рекоха: тъй говори Господ, Бог Израилев: пусни Моя народ, за да Ми направи празник в пустинята.
  5:2 Но фараонът отговори: кой е тоя Господ, та да послушам гласа Му и да пусна (синовете на) Израиля? аз не зная Господа и няма да пусна Израиля.
  5:3 Те (му) рекоха: Бог на евреите ни е повикал; пусни ни в пустинята за три дни път да принесем жертва на Господа, нашия Бог, за да не ни порази Той с мор или с меч.
  5:4 Тогава египетският цар им рече: защо вие, Моисее и Аароне, отвличате народа (ми) от работите му? Идете си (всеки от вас) по работата.
  5:5 И рече фараонът: ето, народът в тая земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.
  5:6 И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците над народа и на надзорниците, като рече:
  5:7 не давайте вече на народа плява за правене тухли, както вчера и завчера: нека те сами отиват да си събират плява;
  5:8 а карайте ги да правят толкова тухли, колкото правиха вчера и завчера, без да намалявате; те стоят празни, затова и викат: да идем и принесем жертва на нашия Бог;
  5:9 да им се даде повече работа, за да работят и да се не занимават с празни думи.
  5:10 Тогава излязоха разпоредниците над народа и надзорниците му и рекоха на народа: тъй казва фараонът; плява не ви давам;
  5:11 идете сами и си взимайте плява, дето намерите; а от работата ви нищо няма да се намали.
  5:12 И пръсна се народът по цялата Египетска земя да събира стърнище вместо плява.
  5:13 А разпоредниците (ги) принуждаваха и казваха: изпълнявайте (определената) си работа всеки ден, както и тогава, когато имахте плява.
  5:14 Фараоновите пък разпоредници биеха надзорниците от синовете Израилеви, които бяха поставени над тях, като казваха: защо вчера и днес не свършихте определеното число тухли, както правехте досега?
  5:15 Тогава надзорниците над синовете Израилеви отидоха при фараона, викнаха и рекоха: защо постъпваш тъй с робите си?
  5:16 на твоите роби не дават плява, а казват ни: правете тухли. И ето, бият твоите роби. Онеправдават твоя народ!
  5:17 Но той (им) отговори: празни сте вие, празни, та затова и казвате: да идем да принесем жертва Господу.
  5:18 Идете прочее работете; плява няма да ви се даде, а определеното число тухли ще давате.
  5:19 И надзорниците над синовете Израилеви видяха своето нещастие в думите: не намалявайте на тухлите числото, което е (определено) за всеки ден.
  5:20 И когато излязоха от фараона, срещнаха се с Моисея и Аарона, които стояха и чакаха,
  5:21 и им рекоха: нека види и ви съди Господ, задето ни сторихте омразни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.
  5:22 Тогава Моисей се обърна към Господа и рече: Господи! защо подложи тоя народ на такава неволя, (и) защо ме изпрати?
  5:23 защото, откак дойдох при фараона и почнах да говоря от Твое име, той захвана по-лошо да постъпва с тоя народ; и Ти не избави Твоя народ.

6
  6:1 И рече Господ Моисею: сега ще видиш, какво ще направя с фараона; по действие на силна ръка той ще ги пусне; по действие на силна ръка дори ще ги изпъди от земята си.
  6:2 И говори Бог на Моисея и му рече: Аз съм Господ.
  6:3 Аз се явявах на Авраама, Исаака и Иакова с името "Бог Всемогъщий"; а с името Си "Господ" * не съм им се открил;
  6:4 и Аз сключих с тях Моя завет, за да им дам Ханаанската земя, земята на тяхното странствуване, в която те странствуваха.
  6:5 И Аз чух, как синовете Израилеви стенат, задето египтяни ги държат в робство, и си спомних за Моя завет.
  6:6 Затова кажи на синовете Израилеви: Аз съм Господ, и ще ви изведа изпод египетския гнет, ще ви изтръгна от египетската робия и ще ви спася с простряна ръка и с велики съдби;
  6:7 ще ви приема за Мой народ, ще ви бъда Бог, и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведе (от Египетската земя) изпод египетския гнет;
  6:8 и ще ви въведа в оная земя, за която Аз, като дигнах ръка, клех се да я дам на Авраама, Исаака и Иакова, и ще ви я дам за наследство. Аз съм Господ.
  6:9 Моисей обади това на синовете Израилеви; но те не послушаха Моисея от малодушие и поради тежката работа.
  6:10 И каза пак Господ на Моисея и рече:
  6:11 влез, кажи на фараона, египетския цар, да пусне синовете Израилеви от земята си.
  6:12 А Моисей отговори пред Господа и рече: ето, синовете Израилеви ме не слушат; как тогава ще ме послуша фараонът? При това аз съм заеклив.
  6:13 И говори Господ на Моисея и Аарона и им даде заповеди до синовете Израилеви и до фараона, египетския цар, да изведат синовете Израилеви от Египетската земя.
  6:14 Ето началниците на поколенията им: синове на Рувима, първороден син Израилев: Ханох и Фалу, Хецрон и Харми: това са семейства Рувимови.
  6:15 Синове Симеонови: Иемуил и Иамин, Охад и Иахин, Цохар и Саул, син на хананейката: това са семейства Симеонови.
  6:16 Ето имената на синовете Левиеви според родовете им: Гирсон, Каат и Мерари. А годините на живота Левиев бяха сто трийсет и седем.
  6:17 Синове Гирсонови: Ливни и Шимеи със семействата им.
  6:18 Синове Каатови: Амрам и Ицхар, Хеврон и Узиил. А годините на Каатовия живот бяха сто трийсет и три.
  6:19 Синове Мерариеви: Махли и Муши. Това са семейства Левиеви според родовете им.
  6:20 Амрам взе леля си Иохаведа за жена, и тя му роди Аарона и Моисея (и сестра им Мариам). А годините на живота Амрамов бяха сто трийсет и седем.
  6:21 Синове Ицхарови: Корей, Нефег и Зихри.
  6:22 Синове Узиилови: Мисаил, Елцафан и Ситри.
  6:23 Аарон взе за жена Елисавета, дъщеря Аминадавова, сестра Наасонова, и тя му роди Надава и Авиуда, Елеазара и Итамара.
  6:24 Синове Корееви: Асир, Елкана и Авиасаф: това са семейства Корееви.
  6:25 Елеазар, син Ааронов, взе за жена една от дъщерите Футиилови, и тя му роди Финееса. Това са началниците на левитските поколения според семействата им.
  6:26 Аарон и Моисей, те са ония, на които Господ каза: изведете синовете Израилеви от Египетската земя според както са на дружини.
  6:27 Те именно говориха на фараона, египетския цар, да изведат синовете Израилеви от Египет; това са Моисей и Аарон.
  6:28 И тъй, в онова време, когато Господ говори на Моисея в Египетската земя,
  6:29 Господ каза на Моисея и рече: Аз съм Господ. Кажи на фараона, египетския цар, всичко, що ти казвам.
  6:30 А Моисей рече пред Господа: ами че аз съм заеклив, как ще ме послуша фараонът?

* Иехова.

7
  7:1 Но Господ рече на Моисея: виж, Аз те поставих за Бог фараону; а брат ти Аарон ще бъде твой пророк;
  7:2 ти ще (му) говориш всичко, що ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона, да пусне синовете Израилеви от земята си.
  7:3 Но Аз ще ожесточа фараоновото сърце и ще умножа Моите личби и Моите чудеса в Египетската земя.
  7:4 Фараонът няма да ви послуша, и Аз ще наложа ръката Си върху Египет и ще изведа Моето воинство, Моя народ, синовете Израилеви, от Египетската земя - с велики съдби.
  7:5 Тогава (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ, когато простра ръката Си върху Египет и изведа синовете Израилеви изсред тях.
  7:6 Моисей и Аарон направиха: както им заповяда Господ, тъй направиха.
  7:7 Моисей беше на осемдесет, а (брат му) Аарон на осемдесет и три години, когато почнаха да говорят на фараона.
  7:8 И каза Господ на Моисея и Аарона, като рече:
  7:9 ако фараонът ви каже: сторете (личба или) чудо, ти кажи на (брат си) Аарона: вземи тоягата си и я хвърли (на земята) пред фараона (и пред служителите му), - тя ще стане на змия.
  7:10 Моисей и Аарон дойдоха при фараона (и при служителите му) и направиха така, както (им) заповяда Господ. И хвърли Аарон тоягата си пред фараона и пред служителите му, и тя стана на змия.
  7:11 Тогава фараонът повика мъдреците (египетски) и магьосниците; и тия влъхви египетски направиха същото с магиите си:
  7:12 всеки от тях хвърли тоягата си, и те станаха на змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги.
  7:13 Фараоновото сърце се ожесточи, и той ги не послуша, както и (им) бе говорил Господ.
  7:14 И рече Господ на Моисея: кораво е сърцето на фараона: той не скланя да пусне народа.
  7:15 Иди утре при фараона: ето, той ще излезе при водата, а ти застани на пътя му, при брега на реката, и тоягата, която се превръща в змия, вземи в ръката си,
  7:16 и му речи: Господ, Бог на евреите, ме прати да ти кажа: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята; но ето, ти и досега не послуша.
  7:17 Тъй казва Господ: по това ще познаеш, че Аз съм Господ: ето, с тая тояга, що е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в реката, и тя ще се превърне в кръв;
  7:18 и рибата в реката ще измре, и реката ще се осмърди, и египтяни ще се гнусят да пият вода от реката.
  7:19 И рече Господ на Моисея: кажи на (брата си) Аарона: вземи тоягата си (в ръка) и простри ръката си върху водите на египтяни: върху реките им, върху потоците им, върху езерата им и върху всяко тяхно водовместилище, и ще се превърнат в кръв, и ще бъде кръв по цялата Египетска земя, и в дървени и каменни съдове.
  7:20 Тогава Моисей и Аарон направиха, както (им) заповяда Господ. И дигна (Аарон) тоягата (си) и удари по речната вода пред очите на фараона и пред очите на служителите му, и всичката вода в реката се превърна в кръв,
  7:21 и рибата в реката измря, и реката се осмърди, и египтяни не можеха да пият вода от реката; и кръв беше по цялата Египетска земя.
  7:22 Но и влъхвите египетски направиха същото със своите магии. Сърцето на фараона се ожесточи, и той ги не послуша, както и бе казал Господ.
  7:23 Обърна се фараонът и отиде у дома си; сърцето му и от това не се трогна.
  7:24 И всички египтяни взеха да копаят около реката, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият вода от реката.
  7:25 И се изминаха седем дена, откак Господ порази реката.

8
  8:1 И рече Господ на Моисея: иди при фараона и му кажи: тъй казва Господ: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;
  8:2 а ако се не съгласиш да го пуснеш, ето, Аз ще поразя цялата ти област с жаби:
  8:3 и реката ще загъмжи от жаби, и те ще излязат и ще влязат в твоята къща, и в твоята спалня, и в леглото ти, и в къщите на твоите служители и на твоя народ, и в пещите ти, и в нощвите ти;
  8:4 и върху тебе и върху твоя народ, и върху всичките ти служители ще полазят жаби.
  8:5 И рече Господ на Моисея: кажи на (брата си) Аарона: простри си ръката с тоягата си върху реките, върху потоците и върху езерата, и изведи жаби по Египетската земя.
  8:6 Аарон простря ръката си върху египетските води (и изведе жаби); и жабите излязоха, та покриха Египетската земя.
  8:7 Но и влъхвите (египетски) сториха същото с магиите си: изведоха жаби по Египетската земя.
  8:8 Тогава фараонът повика Моисея и Аарона и рече: помолете се (за мене) на Господа да премахне жабите от мене и от народа ми, и аз ще пусна израилския народ да принесе жертва Господу.
  8:9 Моисей рече на фараона: определи ми сам, кога да се помоля за тебе, за твоите служители и за твоя народ, за да се махнат жабите от тебе, (от твоя народ,) от къщите ти, и да останат само в реката.
  8:10 Той рече: утре, Моисей отговори: ще бъде според думата ти, та да познаеш, че няма друг като Господа, нашия Бог;
  8:11 и ще се отдръпнат жабите от тебе, от къщите ти (и от нивите), и от служителите ти, и от народа ти; само в реката ще останат.
  8:12 Моисей и Аарон излязоха от фараона, и Моисей се помоли на Господа за жабите, които Той бе напратил върху фараона.
  8:13 И стори Господ според думите на Моисея: жабите измряха в къщите, по дворовете и по нивите (им);
  8:14 и събраха ги на купища, и земята се осмърди.
  8:15 Като видя фараонът, че настана облекчение, ожесточи сърцето си, и ги не послуша, както бе казал Господ.
  8:16 Тогава Господ рече на Моисея: кажи на Аарона: простри (с ръка) тоягата си и удари земната пръст, и (мушици ще нападнат по човеци, по добитък и на фараона, и в къщата му и по служителите му, всичката земна пръст) ще стане на мушици по цялата Египетска земя.
  8:17 Така те и сториха: Аарон си простря ръката с тоягата си, удари земната пръст, и се явиха мушици по човеци и по добитък. Всичката земна пръст стана на мушици по цялата Египетска земя.
  8:18 Помъчиха се тъй също и влъхвите да произведат мушици с магиите си, ала не можаха. И мушиците бяха по човеци и по добитък.
  8:19 Тогава влъхвите рекоха на фараона: това е пръст Божий. Но фараоновото сърце се ожесточи, и той ги не послуша, както и бе казал Господ.
  8:20 И рече Господ на Моисея: стани утре рано и се яви пред лицето на фараона. Ето, той ще отиде при водата, и ти му кажи: тъй казва Господ: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба (в пустинята);
  8:21 ако пък не пуснеш народа Ми, ето, Аз ще напратя върху тебе и върху твоите служители, и върху твоя народ и в твоите къщи песи мухи, и ще се напълнят къщите на египтяни и самата земя, на която живеят, с песи мухи;
  8:22 и оня ден ще отделя земя Гесем, в която живее Моят народ, и там не ще има песи мухи, за да познаеш, че Аз съм Господ (Бог) на (цялата) земя;
  8:23 Аз ще поставя различие между Моя народ и твоя народ. Тая личба утре ще стане (на земята).
  8:24 Тъй и направи Господ: налетяха много песи мухи във фараоновата къща, и в къщите на служителите му, и по цялата Египетска земя: земята гинеше от песите мухи.
  8:25 Тогава фараонът повика Моисея и Аарона и рече: идете, принесете в тая земя жертва на (Господа) вашия Бог.
  8:26 Но Моисей рече: не можем стори това, защото жертвоприношението ни на Господа, нашия Бог, е гнусно за египтяни: ако вземем да принасяме гнусна за египтяни жертва пред очите им, не ще ли ни убият с камъни?
  8:27 Ние ще отидем в пустинята, на три дни път, и ще принесем жертва на Господа, нашия Бог, както ни каже (Господ).
  8:28 И отговори фараонът: ще ви пусна да принесете в пустинята жертва на Господа, вашия Бог, но само не отивайте далеч; помолете се за мене (на Господа).
  8:29 Моисей рече: ето, аз си отивам от тебе и ще се помоля на Господа (Бога), и песите мухи ще се махнат утре от фараона, и от служителите му, и от народа му; стига само фараонът да престане да ни мами, като не пуска народа да принесе жертва Господу.
  8:30 Отиде си Моисей от фараона и се помоли на Господа.
  8:31 И Господ направи според думата на Моисея и премахна песите мухи от фараона, от служителите му и от народа му; не остана нито една.
  8:32 Но и тоя път фараонът ожесточи сърцето си и не пусна народа.

9
  9:1 И рече Господ на Моисея: иди при фараона и му кажи: тъй говори Господ, Бог на евреите: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;
  9:2 защото, ако ти не поискаш да пуснеш (Моя народ) и още го задържаш,
  9:3 ето, ръката Господня ще бъде върху твоя добитък, който е на полето: върху коне, върху осли, върху камили, върху волове и овци - страшен мор ще настане.
  9:4 И (в онова време) Господ ще различи добитъка израилски от добитъка египетски, и от всичкия (добитък) на синовете Израилеви нищо няма да умре.
  9:5 И определи Господ времето, като рече: утре ще стори това Господ в тая земя.
  9:6 И на другия ден Господ направи това: измря всичкият египетски добитък; а от добитъка на синовете Израилеви нищо не умря.
  9:7 Фараонът прати да узнаят, и ето, от (всичкия) добитък (на синовете) Израилеви не бе умряло нищо. Но фараоновото сърце се ожесточи, и той не пусна народа.
  9:8 И рече Господ на Моисея и Аарона: вземете по една пълна шепа пепел от пещ, и нека я хвърли Моисей на възбог пред очите на фараона (и служителите му);
  9:9 и ще се дигне прах по цяла Египетска земя, и циреи ще излязат по човеци и по добитък в цяла Египетска земя.
  9:10 Те взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона. Моисей я хвърли на възбог, и гнойни струпеи излязоха по човеци и по добитък.
  9:11 И не можеха влъхвите да устоят пред Моисея поради струпеите, защото струпеи имаше по влъхвите и по всички египтяни.
  9:12 Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не ги послуша, както и бе казал Господ на Моисея.
  9:13 И рече Господ на Моисея: утре стани рано и се яви пред фараона и му кажи: тъй говори Господ, Бог на евреите: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;
  9:14 защото тоя път Аз ще напратя всички Мои порази в сърцето ти, и върху твоите служители, и върху твоя народ, за да познаеш, че няма подобен на Мене в цялата земя;
  9:15 понеже, простра ли ръка, ще поразя тебе и твоя народ с мор, и ти ще бъдеш изтребен от земята:
  9:16 но затова Аз те запазих, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цяла земя.
  9:17 Ти още противостоиш на Моя народ и го не пускаш, -
  9:18 но ето, Аз ще пратя утре, тъкмо по това време, твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основанието му досега.
  9:19 Прати прочее да приберат стадата ти и всичко, що имаш по полето: защото върху всички човеци и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани дома, ще падне град, и ще измрат.
  9:20 Ония фараонови служители, които се уплашиха от думата Господня, прибраха бързо слугите си и стадата си в къщите;
  9:21 а който не обърна внимание към думата Господня, той остави слугите си и стадата си на полето.
  9:22 И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще падне град по цялата Египетска земя, върху човеци, върху добитък и върху всичката полска трева в Египетската земя.
  9:23 И простря Моисей тоягата си към небето, и даде Господ гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху (цялата) Египетска земя;
  9:24 беше град, и огън смесен с град, (град) много силен, какъвто не е имало по цялата Египетска земя, откак е заселена.
  9:25 И градът порази по цялата Египетска земя всичко, що беше в полето, от човек до добитък; градът уби и всичката полска трева, и всички дървета в полето изпочупи (градът).
  9:26 Само в земя Гесем, дето живееха синовете Израилеви, нямаше град.
  9:27 И прати фараонът, та повика Моисея и Аарона и им рече: тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни.
  9:28 Помолете се (за мене) на Господа: нека престанат гръмовете Божии и градът (и огънят на земята), и ще ви пусна и няма вече да ви задържам.
  9:29 Моисей му рече: щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа (на небето), и гръмовете ще престанат, и град (и дъжд) няма да има вече, за да познаеш, че земята е Господня;
  9:30 но аз зная, че ти и твоите служители още няма да се побоите от Господа Бога.
  9:31 Ленът и ечемикът бяха убити, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше завързал семе;
  9:32 пшеницата пък и лимецът не бяха убити, защото бяха късни.
  9:33 Излезе Моисей от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престана гръмът и градът, и дъжд се не изливаше вече на земята.
  9:34 Като видя фараонът, че престана дъждът, градът и гръмът, продължаваше да греши, и закоравя сърцето негово и на служителите му.
  9:35 Ожесточи се сърцето на фараона (и на служителите му), и той не пусна синовете Израилеви, както и бе казал Господ чрез Моисея.

10
  10:1 Тогава Господ каза на Моисея: влез при фараона, защото Аз ожесточих сърцето му и сърцето на служителите му, за да покажа между тях тия Мои личби
  10:2 и да разказваш на сина си и на внука си онова, що сторих в Египет, и за Моите личби, които показах в него, и да знаете, че Аз съм Господ.
  10:3 Моисей и Аарон дойдоха при фараона и му рекоха: тъй говори Господ, Бог на евреите: докога ще упорствуваш да се смириш пред Мене? Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;
  10:4 а ако не пуснеш народа Ми, ето, утре (по това време) Аз ще напратя скакалци в твоята (цяла) област.
  10:5 Те ще покрият лицето на земята тъй, че не ще може да се види земята, и ще поядат у вас (всичко) останало (на земята), оцеляло от градушката; ще поядат също всички дървета, които растат у вас по полето,
  10:6 и ще напълня твоите къщи, къщите на всичките ти служители и (всички) къщи на всички египтяни, каквото не са виждали твоите бащи, нито бащите на бащите ти, откак живеят на земята дори доднес. (Моисей) се обърна и си отиде от фараона.
  10:7 Тогава служителите фараонови рекоха на фараона: докога ще ни мъчи тоя? Пусни тия люде; нека те извършат служба на Господа, своя Бог; още ли не виждаш, че Египет загива?
  10:8 И върнаха Моисея и Аарона при фараона, и (фараонът) им рече: идете, извършете служба на Господа, вашия Бог; но кои и кои ще отидат?
  10:9 Моисей отговори: ще отидем млади и стари, със синовете и дъщерите си, с овците и воловете си ще отидем, защото имаме празник на Господа (нашия Бог).
  10:10 (Фараонът) им рече: нека бъде тъй; Господ да е с вас! Готов съм да ви пусна, но защо с децата? видите ли, лошо намерение имате!
  10:11 Не, идете само мъжете и извършете служба на Господа, защото това вие искахте. И ги изпъдиха от фараона.
  10:12 Тогава Господ рече на Моисея: простри ръката си над Египетската земя, и нека нападнат скакалци в Египетската земя и поядат всичката земна трева (и всичките дървесни плодове), всичко, що е оцеляло от градушката.
  10:13 И простря Моисей тоягата си над Египетската земя, и Господ прати в тая земя източен вятър, който трая целия тоя ден и цялата нощ. На сутринта източният вятър довея скакалците.
  10:14 Скакалците нахлуха в цялата Египетска земя и нападнаха цялата Египетска страна в голямо множество: такива скакалци по-преди не е имало, и подир тях не ще има.
  10:15 Те покриха лицето на цялата земя, тъй че земята не се виждаше, и поядоха всичката земна трева и всички дървесни плодове, оцелели от градушката, и не остана никаква зеленина нито на дървета, нито на полска трева по цялата Египетска земя.
  10:16 Фараонът бързо повика Моисея и Аарона и рече: съгреших пред Господа, вашия Бог, и пред вас;
  10:17 сега простете греха ми още тоя път и се помолете на Господа, вашия Бог, само да дигне от мене тая смърт.
  10:18 (Моисей) си излезе от фараона и се помоли на Господа.
  10:19 И даде Господ от противната страна западен, твърде силен вятър, и той дигна скакалците, та ги нахвърли в Червено море: не остана нито един скакалец в цялата Египетска страна.
  10:20 Но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не пусна Израилевите синове.
  10:21 И рече Господ на Моисея: простри ръката си към небето, и ще настане мрак по Египетската земя, такъв мрак, че дори да се пипа.
  10:22 Моисей простря ръката си към небето, и настана гъст мрак по цялата Египетска земя три дни наред:
  10:23 един другиго не виждаха, и никой не става от мястото си три дена; а в жилищата на всички Израилеви синове беше видело.
  10:24 Фараонът повика Моисея (и Аарона) и рече: идете, извършете служба на Господа (вашия Бог); само дребният и едрият ви добитък да остане, а децата ви нека отидат с вас.
  10:25 Но Моисей рече: (не,) дай ни в ръце също жертви и всесъжение, които да принесем на Господа, нашия Бог.
  10:26 Нека дойдат с нас и стадата ни, не бива да остане ни копито; защото от тях ние ще вземем за жертва на Господа, нашия Бог; но, докле не пристигнем там, не знаем, какво ще принесем в жертва на Господа (нашия Бог).
  10:27 И Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не иска да ги пусне.
  10:28 И рече му фараонът: махни се от мене; пази се, не се явявай вече отпреде ми; в който ден видиш лицето ми, ще умреш.
  10:29 Моисей отговори: както рече, тъй и ще бъде: няма вече да видя лицето ти.

11
  11:1 И рече Господ на Моисея: още една пораза ще пратя на фараона и на египтяни; след това той ще ви пусне оттука; и когато да (ви) пуща, с бързина ще ви изпъди оттука.
  11:2 Внуши на народа (тайно), да поиска всеки от ближния си и всяка жена от ближната си сребърни и златни вещи (и дрехи).
  11:3 И даде Господ, че народът (Му) намери милост пред очите на египтяни, (и те му даваха;) па и Моисей беше велик в Египетската земя, пред очите на (фараона и) служителите фараонови и пред (целия) народ.
  11:4 И рече Моисей: тъй говори Господ: около полунощ Аз ще мина посред Египет,
  11:5 и ще умре всеки първороден син в Египетската земя от първородния син на фараона, който седи на престола си, до първородния син на робинята, която е на мелницата, и всичко първородно от добитъка;
  11:6 и ще бъде голям писък по цялата Египетска земя, какъвто не е бивал и какъвто няма вече да бъде;
  11:7 а у Израилевите синове нийде куче език няма да помръдне нито против човек, нито против добитък, за да познаете, каква разлика прави Господ между египтяни и между израилтяни.
  11:8 Тогава ще дойдат всички тези твои служители при мене, ще ми се поклонят и ще рекат: излез ти и целият (ти) народ, който предвождаш. След това аз ще си изляза. И излезе (Моисей) от фараона с гняв.
  11:9 И рече Господ на Моисея: фараонът ви не послуша, за да се умножат (Моите личби и) Моите чудеса в Египетската земя.
  11:10 Моисей и Аарон направиха всички тия (личби и) чудеса пред фараона, но Господ ожесточи сърцето на фараона, и той не пусна Израилевите синове от земята си.

12
  12:1 Господ каза на Моисея и Аарона в Египетската земя, думайки:
  12:2 тоя месец да ви бъде начало на месеците, пръв да ви бъде между месеците на годината.
  12:3 Кажете пред цялото общество (на синовете) на Израиля: в десетия ден на тоя месец нека всеки си вземе по едно агне според челядите, по агне на челяд;
  12:4 ако пък челядта е толкоз малка, че не ще може да изяде агнето, нека той и най близкият на дома му съсед го вземат според колкото души са на брой, като се смята съразмерно с онова, колко всеки може да изяде от агнето.
  12:5 Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите;
  12:6 и да се пази то у вас до четиринайсетия ден на тоя месец; тогава да го заколи цялото събрание на израилското общество, привечер.
  12:7 И да вземат от кръвта му, и помажат и двата спонеца на вратата и горния праг на вратата в къщите, дето ще го ядат.
  12:8 И през тая същата нощ да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасен хляб и с горчиви треви.
  12:9 Не яжте от него недопечено, или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, главата с нозете и дробинето.
  12:10 Не оставяйте от него до сутринта (и кост негова не трошете); а останалото от него изгорете на огън до сутринта.
  12:11 А яжте го тъй: препасани през кръста, с обуща на нозе и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е Пасха Господня.
  12:12 Аз пък същата тая нощ ще мина по Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, от човек до добитък, и ще произведа съд над всички египетски богове. Аз съм Господ.
  12:13 А оная кръв ще ви бъде белег на къщите, дето се намирате, и, като видя кръвта, ще ви отмина, и между вас не ще има изтребителна пораза, когато поразявам Египетската земя.
  12:14 И тоя ден да ви бъде за спомен, и празнувайте го като празник за Господа през (всички) ваши родове; празнувайте го като вечно узаконение.
  12:15 Седем дни яжте безквасен хляб; още от първия ден махнете кваса от къщите си, защото, който яде квасно от първия до седмия ден, тая душа ще бъде изтребена изсред Израиля.
  12:16 В първия ден да имате свещено събрание, и в седмия ден свещено събрание: никаква работа да се не върши в тия дни, освен онова, което трябва всекиму за ядене; само това можете да вършите.
  12:17 Да тачите празник Безквасници, защото в тоя ден Аз изведох вашите опълчения от Египетската земя, и да тачите тоя ден в родовете си като вечно узаконение.
  12:18 От четиринайсетия ден на първия месец вечерта яжте безквасен хляб до вечерта на двайсет и първия ден от същия месец.
  12:19 Седем дни не бива да има квас в къщите ви, защото, който яде квасно, оная душа ще бъде изтребена из обществото (на синовете) на Израиля, бил той пришълец, или туземец.
  12:20 Нищо квасно да не ядете: във всичките си живелища яжте безквасен хляб.
  12:21 Тогава свика Моисей всички стареи (на синовете) Израилеви и им рече: изберете и си вземете агнета, според челядите си, и заколете пасхата.
  12:22 И вземете китка от исоп, потопете я в кръвта, що е в съда, и помажете горния праг и двата спонеца на вратата с кръвта, що е в съда; и никой от вас да не излиза от къщните си врата до сутринта.
  12:23 И ще мине Господ да поразява Египет, и, като види кръвта на горния праг и на двата спонеца, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителя да влезе в къщите ви да поразява.
  12:24 Пазете това като закон за себе си и за синовете си довеки.
  12:25 Кога влезете в земята, която Господ ще ви даде, както бе казал, пазете тая служба.
  12:26 И кога ви попитат децата ви: какво означава тая служба?
  12:27 кажете (им): това е пасхална жертва Господу, Който отмина къщите на синовете Израилеви в Египет, когато поразяваше египтяни, а нашите къщи избави. - Тогава народът се наведе и се поклони.
  12:28 И отидоха синовете Израилеви и сториха: както Господ заповяда на Моисея и Аарона, тъй и направиха.
  12:29 Около среднощ Господ порази всички първородни в Египетската земя, от първородния син на фараона, който седеше на престола си, до първородния син на пленника, който беше в тъмница, и всичко първородно у добитъка.
  12:30 И стана фараонът през нощта, той и всичките му служители и цял Египет; и дигна се голям писък по (цялата земя на) Египет, защото не остана къща, дето да нямаше мъртвец.
  12:31 Тогава повика (фараонът) Моисея и Аарона през нощта и (им) каза: станете, излезте изсред народа ми, както вие, тъй и синовете Израилеви, и идете, та извършете служба на Господа (вашия Бог), както говорихте;
  12:32 вземете и дребния и едрия си добитък, както говорихте; идете и ме благословете.
  12:33 И египтяни нудеха народа, за да го изкарат по-скоро от земята си; защото казваха: всички ще измрем.
  12:34 И народът задигна тестото си, преди да възиде; а като увиха нощвите в дрехите си, взеха ги на рамената си.
  12:35 И синовете Израилеви сториха според Моисеевата дума и поискаха от египтяни сребърни и златни вещи и дрехи.
  12:36 А Господ показа милост към народа (Си) пред очите на египтяни: и те му даваха, тъй че той оплени египтяни.
  12:37 И потеглиха синовете Израилеви от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди пешаци мъже, освен децата;
  12:38 с тях излязоха и много разноплеменни люде, и дребен и едър добитък, твърде голямо стадо.
  12:39 И от тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то не бе още възишло, понеже бяха изпъдени от Египет и не можеха да се бавят и дори храна не си приготвиха за път.
  12:40 А времето, през което синовете Израилеви (и бащите им) проживяха в Египет (и в Ханаанската земя), беше четиристотин и трийсет години.
  12:41 След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя.
  12:42 Това е нощ на бдение Господу за извеждането им от Египетската земя; тая същата нощ е бдение Господу за всички синове Израилеви в родовете им.
  12:43 И рече Господ на Моисея и Аарона: ето наредбата за пасхата: никой чужденец не бива да яде от нея;
  12:44 а всеки роб, купен със сребро, след като го обрежеш, може да яде от нея;
  12:45 преселник и наемник не бива да яде от нея.
  12:46 В една къща трябва да я ядете (не оставяйте от нея до сутринта), не изнасяйте месо вън от къщата и костите й не трошете.
  12:47 Цялото общество (на синовете) на Израиля трябва да я извършва.
  12:48 Ако пък се посели при тебе някой пришълец и поиска да извърши Пасха Господу, обрежи у него всичко, що е от мъжки пол, и тогава нека пристъпи да я извърши, и ще бъде като туземец; обаче никой необрязан не бива да я яде:
  12:49 един закон да бъде и за туземеца и за пришълеца, който се е поселил между вас.
  12:50 И сториха всички синове Израилеви: както заповяда Господ на Моисея и Аарона, тъй и направиха.
  12:51 В същия оня ден Господ изведе синовете Израилеви от Египетската земя, според както бяха разделени на опълчения.

13
  13:1 И рече Господ на Моисея, като каза:
  13:2 посвети Ми всяко първородно, което разтваря всяка утроба у синовете Израилеви, от човек до добитък, (защото) Мои са те.
  13:3 И рече Моисей на народа: помнете тоя ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото със силна ръка ви изведе Господ оттам, и не яжте квасно:
  13:4 днес излизате в месец авив. *
  13:5 И когато те въведе Господ (Бог твой) в земята на хананейци и хетейци, аморейци, евейци и иевусейци, (гергесейци и ферезейци,) за която Той се кле на твоите отци, че ще ти я даде - земя, дето тече мед и мляко, - извършвай тая служба в тоя месец.
  13:6 Седем дена яж безквасен хляб, и в седмия ден да бъде празник Господу.
  13:7 Безквасен хляб да ядеш седем дена, и да се не намира у тебе квасен хляб, и ни в едно твое място да се не намира у тебе квасно.
  13:8 В оня ден извести на сина си и кажи: туй е заради онова, което Господ (Бог) ми направи, когато излязох от Египет.
  13:9 И това да ти бъде знак на ръката ти и спомен пред очите ти, та законът Господен да бъде в устата ти; защото със силна ръка те изведе Господ (Бог) от Египет.
  13:10 Изпълнявай тая наредба в определеното време всяка година.
  13:11 И кога те въведе Господ (Бог твой) в земята Ханаанска, както Той се кле на тебе и на отците ти, и ти я даде, -
  13:12 отделяй Господу всяко (мъжко), което отваря утроба, и всяко първородно мъжко от добитъка, който имаш, (посвещавай) Господу.
  13:13 А всяко от ослите, което отваря (утроба), заменяй с агне; ако пък не го замениш, откупи го; и всяко първородно човеческо от синовете ти откупувай.
  13:14 И кога отпосле те попита син ти и рече: що е това? ти му кажи: със силна ръка ни изведе Господ от Египет, от дома на робството;
  13:15 защото, когато фараонът се противеше да ни пусне, Господ умъртви всички първородни в Египетската земя, от първородно човеческо до първородно от добитъка, - затова аз принасям в жертва Господу всичко мъжко, отварящо утроба, а всеки първороден от моите синове откупувам;
  13:16 и това да бъде като знак на ръката ти и вместо превръзка над очите ти; защото със силна ръка ни изведе Господ от Египет.
  13:17 А когато фараонът пусна народа, Бог го не поведе по пътя на Филистимската земя, понеже е близък; защото Бог рече: да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет.
  13:18 И Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И синовете Израилеви въоръжени излязоха от Египетската земя.
  13:19 И взе Моисей със себе си костите на Иосифа, защото (Иосиф) с клетва бе заклел синовете Израилеви, казвайки: Бог ще ви споходи, и вие изнесете със себе си костите ми оттука.
  13:20 И потеглиха (синовете Израилеви) от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, в края на пустинята.
  13:21 А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене и ноще.
  13:22 И облачният стълб се не отлъчваше дене, нито огненият стълб ноще от лицето на (целия) народ.

* В месеца на класовете.

14
  14:1 И рече Господ на Моисея, думайки:
  14:2 кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него се разположете на стан при морето.
  14:3 И ще рече фараонът (на народа си) за синовете Израилеви: те са се заблудили в тая земя, пустинята ги е затворила.
  14:4 Аз пък ще ожесточа сърцето на фараона, и той ще се спусне да ги гони, и ще покажа славата Си над фараона и над всичките му войски; и (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ. Тъй и направиха.
  14:5 Като известиха на египетския цар, че народът избягал, обърна се сърцето на фараона и на служителите му против тоя народ, и те казаха: какво сторихме, та пуснахме израилтяните да не ни работят?
  14:6 (Фараонът) впрегна колесницата си и взе със себе народа си;
  14:7 и взе шестстотин отбор колесници и всички египетски колесници, и началниците над всички тях.
  14:8 И Господ ожесточи сърцето на египетския цар фараона (и на служителите му), и той погна Израилевите синове; а Израилевите синове вървяха под висока ръка.
  14:9 И впуснаха се след тях египтяни, и всички коне с колесниците на фараона, и конниците, и цялата му войска, и ги застигнаха, както бяха разположени край морето, при Пи-хахирот пред Ваал-Цефон.
  14:10 И когато фараонът наближи, Израилевите синове се озърнаха, и ето - египтяни идат подире им: Израилевите синове се уплашиха твърде много и извикаха към Господа,
  14:11 и казаха на Моисея: нима нямаше гробове в Египет, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво стори с нас, като ни изведе от Египет?
  14:12 Не говорихме ли ти това същото в Египет, като ти думахме: остави ни, нека работим на египтяни? Защото по-добре е да сме в робство у египтяни, отколкото да умрем в пустинята.
  14:13 Но Моисей каза на народа: не бойте се, чакайте - и ще видите спасение от Господа, което Той ще извърши сега над вас; защото египтяните, които сега виждате, няма да ги видите вече довека;
  14:14 Господ ще се бори за вас, а вие бъдете спокойни.
  14:15 И рече Господ на Моисея: що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят;
  14:16 а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо.
  14:17 Аз пък ще ожесточа сърцето на (фараона и на всички) египтяни, и те ще тръгнат подире им; и ще покажа славата Си над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.
  14:18 И ще познаят (всички) египтяни, че Аз съм Господ, когато покажа славата Си над фараона, над колесниците му и над конниците му.
  14:19 И вдигна се Ангел Божий, който вървеше пред стана (на синовете) на Израиля, и тръгна отдире им; вдигна се и облачният стълб отпреде им и застана отзаде им;
  14:20 и влезе по средата между египетския стан и между стана (на синовете) на Израиля: за едните беше облак и мрак, а на другите осветляваше нощта, и през цялата нощ не се доближиха едни с други.
  14:21 Тогава Моисей простря ръката си над морето, и през цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър, та направи морето суша; и водите се разцепиха.
  14:22 И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво.
  14:23 Втурнаха се египтяни, и влязоха подире им в средата на морето всички коне на фараона, колесниците му и конниците му.
  14:24 И по утринна стража погледна Господ на египетския стан от огнения и облачния стълб и разбърка стана на египтяни.
  14:25 И направи да се изплеснат колелата от колесниците им, тъй че с мъка ги влечеха. Тогава египтяни рекоха: да бягаме от израилтяните, защото Господ се бори зарад тях против египтяни.
  14:26 И рече Господ на Моисея: простри ръката си над морето, и да се възвърнат водите върху египтяни, върху колесниците им и върху конниците им.
  14:27 И Моисей простря ръката си над морето, и призори водата се върна на мястото си; а египтяни бягаха насрещу (водата). Тъй потопи Господ египтяни всред морето.
  14:28 И водата се върна и покри колесниците и конниците на всичката фараонова войска, които бяха влезли подире им в морето; не остана ни един от тях.
  14:29 А Израилевите синове минаха по сухо презсред морето: водите (бяха) тям като стена отдясно и (стена) отляво.
  14:30 Него ден Господ избави израилтяните от ръцете на египтяни; и Израилевите синове видяха египтяните мъртви на морския бряг.
  14:31 Израилтяните видяха великата ръка, която Господ показа над египтяни; народът се уплаши от Господа и повярва на Господа и на Неговия служител Моисея.

15
  15:1 Тогава Моисей и Израилевите синове изпяха на Господа тая песен, думайки: да възпея Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.
  15:2 Господ е моя сила и моя слава. Той ми стана спасение. Той е мой Бог, и ще Го прославя; Бог на баща ми, и ще Го превъзнеса.
  15:3 Господ е силен воин. Иехова Му е името.
  15:4 Колесниците на фараона и войската му хвърли Той в морето, и отборните му военачалници потънаха в Червено море.
  15:5 Бездните ги покриха: те потънаха в дълбините като камък.
  15:6 Твоята десница, Господи, се прослави със сила; Твоята десница, Господи, съкруши неприятеля.
  15:7 С величието на славата Си Ти повали въстаналите против Тебе. Ти изпрати гнева Си, и той ги изгори като слама.
  15:8 От Твоето духване се разцепиха водите, вълните застанаха като стена, бездните се сгъстиха в сърцето морско.
  15:9 Неприятелят каза: ще се втурна, ще догоня, ще разделя плячката; ще се насити с тях душата ми, ще извадя меча си, ще ги изтреби ръката ми.
  15:10 Ти духна с дъха Си, и морето ги покри: те потънаха като олово в страшните води.
  15:11 Кой е като Тебе, Господи, между боговете? Кой е като Тебе, величествен със светост, многопочитан с похвали, творец на чудеса?
  15:12 Ти простря десницата Си: земята ги погълна.
  15:13 Ти водиш с Твоята милост тоя народ, който Ти избави, и го придружаваш със силата Си в жилището на Твоята светиня.
  15:14 Чуха народите и треперят: ужас обзе филистимските жители.
  15:15 Тогава се смутиха едомските князе, трепет обзе моавитските главатари, паднаха в униние всички ханаански жители.
  15:16 Нека нападне върху им страх и ужас; от силата на Твоята мишца да онемеят като камък, докле премине Твоят народ, Господи, докле премине тоя народ, който Ти си придобил.
  15:17 Заведи го и го настани в планината на Твоето притежание, на мястото, което Ти, Господи, си направил Свое жилище, в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали!
  15:18 Господ ще царува довеки и вечно.
  15:19 Когато конете на фараона навлязоха с колесниците му и с конниците му в морето, Господ обърна върху им морските води, а Израилевите синове минаха презсред морето по сухо.
  15:20 И пророчица Мариам, Ааронова сестра, взе тимпан в ръката си, и подире й излязоха всички жени с тимпани и хора'.
  15:21 И запя Мариам пред тях: Възпейте Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.
  15:22 Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено море, и те влязоха в пустиня Сур; и вървяха из пустинята три дни и не намираха вода.
  15:23 Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива; затова и нарекоха онова (място) Мера. *
  15:24 И заропта народът против Моисея и думаше: какво ще пием?
  15:25 (Моисей) викна към Господа, и Господ му показа дърво, и той го хвърли във водата, и водата стана сладка. Там Бог даде на народа наредби и закон и там го тури на изпитание.
  15:26 И каза: ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, - няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой.
  15:27 След това дойдоха в Елим; там имаше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите.

* Горчило.

16
  16:1 И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя.
  16:2 И заропта цялото общество Израилеви синове срещу Моисея и Аарона в пустинята,
  16:3 и рекоха им Израилевите синове: о, да бяхме умрели от ръката Господня в Египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! защото вие ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад цялото това множество.
  16:4 И рече Господ на Моисея: ето, ще направя да вали хляб от небето, и нека народът излиза всеки ден и събира, колкото му е потребно за през деня, за да го изпитам, ще постъпва ли по Моя закон, или не;
  16:5 а в шестия ден нека приготвят онова, което донесат, и то ще бъде двойно повече от онова, което събират през другите дни.
  16:6 Тогава Моисей и Аарон рекоха на цялото общество Израилеви синове: довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя,
  16:7 и утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот против Господа; а ние какво сме, та роптаете против нас?
  16:8 И каза Моисей: ще познаете, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин хляб до насита; защото Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него; а ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.
  16:9 И рече Моисей на Аарона: кажи на цялото общество Израилеви синове: застанете пред лицето на Господа, защото Той чу ропота ви.
  16:10 И когато Аарон говореше на цялото общество Израилеви синове, те се озърнаха към пустинята, и ето, славата Господня се яви в облак.
  16:11 И Господ каза на Моисея, думайки:
  16:12 Аз чух ропота на Израилевите синове; кажи им: вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш.
  16:13 Вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а на сутринта бе паднала роса около стана.
  16:14 Росата се вдигна, и ето, по лицето на пустинята нещо дребно, зърнесто, ситно като скреж по земята.
  16:15 Като видяха Израилевите синове, думаха един другиму: какво е това? Защото не знаеха, що е то. И Моисей им каза: това е хлябът, който ви даде Господ за храна;
  16:16 ето какво заповяда Господ: събирайте от него, всеки по колкото може да изяде; събирайте по гомо'р на човек, според кой колкото души има в шатрата си.
  16:17 Тъй направиха Израилевите синове: събраха, кой много, кой малко.
  16:18 И измериха с гомо'ра, и който беше събрал много, нямаше излишък, и който - малко, нямаше недостиг: всеки събра, колкото можеше да изяде.
  16:19 И рече им Моисей: никой да не оставя от това доутре.
  16:20 Но те не послушаха Моисея, и някои оставиха от това до сутринта, и то червяса, и се вмириса. И Моисей им се разсърди.
  16:21 И те го събираха сутрин рано, всеки колкото може да изяде; а кога припечеше слънце, то се топеше.
  16:22 А в шестия ден събраха двойно от тоя хляб, - по два гомо'ра за всекиго. И всички началници на народа дойдоха, та обадиха на Моисея.
  16:23 И (Моисей) им каза: ето що каза Господ: утре почивка, света събота Господня; каквото трябва да се пече, печете, и каквото трябва да се вари, варете днес, а каквото остане, скътайте и запазете доутре.
  16:24 И скътаха това до сутринта, както (им) заповяда Моисей, и то не се вмириса, и червеи нямаше в него.
  16:25 И рече Моисей: яжте го днес, защото днес е събота Господня: днес няма да го намерите на полето;
  16:26 шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: в тоя ден няма да го има.
  16:27 Но някои от народа излязоха в седмия ден да събират, ала не намериха.
  16:28 И каза Господ на Моисея: докога ще се противите да пазите заповедите Ми и законите Ми?
  16:29 Вижте, Господ ви е дал събота, затова и дава в шестия ден хляб за два дена: нека всеки си стои (у дома си), в седмия ден никой да не излиза от мястото си.
  16:30 И в седмия ден народът си почиваше.
  16:31 Израилевият дом нарече тоя хляб с име: мана. Тя беше като кориандрово семе, бяла, а на вкус като медена питка.
  16:32 И рече Моисей: ето що заповяда Господ: напълнете (с мана) един гомо'р, за да се запази в родовете ви, та да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.
  16:33 И каза Моисей на Аарона: вземи един (златен) съд и тури в него пълен гомо'р мана, и го постави пред Господа, за да се пази в родовете ви.
  16:34 И постави го Аарон пред ковчега на свидетелството, за да се пази, както бе заповядал Господ на Моисея.
  16:35 Израилевите синове ядоха мана четирийсет години, докле дойдоха в населена земя; те ядоха мана, докле стигнаха до границите на Ханаанската земя.
  16:36 А гомо'рът е десета част от ефа.

17
  17:1 И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим; и нямаше вода да пие народът.
  17:2 И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Моисей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа?
  17:3 И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни?
  17:4 Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.
  17:5 И рече Господ на Моисея: излез пред народа, и вземи със себе си някои от стареите Израилеви; вземи в ръка и тоягата си, с която удари по водата, и иди:
  17:6 ето, Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив, а ти ще удариш в скалата, и от нея ще протече вода, и народът ще пие. Тъй и направи Моисей пред очите на стареите израилски.
  17:7 И нарече това място с име: Маса и Мерива *, поради караницата на Израилевите синове, и защото те изкушаваха Господа, думайки: дали е между нас Господ, или не?
  17:8 И дойдоха амаликитци и се биха с израилтяните в Рефидим.
  17:9 Моисей каза на Иисуса: избери ни мъже (силни) и иди, та се срази с амаликитци; утре аз ще застана навръх могилата, и Божията тояга ще бъде в ръката ми.
  17:10 И стори Иисус, както му каза Моисей, и (отиде да) се срази с амаликитци; а Моисей, Аарон и Ор се качиха навръх могилата.
  17:11 И колчем дигнеше Моисей ръцете си, надвиваше Израил, а колчем спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик.
  17:12 А на Моисея натегнаха ръцете, и тогава взеха камък, та му подложиха, и той седна на него, а Аарон и Ор подпираха ръцете му, един от едната, а друг от другата страна. Тъй стояха ръцете му издигнати до залез-слънце.
  17:13 И порази Иисус Амалика и народа му с острието на меча.
  17:14 И рече Господ на Моисея: запиши това за спомен в книгата и внуши на Иисуса, че Аз съвсем ще излича спомена за амаликитци от поднебесието.
  17:15 Тогава Моисей съзида жертвеник (Господу) и го нарече с име Иехова Ниси, *
  17:16 понеже, каза той, ръка има върху престола Господен: Господ ще воюва против Амалика от рода в род.

* Изкушение и караница.


* Господ е мое знаме.

18
  18:1 Мадиамският свещеник Иотор, тъст Моисеев, чу за всичко, що Бог направи за Моисея и за Израиля, Своя народ, когато Господ изведе Израиля от Египет.
  18:2 И Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, жената на Моисея, която Моисей по-рано бе изпратил назад,
  18:3 и двамата й синове: на единия името беше Гирсам, защото, казваше Моисей: пришълец съм аз в чужда земя;
  18:4 а на другия името беше Елиезер, защото (думаше той) Бог на моя баща ми беше помощник и ме избави от фараоновия меч.
  18:5 И Моисеевият тъст Иотор дойде със синовете му и с жена му при Моисея в пустинята, дето се беше той разположил на стан при Божията планина,
  18:6 и обади на Моисея: аз, твоят тъст Иотор, ида при тебе, иде и жена ти, и двамата й сина с нея.
  18:7 Моисей излезе да посрещне тъста си, и (му) се поклони, и го целуна, и, след като се поздравиха един други, влязоха в шатрата.
  18:8 И разказа Моисей на тъста си за всичко, що Господ стори с фараона и с (всички) египтяни за Израиля, и за всички мъчнотии, каквито те срещнаха по пътя, и как Господ ги избави (от ръцете на фараона и от ръцете на египтяни).
  18:9 Иотор се зарадва за всички добрини, които Господ бе показал на Израиля, когато го избави от ръцете на египтяни (и от ръцете на фараона),
  18:10 и каза Иотор: благословен да е Господ, Който ви избави от ръцете на египтяни и от фараоновата ръка, Който избави тоя народ изпод властта на египтяни;
  18:11 сега аз познах, че Господ е по-велик от всички богове, тъкмо в онова, с което се те превъзнасяха пред израилтяните.
  18:12 И Моисеевият тъст Иотор принесе всесъжение и жертви Богу; и дойде Аарон и всички Израилеви старейшини да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.
  18:13 На другия ден седна Моисей да съди народа, и народът стоеше пред Моисея от сутрин до вечер.
  18:14 И видя (Иотор) тъстът Моисеев всичко, що той правеше с народа, и каза: какво правиш ти с народа? защо само ти седиш, а цял народ стои пред тебе от сутрин до вечер?
  18:15 Отговори Моисей на тъста си: народът дохожда при мене да иска съд от Бога;
  18:16 кога им се случи някоя работа, те идват при мене, и аз отсъждам помежду им и (им) явявам Божиите наредби и законите Му.
  18:17 Но тъстът Моисеев му каза: тъй, както правиш, не е добре.
  18:18 Ти ще измъчиш и себе си и народа, който е с тебе, защото много тежка е тая работа за тебе: ти самичък не можеш я върши;
  18:19 затова, послушай думите ми; аз ще ти дам съвет, и Бог ще бъде с тебе: бъди ти посредник пред Бога за народа и представяй на Бога работите (му);
  18:20 учи ги на (Божиите) наредби и на законите (Му), и посочвай им пътя (Му), по който те трябва да вървят, и делата, които трябва да вършат;
  18:21 а ти (си) избери измежду целия народ мъже способни, богобоязливи, мъже правдолюбиви, мразещи корист, и (ги) тури над тях за хилядници, стотници, петдесетници и десетници (и писари);
  18:22 нека те съдят народа във всяко време и да ти обаждат за всяка важна работа, а за всички малки работи да съдят те сами; и на тебе ще е по-леко, и те ще носят с тебе заедно товара;
  18:23 ако направиш това, и Бог ти заповяда това, тогава ще можеш утрая, и целият тоя народ ще си отива смиром на мястото.
  18:24 И послуша Моисей думите на тъста си и направи всичко, що (му) говори;
  18:25 и избра Моисей от целия Израил способни мъже и ги постави началници на народа, хилядници, стотници, петдесетници и десетници (и писари),
  18:26 и те съдеха народа във всяко време; за (всички) важни работи обаждаха на Моисея, а за всички малки работи съдеха сами.
  18:27 И изпрати Моисей тъста си, и той отиде в земята си.

19
  19:1 В третия месец след като Израилевите синове бяха излезли от Египетската земя, в самия ден на новолунието, стигнаха в Синайската пустиня.
  19:2 И тръгнаха от Рефидим, та дойдоха в Синайската пустиня, и се разположиха там на стан в пустинята; там, срещу планината, се разположи Израил на стан.
  19:3 А Моисей възлезе при Бога (на планината), и Господ извика към него от планината, думайки: тъй кажи на Иакововия дом и възвести на Израилевите синове:
  19:4 вие видяхте, що направих Аз на египтяни и как ви носих (като) на орлови криле, и ви доведох при Себе Си;
  19:5 и тъй, ако слушате гласа Ми и пазите завета Ми, ще бъдете Мой избран народ измежду всички народи, защото цялата земя е Моя,
  19:6 и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и народ свет; това са думите, които ще кажеш на Израилевите синове.
  19:7 И дойде Моисей и повика стареите народни и им предложи всички тия думи, които му заповяда Господ.
  19:8 И целият народ отговори изедно, като каза: всичко, що е казал Господ, ще изпълним (и ще бъдем послушни). И Моисей предаде Господу думите на народа.
  19:9 Господ рече на Моисея: ето, Аз ще дойда при тебе в гъст облак, за да чуе народът, как ще говоря с тебе, та да ти вярва завинаги. А Моисей яви Господу думите на народа.
  19:10 И рече Господ на Моисея: иди при народа, (извести) и освети го днес и утре; нека изперат дрехите си,
  19:11 и да се приготвят за третия ден, защото в третия ден ще слезе Господ на Синай планина пред очите на целия народ;
  19:12 и тегли за народа черта от всички страни и кажи: пазете се да се не качите на планината, нито да се допирате до подножието й: всеки, който се допре до планината, ще бъде предаден на смърт;
  19:13 ръка да се не допре до него, а с камъни да го убият, или със стрела да го застрелят; добитък ли бъде, или човек, жив да не остане; кога провлечено засвири тръбата (кога облакът се вдигне от планината), могат да се качат на планината.
  19:14 Тогава слезе Моисей от планината и дойде при народа, освети народа, и те опраха дрехите си.
  19:15 И каза на народа: бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена.
  19:16 На третия ден, утринта, имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината (Синайска) и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, затрепери.
  19:17 И изведе Моисей народа от стана да посрещне Господа, и се спряха при полите на планината.
  19:18 А планина Синай беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се издигаше от нея дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше;
  19:19 и тръбният глас ставаше все по-силен и по-силен. Моисей говореше, и Бог му отговаряше с глас.
  19:20 И слезе Господ на Синай планина, навръх планината, и повика Господ Моисея навръх планината, и Моисей се качи.
  19:21 И рече Господ на Моисея: слез и поръчай на народа, да се не втурват към Господа да Го видят, за да не паднат мнозина от тях;
  19:22 а свещениците, които се приближават към Господа (Бога), трябва да осветят себе си, за да ги не порази Господ.
  19:23 Тогава Моисей отговори на Господа: не може народът да се качи на Синай планина, понеже Ти ни изрично забрани, като каза: тегли черта около планината и я освети.
  19:24 И Господ му каза: иди, слез, после възлез заедно с Аарона; свещениците пък и народът да се не втурват да се качват при Господа, за да ги не порази (Господ).
  19:25 И слезе Моисей при народа и му разказа.

20
  20:1 Тогава Бог изрече (към Моисея) всички тия думи, като каза:
  20:2 Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството;
  20:3 да нямаш други богове, освен Мене.
  20:4 Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;
  20:5 не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,
  20:6 и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
  20:7 Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно.
  20:8 Помни съботния ден, за да го светиш;
  20:9 шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи;
  20:10 а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти;
  20:11 защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.
  20:12 Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.
  20:13 Не убивай.
  20:14 Не прелюбодействувай.
  20:15 Не кради.
  20:16 Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
  20:17 Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти.
  20:18 Целият народ чуваше гръмовете и тръбния глас и гледаше пламъка и планината, която се димеше; като видя това, целият народ отстъпи и стоеше надалеч.
  20:19 И казаха на Моисея: говори ти с нас, и ние ще слушаме, но да не говори с нас Бог, за да не умрем.
  20:20 И каза Моисей на народа: не бойте се; Бог дойде (при вас), за да ви изпита и за да бъде страхът от Него пред лицето ви, та да не грешите.
  20:21 И целият народ стоеше надалеч, а Моисей влезе в мрака, дето беше Бог.
  20:22 И каза Господ на Моисея: тъй кажи (на Иакововия дом и разгласи) на Израилевите синове: вие видяхте, как Аз говорих с вас от небето;
  20:23 не правете пред Мене сребърни богове, нито златни богове си правете:
  20:24 направи Ми жертвеник от пръст и принасяй на него всесъженията си и мирните си жертви, овците си и воловете си; на всяко място, дето туря Аз паметник на името Си, ще дойда при тебе и ще те благословя.
  20:25 Ако ли Ми направиш жертвеник от камъни, не го зидай от дялани; защото, щом туриш на тях сечивото си, ще ги оскверниш.
  20:26 И да се не качваш по стъпала на жертвеника Ми, за да се не открие на него твоята голота.

21
  21:1 И ето законите, които ще им обявиш:
  21:2 ако купиш роб евреин, нека (ти) работи шест години, а на седмата (година) нека си излезе свободен, без откуп;
  21:3 ако е дошъл самичък, самичък и да си излезе; ако е женен, да си излезе с него заедно и жена му;
  21:4 ако пък неговият господар му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата й да останат при господаря й, а той да си излезе самичък;
  21:5 но ако робът каже: обичам господаря си, жена си и децата си, няма да си изляза на свобода, -
  21:6 то господарят му да го заведе пред боговете * и да го изправи до вратата, или до спонеца на вратата, и нека господарят му промуши ухото му с шило, и той да остане вечно негов роб.
  21:7 Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да излезе, както излизат робите;
  21:8 ако тя се не понрави на господаря си, и той се не сгоди за нея, нека позволи да я откупят; ала на чужд народ да я продаде (господарят) не е властен, когато сам я е отхвърлил;
  21:9 ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите;
  21:10 ако ли му вземе друга, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство.
  21:11 Не направи ли за нея тия три неща, нека си отиде от него даром, без откуп.
  21:12 Който удари човек, тъй че той умре, да бъде предаден на смърт;
  21:13 но ако някой не е злоумишлявал, а Бог е допуснал оногова да изпадне под ръката му, тогава Аз ще ти покажа място, дето да забяга (убийцата);
  21:14 а ако някой преднамерено и коварно убие ближния си (и избяга при жертвеника), то вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен.
  21:15 Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.
  21:16 Който открадне човек (от Израилевите синове) и (като го зароби) го продаде, или се намери в ръцете му, да бъде предаден на смърт.
  21:17 Който злослови баща си, или майка си, да бъде предаден на смърт.
  21:18 Когато (двамина) се карат, и единият човек удари другия с камък, или с бушница, и тоя не умре, а легне на постеля,
  21:19 то, ако стане и излиза откъщи, подпирайки се с тояга, оня, който (го) е ударил, не ще заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му даде за лекуване.
  21:20 А който удари роба си или слугинята си с тояга, и те умрат под ръката му, да бъде наказан;
  21:21 но, ако те преживеят един или два дни, не бива той да се наказва, защото те са негово сребро.
  21:22 Когато някои се бият, и ударят трудна жена, и тя пометне, но друга повреда не стане, то да се вземе от виновния глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред посредници;
  21:23 ако пък стане повреда, нека даде живот за живот,
  21:24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
  21:25 изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено.
  21:26 Ако някой удари роба си в окото, или слугинята си в окото и го повреди, да ги отпусне на свобода зарад окото;
  21:27 и ако изкърти зъб на роба си, или на робинята си, да ги отпусне на свобода зарад зъба.
  21:28 Ако вол прободе до смърт мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и месото му да се не яде; но стопанинът на вола не е виновен;
  21:29 ако пък волът е бил бодлив от по-преди, а стопанинът му, като му е било известявано за това, не го е пазил, и той е убил мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и стопанинът му да бъде предаден на смърт.
  21:30 Ако му се наложи откуп, нека за живота си даде откуп, какъвто му се наложи.
  21:31 Син ли прободе, дъщеря ли прободе, - по тоя същи закон да се постъпва с него.
  21:32 Ако волът прободе роба, или робинята, да се заплатят на стопанина им трийсет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни.
  21:33 Ако някой отвори яма, или ако изкопае яма и я не покрие, та падне в нея вол, или осел,
  21:34 стопанинът на ямата трябва да заплати, да даде сребро на стопанина им, а трупът ще бъде негов.
  21:35 Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина; също и убития да разделят на половина;
  21:36 ако пък се е знаело, че волът е бил бодлив от по-преди, но стопанинът му (като му е било известявано за това) не го е пазил, той да заплати вол за вол, а убитият да бъде негов.

* Сиреч пред съдиите.

22
  22:1 Ако някой открадне вол или овца и я заколи, или продаде, да заплати пет вола за вол и четири овци за овца.
  22:2 Ако някой завари крадец да подкопава и го удари, тъй че той умре, то да му се не иска кръвнина;
  22:3 но, ако е изгряло слънце над него, да му се иска кръвнина. Крадецът трябва да заплати; ако ли няма с какво, да продадат самия него, та да се заплати, каквото е откраднал;
  22:4 ако (той бъде хванат и) откраднатото се намери в ръцете му живо, било вол, или осел, или овца, да заплати (за тях) двойно.
  22:5 Ако някой повреди нива, или лозе, като пусне добитъка си да пасе в чужда нива (според плодовете й да заплати от своята нива; ако ли повреди цялата нива), да обезщети с най-доброто от нивата си и с най-доброто от лозето си.
  22:6 Ако се появи огън и обхване трънето и изгори кръстците, или класовете, или нивата, то оня, който е причинил тоя пожар, да заплати.
  22:7 Кога някой даде на ближния си да му пази сребро или вещи, и те бъдат откраднати от къщата му, ако се намери крадецът, да заплати той двойно;
  22:8 ако пък се не намери крадецът, нека стопанинът на къщата се яви пред съдиите (и се закълне), че не е турил ръка върху имота на ближния си.
  22:9 За всяка спорна вещ, за вол, осел, овца, дреха, за всяка изгубена вещ, за която някой каже, че е негова, работата на двамата трябва да дойде пред съдиите: когото осъдят съдиите, той да заплати на ближния си двойно.
  22:10 Ако някой предаде на ближния си за пазене осел, или вол, или овца, или друг някакъв добитък, и тоя добитък умре, или бъде повреден, или бъде откаран, без да го види някой, -
  22:11 нека бъде клетва пред Господа между двамата, че оня, който е приел, не е турил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да я приеме, а оня да не плаща;
  22:12 ако ли го откраднат от него, длъжен е да заплати на стопанина му;
  22:13 ако пък бъде от звяр разкъсан, нека за доказателство представи разкъсаното: за разкъсаното той не плаща.
  22:14 Ако някой заеме добиче от ближния си, и то бъде повредено, или умре, без да е бил стопанинът му при него, трябва да го заплати;
  22:15 ако пък стопанинът му е бил при него, не е длъжен да плати; ако е било наето с пари, то отива срещу тоя наем.
  22:16 Ако някой прелъсти девица несгодена и преспи с нея, да й даде вено (и да я вземе) за жена;
  22:17 ако ли бащата не се съгласи (и не желае) да му я даде, да заплати (на бащата) толкова сребро, колкото се пада за вено на девици.
  22:18 Врачка да се не оставя жива.
  22:19 Всеки скотоложник да бъде предаден на смърт.
  22:20 Който принася жертви на богове, освен на едного Господа, да бъде изтребен.
  22:21 Пришълеца не притеснявай и го не угнетявай, защото и вие бяхте пришълци в Египетската земя.
  22:22 Ни вдовица, ни сираче не притеснявайте;
  22:23 ако ли ги притесниш, кога завикат към Мене, че чуя вика им,
  22:24 и ще се разпали гневът Ми, и с меч ще ви убия, и жените ви ще останат вдовици, и децата ви - сираци.
  22:25 Ако заемеш пари на някой сиромах от народа Ми, не го притеснявай и не му налагай лихва.
  22:26 Ако вземеш дрехата на ближния си в залог, върни я до залез-слънце,
  22:27 защото тя му е едничка завивка, тя е облекло на тялото му: с какво ще спи той? И кога завика към Мене, Аз ще го чуя, защото съм милостив.
  22:28 Съдиите не злослови и началника на твоя народ не укорявай.
  22:29 Не закъснявай (да Ми принасяш) първите плодове от гумното си и от жлеба си; давай Ми първородния от синовете си;
  22:30 също прави и с вола си и с овцата си (и с осела си); седем дена да бъдат при майка си, а на осмия ден ги давай Мене.
  22:31 И ще Ми бъдете свети люде; и месо, разкъсано от звяр на полето, не яжте: на псетата го хвърляйте.

23
  23:1 Не обръщай внимание на празен слух, не давай ръка на нечестивец, та да не станеш свидетел на неправда.
  23:2 Не отивай след множеството да правиш зло, и не изказвай присъда, отстъпвайки от правдата поради множеството;
  23:3 и към сиромаха не бъди пристрастен в съдбата му.
  23:4 Ако намериш заблуден вол, или осел на неприятеля си, закарай му го;
  23:5 ако видиш на неприятеля си осела, паднал под товара си, не го отминавай, а го разтовари заедно с него.
  23:6 Не присъждай криво съдбата на твоя сиромах.
  23:7 Отбягвай от неправда и не убивай невинния и правия, защото Аз няма да оправдая беззаконника.
  23:8 Подаръци не вземай, защото подаръците правят слепи гледащите, и извръщат делото на правите.
  23:9 Пришълец не обиждай (и го не притеснявай): вие знаете какво е у пришълеца на сърце, защото и сами бяхте пришълци в Египетската земя.
  23:10 Шест години сей земята си и събирай плодовете й,
  23:11 а на седмата я оставяй да си почине, за да се хранят сиромасите от твоя народ, а с останалото след тях да се хранят полските зверове; тъй прави и с лозето си и с маслините си.
  23:12 Шест дни върши работите си, - а в седмия почивай, за да си отдъхне волът ти, и оселът ти, и да си почине синът на робинята ти и пришълецът.
  23:13 Пазете всичко, що съм ви казал, и името на други богове не споменувайте; да се не чува то от устата ти.
  23:14 Три пъти на година празнувай за Мене:
  23:15 пази празник Безквасници; седем дена яж безквасен хляб, както ти заповядах, в определеното време на месец авив, защото в него месец ти излезе от Египет; и нека се не явява никой с празни ръце пред лицето Ми;
  23:16 пази и празника на жънене първите плодове на твоя труд, които си посеял на нивата, и празника на събиране плодовете в края на годината, когато събереш от нивата своя труд.
  23:17 Три пъти на година трябва да се явяват всички твои от мъжки пол пред лицето на Господа, Бога (твой).
  23:18 (Кога изгоня езичниците от лицето ти и разширя твоите предели), не изливай кръвта от жертвата Ми върху квасен хляб, и тлъстината от празничната Ми жертва да се не оставя до сутринта.
  23:19 Първите плодове от земята си принасяй в дома на Господа, твоя Бог. Не вари яре в майчиното му мляко.
  23:20 Ето, Аз пращам пред тебе Ангела (Си) да те пази по пътя и да те въведе в онова място, което съм (ти) приготвил;
  23:21 пази се пред лицето му и слушай гласа му; не му се опирай, защото той няма да ви прости греха, понеже името Ми е в него.
  23:22 (Ако слушаш гласа Ми, и изпълняваш всичко, що ти кажа, и запазиш завета Ми, вие ще Ми бъдете народ избран измежду всички племена, защото цялата земя е Моя; вие ще Ми бъдете царствено свещенство и свет народ. Тия думи кажи на Израилевите синове.) Ако слушаш гласа Ми и изпълняваш всичко, що (ти) кажа, ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници.
  23:23 Кога тръгне пред тебе Моят Ангел и те отведе при аморейци, хетейци, ферезейци, хананейци, (гергесейци,) евейци и иевусейци, и Аз ги изтребя (от лицето ви),
  23:24 недей се покланя на боговете им, недей им служи, и не подражавай на делата им, а ги строши и стълбовете им разруши;
  23:25 служете на Господа, вашия Бог, и Той ще благослови хляба ти (и виното ти) и водата ти; и ще отстрани от вас болестите.
  23:26 Пометници и бездеткини няма да има в земята ти; броя на дните ти ще направя пълен.
  23:27 Ще пратя Моя ужас пред тебе, и ще докарам в смущение всеки народ, при който отидеш, и ще обръщам към тебе гърба на всички твои врагове;
  23:28 ще пратя пред тебе стършели, и те ще погнат отпреде ти (аморейци) евейци, (иевусейци) хананейци и хетейци;
  23:29 няма да ги изгоня отпреде ти в една година, за да не запустее земята, и да се не размножат против тебе полските зверове;
  23:30 малко по малко ще ги пропъждам от тебе, докле се размножиш и завладееш тая земя.
  23:31 Ще прокарам границите ти от Червено море до Филистимско море и от пустинята до (голямата) река (Ефрат), защото ще предам в ръцете ви жителите на тая земя, и ще ги пропъдиш отпреде си;
  23:32 (не смесвай се и) не влизай в съюз ни с тях, ни с боговете им;
  23:33 те не трябва да живеят в земята ти, за да те не вкарат в грях против Мене; защото, ако служиш на боговете им, това ще бъде примка за тебе.

24
  24:1 И каза Бог на Моисея: възлез при Господа ти и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет Израилеви стареи, и поклонете се (Господу) отдалеч;
  24:2 нека само Моисей се приближи до Господа, а те да се не приближават, и народът да не възлиза с него.
  24:3 Моисей дойде и повтори пред народа всички Господни думи и всички закони. И целият народ отговори в един глас, и рече: всичко, каквото е казал Господ, ще сторим (и ще сме послушни).
  24:4 Тогава Моисей написа всички думи Господни и, като стана сутринта рано, издигна под планината жертвеник и дванайсет камъка, според броя на дванайсетте Израилеви колена;
  24:5 и прати момци от Израилевите синове, и те принесоха всесъжение и заклаха телци за мирна жертва Господу (Богу).
  24:6 Моисей взе половината кръв и я наля в чаши, а с другата половина поръси жертвеника;
  24:7 и взе книгата на завета и прочете гласно пред народа, и те рекоха: всичко, каквото е казал Господ, ще сторим и ще бъдем послушни.
  24:8 И взе Моисей кръвта и поръси народа, като думаше: ето кръвта на завета, който Господ сключи с вас според всички тия думи.
  24:9 После възлезе Моисей и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет Израилеви стареи,
  24:10 и видяха (местостоенето на) Бога Израилев; и под нозете Му имаше нещо като изделие от чист сапфир и ясно като самото небе.
  24:11 И Бог не простря ръката Си върху избраните от Израилевите синове: те видяха (мястото на) Бога, и ядоха и пиха.
  24:12 И каза Господ на Моисея: възлез при Мене на планината и стой там; ще ти дам каменни плочи, и закон, и заповеди, които написах за тяхна поука.
  24:13 И стана Моисей с Иисуса, своя служител, и възлезе Моисей на Божията планина,
  24:14 а на стареите каза: останете тука, докле се върнем при вас; ето Аарон и Ор са с вас; който има съдба, нека дохожда при тях.
  24:15 Моисей възлезе на планината, и облак покри планината,
  24:16 и слава Господня осени планина Синай; и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден (Господ) повика Моисея изсред облака.
  24:17 А славата Господня навръх планината изглеждаше пред очите на Израилевите синове като огън, който изпояжда.
  24:18 Моисей влезе всред облака и възлезе на планината; и стоя Моисей на планината четирийсет дена и четирийсет нощи.

25
  25:1 И рече Господ на Моисея, думайки:
  25:2 кажи на Израилевите синове, да Ми направят приноси: от всеки човек, който дава от сърце, вземайте принос за Мене.
  25:3 Ето приносите, които трябва да приемате от тях: злато, сребро и мед,
  25:4 вълна синя, пурпурена и червена, висон и козина,
  25:5 овнешки червени кожи, кожи сини и дърво ситим,
  25:6 елей за светилника, аромати за помазен елей и за благовонно кадиво,
  25:7 камък оникс и камъни за украшение на ефода * и нагръдника.
  25:8 И ще Ми направят те светилище, и Аз ще живея помежду им.
  25:9 Всичко (направете), както Аз ти показвам: и образеца на скинията, и образеца на всичките й съдове - така да направите.
  25:10 Направете ковчег от дърво ситим: дълъг два лакти и половина, широк лакът и половина и висок лакът и половина;
  25:11 и обкови го с чисто злато, обкови го отвътре и отвън; и направи отгоре около него златен (вит) венец;
  25:12 и излей за него четири златни гривни и закрепи ги на четирите му долни ъгли: две гривни на едната му страна, две гривни на другата му страна.
  25:13 Направи от дърво ситим върлини и обкови ги с (чисто) злато;
  25:14 и прекарай върлините през гривните отстрани на ковчега, за да се носи с тях ковчегът;
  25:15 върлините трябва да си бъдат в гривните и не бива да се вадят от него.
  25:16 А в ковчега тури откровението, което Аз ще ти дам.
  25:17 Направи също и очистилище * от чисто злато: дълго два лакти и половина, и широко - лакът и половина;
  25:18 и направи два херувима от злато: изковани ги направи на двата края на очистилището;
  25:19 направи единия херувим на единия край, а другия херувим на другия край; направете херувимите да бъдат издадени от двата края на очистилището;
  25:20 и херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, като покриват с крилата си очистилището, а лицата им да бъдат едно срещу друго; лицата на херувимите да гледат към очистилището.
  25:21 И тури очистилището отгоре на ковчега, а в ковчега тури откровението, което ще ти дам;
  25:22 там, над очистилището, между двата херувима, които са над ковчега на откровението, Аз ще ти се явявам и ще говоря с тебе за всичко, каквото ще заповядам чрез тебе на Израилевите синове.
  25:23 И направи трапеза от дърво ситим, два лакти дълга, лакът широка и лакът и половина висока,
  25:24 и обкови я с чисто злато, а наоколо й направи златен (вит) венец;
  25:25 наоколо й направи страни'ци колкото една длан, и на страни'ците й направи златен венец наоколо;
  25:26 и направи за нея четири златни гривни и прикрепи гривните на четирите ъгли при четирите й крака;
  25:27 при страни'ците трябва да има гривни, за да се провират върлини, та да се носи с тях трапезата;
  25:28 а върлините направи от дърво ситим и ги обкови с (чисто) злато, и с тях да се носи трапезата;
  25:29 направи за нея и блюда, кадилници, чаши и шулци, за да се прави с тях възлияние; направи ги от чисто злато;
  25:30 и полагай на трапезата хлябовете на предложението постоянно пред лицето Ми.
  25:31 И направи светилник от чисто злато; тоя светилник трябва да бъде кован; стъблото му, вейките му, чашките му, ябълчиците му и цветята му трябва да излизат от него;
  25:32 от страните му да излизат шест вейки: три вейки от едната страна на светилника и три вейки от другата му страна;
  25:33 три чашки като миндалов цвят, с ябълка и цветя, трябва да има на едната вейка, и три чашки като миндалов цвят на другата вейка, с ябълка и цветя: тъй да има на всички шест вейки, които излизат от светилника;
  25:34 а на стъблото на светилника трябва да има четири чашки като миндалов цвят, с ябълчици и цветя;
  25:35 у шестте вейки, които излизат от стъблото на светилника, да има ябълчица под двете му вейки, и ябълчица под другите две вейки, и ябълчица под третите му две вейки (и на светилника четири чашки, като миндалов цвят);
  25:36 ябълчиците и вейките им трябва от него да излизат; той трябва да бъде изкован цял-целеничък от чисто злато.
  25:37 И направи му седем кандилца и турни на него кандилцата, за да светят отпреде му;
  25:38 и щипците му и пепелниците му (направи) от чисто злато;
  25:39 от талант чисто злато да го направят с всички тия принадлежности.
  25:40 Гледай да ги направиш по образеца, що ти бе показан на планината.

* Горна къса одежда.


* Златна дъска върху похлупака на ковчега.

26
  26:1 А скинията направи от десет платнища препреден висон и синя, пурпурена и червена вълна, и по тях направи херувими изкусна работа;
  26:2 дължината на всяко платнище да бъде двайсет и осем лакти, а широчината на всяко платнище - четири лакти: една мярка за всички платнища.
  26:3 Петте платнища да бъдат съединени едно с друго, и петте други платнища съединени едно с друго.
  26:4 Направи (им) сини петлици по ивата на първото платнище, в края, дето се съединяват двете половини; тъй направи и по ивата на последното платнище, дето се съединяват двете половини;
  26:5 петдесет петлици направи на едното платнище и петдесет петлици направи по ивата на платнището, което се съединява с другото; петлиците да се посрещат една с друга.
  26:6 И направи петдесет златни кукички и с кукичките съедини едно платнище с друго, и скинията ще бъде едно цяло.
  26:7 Направи и платнища от козина, за да покриваш скинията; такива платнища направи единайсет;
  26:8 едното платнище да бъде дълго трийсет лакти, а широко четири лакти; това е едното платнище: една мярка да бъде за единайсетте платнища.
  26:9 И съедини петте платнища отделно и шестте платнища отделно; шестото платнище откъм предната страна на скинията прегъни одве.
  26:10 Направи петдесет петлици по ивата на крайното платнище, за да се съедини то с другото, и петдесет петлици (направи) по ивата на другото платнище, за да се съедини с него;
  26:11 направи петдесет медни кукички и тури кукичките в петлиците, и съедини покрива, за да бъде едно.
  26:12 А излишъкът, който остава от платнищата на скинията, - половината от излишното платнище да бъде спусната на задната страна на скинията;
  26:13 излишъкът пък от дължината на платнищата на скинията, - лакът от едната и лакът от другата страна, - да бъде спуснат отстрани на скинията от едната и от другата страна, за да я покрива.
  26:14 И направи покривка за покрива от червено боядисани овнешки кожи и още една покривка от сини кожи за отгоре.
  26:15 И направи от дърво ситим дъски за скинията, които да стоят прави:
  26:16 десет лакти дълга (направи) дъската, и лакът и половина да е широка всяка дъска.
  26:17 На всяка дъска (на краищата) да има по два зъба, един срещу друг: тъй направи с всички дъски на скинията.
  26:18 Тъй направи дъските за скинията: двайсет дъски за южната страна към пладне,
  26:19 и под двайсетте дъски направи четирийсет сребърни подножки: две подножки под една дъска за двата й зъба, и две подножки под друга дъска за двата й зъба;
  26:20 и двайсет дъски за другата страна към север,
  26:21 и за тях - четирийсет подножки сребърни: две подножки (за двата й зъба) под една дъска, и две подножки под друга дъска (за двата й зъба);
  26:22 а за задната страна на скинията към запад направи шест дъски,
  26:23 и две дъски направи за ъглите на скинията откъм задната страна;
  26:24 те трябва да бъдат съединени отдолу и съединени отгоре с една гривна; тъй трябва да бъде с двете; те да бъдат за двата ъгла;
  26:25 и тъй ще бъдат осем дъски, и за тях шестнайсет сребърни подножки: две подножки под една дъска, и две подножки под друга дъска (за двата й зъба).
  26:26 Направи също върлини от дърво ситим, пет (върлини) за дъските на едната страна на скинията,
  26:27 и пет върлини за дъските на другата страна на скинията, и пет върлини за дъските на задната страна отзад скинията, към запад;
  26:28 а вътрешната върлина да минава по средата на дъските от единия край до другия;
  26:29 дъските обкови със злато, гривните, за провиране на върлините, направи от злато, и върлините обкови със злато.
  26:30 И въздигни скинията по образеца, що ти бе показан на планината.
  26:31 И направи завеса от синя, пурпурена и червена вълна и препреден висон; на нея да бъдат направени херувими изкусна работа;
  26:32 и окачи я на четири стълба от ситим, обковани със злато, със златни кукички, на четири сребърни подножки;
  26:33 и окачи завесата на кукичките и внеси там зад завесата ковчега на откровението; и завесата ще ви отделя светилището от святая-святих.
  26:34 И тури очистилището върху ковчега на откровението в святая-святих.
  26:35 И тури трапезата извън завесата, и светилника - срещу трапезата отстрани на скинията към юг; а трапезата тури на северната страна (на скинията).
  26:36 И направи завеса за входа на скинията от синя, пурпурена и червена вълна, и от препреден висон везана работа;
  26:37 направи за завесата пет стълба от ситим и ги обкови със злато; кукичките за тях да са златни; и излей за тях пет медни подножки.

27
  27:1 И направи жертвеник от дърво ситим - дълъг пет лакти, широк пет лакти, та да е четвероъгълен, и висок три лакти.
  27:2 И направи рогове на четирите му ъгли, тъй че роговете да излизат от него; и го обкови с мед.
  27:3 Направи за него котлета за изсипване в тях пепелта, и лопатки, и блюда, и вилици, и въгленици; всички съдове направи от мед.
  27:4 Направи за него медна решетка като мрежа, а на мрежата, на четирите й ъгли, направи четири медни гривни;
  27:5 и тури я в жертвеника отдолу, та да дойде мрежата до половината на жертвеника.
  27:6 И направи върлини за жертвеника, върлини от дърво ситим, и ги обкови с мед;
  27:7 и проври върлините в гривните, тъй че върлините да бъдат от двете страни на жертвеника, кога се носи.
  27:8 Направи го празен отвътре, от дъски; както бе ти показано на планината, тъй да (го) направят.
  27:9 Направи двор на скинията: от южната страна към пладне завесите за двора да бъдат от препреден висон, дълги сто лакти за едната страна;
  27:10 стълбове за тях да има двайсет, и медни подножки за тях - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите им да бъдат сребърни.
  27:11 Тъй и откъм северната страна надлъж да има завеси, дълги сто лакти; стълбовете за тях да бъдат двайсет, и медни подножки за тях - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите им (и подножките им) да бъдат сребърни.
  27:12 А по широчината на двора от западна страна да има завеси дълги петдесет лакти; стълбовете за тях да бъдат десет, и подножките им десет.
  27:13 По широчината на двора от предната страна към изток да има завеси, дълги петдесет лакти; (стълбовете за тях да бъдат десет, и подножките им десет).
  27:14 От едната страна да има завеси, петнайсет лакти (високи), стълбовете за тях да бъдат три, и подножките им - три;
  27:15 и от другата страна да има завеси, петнайсет лакти (високи), стълбовете за тях да бъдат три, и подножките им - три.
  27:16 А за вратата на двора завесата да е дванайсет лакти (висока), от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон везана работа; стълбовете за нея да бъдат четири, и подножките им - четири.
  27:17 Всички стълбове около двора трябва да са съединени със сребърни скоби; кукичките им да са сребърни, а подножките им - медни.
  27:18 Дължината на двора да бъде сто лакти, широчината навсякъде - петдесет, а височината - пет лакти; завесите да бъдат от препреден висон, а подножките на стълбовете - медни.
  27:19 Всички принадлежности на скинията за всяка употреба в нея, и всички нейни колове, и всички дворни колове да са от мед.
  27:20 И заповядай на Израилевите синове да ти донасят чист елей, изстискан от маслини, за светене, за да гори светилникът всякога;
  27:21 в скинията на събранието извън завесата, която е пред ковчега на откровението, ще го пали Аарон и синовете му, от вечер до сутрин, пред лицето Господне. Това да бъде вечна наредба за поколенията на Израилевите синове.

28
  28:1 И вземи при себе си изсред Израилевите синове твоя брат Аарон и синовете му, за да Ми бъдат свещеници, а именно: Аарон, заедно с Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара, Ааронови синове.
  28:2 И направи свещени одежди на брата си Аарона, за слава и красота.
  28:3 И кажи на всички мъдри по сърце, които съм изпълнил с дух на премъдрост (и разум), да направят на Аарона (свещени) одежди за посвещението му, та да Ми бъде свещеник.
  28:4 Ето одеждите, които те трябва да направят: нагръдник, ефод *, горна риза, реснат хитон *, кидар * и пояс. Нека направят свещени одежди на брата ти Аарона, и на синовете му, за да Ми свещенствуват.
  28:5 Да вземат злато, синя, пурпурена и червена вълна и висон,
  28:6 и да направят ефод от злато, от синя, пурпурена и червена вълна, и от препреден висон изкусна работа;
  28:7 той трябва да има на двата си края два нарамника за свързване, за да се свързва.
  28:8 И поясът на ефода, който е отгоре му, трябва да бъде еднаква с него работа, от (чисто) злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон.
  28:9 И вземи два ониксови камъка и издълбай на тях имената на Израилевите синове:
  28:10 шест от техните имена върху единия камък и шестте останали имена върху другия камък, по реда на рождението им;
  28:11 с помощта на резбар, който изрязва печати, издълбай на двата камъка имената на Израилевите синове; и вложи ги в златни гнезденца;
  28:12 и тури тия два камъка върху нарамниците на ефода: това са камъни за спомен на Израилевите синове; и нека Аарон носи имената им пред Господа на двете си рамена за спомен.
  28:13 И направи гнезденцата от (чисто) злато;
  28:14 и (направи) две верижки от чисто злато, направи ги вити плетена работа; и прикрепи витите верижки за гнезденцата (на нарамниците им отпред).
  28:15 Направи съдийски нагръдник изкусна работа; направи го също такава работа, както ефодът: от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон го направи;
  28:16 той трябва да бъде четириъгълен, двоен, педя дълъг и педя широк;
  28:17 нареди по него четири реда изработени камъни; наред: рубин, топаз, изумруд - това е първи ред;
  28:18 втори ред: карбункул, сапфир и елмаз;
  28:19 трети ред: опал, ахат и аметист;
  28:20 четвърти ред: хрисолит, оникс и яспис; те трябва да се вложат в златни гнезденца.
  28:21 Тия камъни трябва да бъдат дванайсет, според броя (на дванайсетте имена на Израилевите синове, на двете му рамена), според имената им (и според рождението им); на всеки трябва да бъде издълбано, като на печат, по едно име от броя на дванайсетте колена.
  28:22 На нагръдника направи вити верижки плетена работа, от чисто злато;
  28:23 и за нагръдника направи две халчици от злато и прикрепи двете (златни) халчици за двата края на нагръдника;
  28:24 закачи двете плетени златни верижки за двете халчици по (двата) края на нагръдника,
  28:25 а двата края на двете верижки прикрепи към двете гнезденца и прикрепи към нарамниците на ефода откъм лицето му;
  28:26 направи още две златни халчици и ги прикрепи към двата други края на нагръдника откъм оная страна, която е отвътре ефода;
  28:27 направи и двете златни халчици и ги прикрепи към двата нарамника на ефода отдолу, откъм лицето му, дето се съединяват, над пояса на ефода;
  28:28 и да вържат нагръдника с халчиците му за халчиците на ефода с връв от синя вълна, за да стои над пояса на ефода, и да се не отместя нагръдникът от ефода.
  28:29 И Аарон да носи имената на Израилевите синове върху съдийския нагръдник на сърцето си, кога влиза в светилището, за постоянен спомен пред Господа. (И тури върху съдийския нагръдник витите верижки, тури на двата края на нагръдника, и тури двете гнезденца върху двете рамена на нарамника откъм лицето.)
  28:30 На съдийския нагръдник положи "урим" и "тумим", и те ще бъдат на Аароновото сърце, кога влиза (в светилището) пред лицето Господне; и Аарон винаги да носи на сърцето си "съда" на Израилевите синове пред лицето Господне.
  28:31 И направи горната риза за ефода цяла синя;
  28:32 в средата й отгоре трябва да има отвор за главата; около отвора й трябва да има тъкана обшивка, както има отворът на броня, за да се не дере;
  28:33 по полите й направи ябълки от синя, пурпурена и червена прежда (и от препреден висон), наоколо по полите й; (такива ябълки и) наоколо златни звънчета да има между тях:
  28:34 златно звънче и ябълка, златно звънче и ябълка, наоколо по полите на горната риза;
  28:35 нея да носи Аарон, кога служи, за да се слуша от него звънтене, като влиза в светилището пред лицето Господне и като излиза, за да не умре.
  28:36 И направи гладка плочица от чисто злато, и издълбай на нея, както издълбават на печат: "Светиня Господня",
  28:37 и я привържи със синя връвчица за кидара, за да бъде отпред на кидара;
  28:38 тя да бъде на Аароновото чело, и да носи Аарон върху си недостатъците на приносите, които посвещават Израилевите синове, и всички дарове, които те принасят; тя да бъде постоянно на челото му, за да благоволи Господ към тях.
  28:39 Направи хитона от висон и кидара от висон; направи и пояса везана работа;
  28:40 направи и на Аароновите синове хитони, направи им пояси, и превръзки за главата им направи, за слава и красота,
  28:41 и облечи с тях брата си Аарона и синовете му с него, и помажи ги, напълни ръцете им, и освети ги, за да Ми бъдат свещеници.
  28:42 И направи им долна ленена дреха, за прикриване телесната им голота от кръста до пищелите,
  28:43 и да ги носят Аарон и синовете му, кога влизат в скинията на събранието, или пристъпят към жертвеника да служат в светилището, за да не навлекат (върху си) грях и да не умрат. Това (да бъде) вечна наредба за него и за потомството му подир него.

* Горна къса дреха.


* Долна дълга дреха.


* Украшение за глава.

29
  29:1 Ето що трябва да извършиш над тях, за да ги посветиш за Мои свещеници: вземи един телец от воловете и два овена без недостатък,
  29:2 и безквасни хлябове, и безквасни пити, замесени с елей, и безквасни питки, намазани с елей: от пшенично брашно да ги направиш;
  29:3 и тури ги в една кошница и ги донеси в кошницата, заедно с телеца и двата овена.
  29:4 Аарона пък и синовете му доведи при входа на скинията на събранието и ги умий с вода.
  29:5 И вземи (свещените) одежди, и облечи Аарона с хитона и с горната риза, с ефода и с нагръдника, и препаши го с пояса връз ефода;
  29:6 на главата му тури кидар, а на кидара прикрепи венеца на светинята;
  29:7 и вземи помазен елей, и излей на главата му и го помажи.
  29:8 Доведи и синовете му и облечи ги с хитони;
  29:9 препаши ги с пояс, Аарона и синовете му, и тури им превръзки, та свещенството да им принадлежи според наредбата довеки; и напълни ръцете на Аарона и синовете му.
  29:10 След това докарай телеца пред скинията на събранието, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на телеца (пред Господа при вратата на скинията на събранието);
  29:11 и заколи телеца пред Господа при входа на скинията на събранието;
  29:12 вземи кръв от телеца и тури с пръста си на роговете на жертвеника, а всичка (останала) кръв излей в основите на жертвеника;
  29:13 вземи всичката тлъстина, която покрива вътрешностите, и булото от дроба, и двата бъбрека и тлъстината им, и тури на жертвеника да изгорят с пушек;
  29:14 а месото от телеца, кожата му и нечистотиите му изгори на огън извън стана: това е жертва за грях.
  29:15 След това вземи единия овен, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на овена;
  29:16 заколи овена, вземи му кръвта и поръси жертвеника от всички страни;
  29:17 разсечи овена на части, измий (във вода) вътрешностите му и пищелите му, и тури ги върху разсечените му части и върху главата му;
  29:18 и изгори целия овен върху жертвеника: това е всесъжение Господу, благоухание приятно, жертва Господу.
  29:19 Вземи и другия овен, и Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на овена;
  29:20 заколи овена, вземи от кръвта му и тури върху крайчеца на дясното Аароново ухо и върху крайчеца на дясното ухо на синовете му, и върху палеца на дясната им ръка, и върху палеца на дясната им нога; и поръси с кръвта жертвеника от всички страни;
  29:21 вземи от кръвта, която е на жертвеника, и от помазния елей, и поръси Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него, - и ще бъдат осветени, той и одеждите му, и синовете му и одеждите им с тях.
  29:22 След това вземи от овена тлъстината и опашката, и тлъстината, която покрива вътрешностите, и булото от дроба и двата бъбрека и тлъстината по тях, дясната плешка (защото това е овен за връчване свещенство),
  29:23 и един кръгъл хляб, една елейна питка и една безквасна пита от кошницата, която е пред Господа;
  29:24 и сложи всичко връз ръцете на Аарона и връз ръцете на синовете му, и принеси това, с полюшване пред Господа;
  29:25 и вземи ги от ръцете им и изгори върху жертвеника с всесъжението, за благоухание пред Господа: това е жертва Господу.
  29:26 И вземи гърдите от овена на връчването, който е за Аарона, и донеси ги, с полюшване пред Господа, - и това ще бъде твой дял;
  29:27 и освети гърдите от приноса, които бяха полюлени, и плешката на възношението, която бе възнасяна, от овена на връчването, който е за Аарона и за синовете му, -
  29:28 и това да бъде за Аарона и за синовете му вечен дял от Израилевите синове, понеже това е възношение; това възношение трябва да бъде от Израилевите синове при мирните жертви (на Израилевите синове); тяхното възношение трябва да бъде за Господа.
  29:29 А свещените одежди, които са за Аарона, да преминат след него на синовете му, за да бъдат помазвани в тях и да им се връчва свещенство;
  29:30 седем дена да се облича с тях (великият) свещеник от синовете му, който го заместя и който влиза в скинията на събранието, за да служи в светилището.
  29:31 А овена на връчването вземи и месото му свари на свето място;
  29:32 и нека Аарон и синовете му изяждат месото на тоя овен и хляба от кошницата при вратата на скинията на събранието,
  29:33 понеже чрез това е извършено очистване, за да им бъде връчено свещенство и за да бъдат посветени; външен не бива да яде това, защото е светиня;
  29:34 ако от месото на връчването и от хляба остане до сутринта, изгори тоя остатък на огъня; не трябва да се яде това, понеже е светиня.
  29:35 И постъпи с Аарона и със синовете му във всичко тъй, както ти заповядах; седем дена наред пълни ръцете им.
  29:36 И телец за грях принасяй всеки ден за очистване, извършвай и жертва за грях върху жертвеника, за очистване самия жертвеник, и помажи го, за да бъде осветен;
  29:37 седем дена очиствай жертвеника, и освети го, и жертвеникът ще бъде велика светиня: всичко, що се допре до жертвеника, ще се освети.
  29:38 Ето какво ще принасящ върху жертвеника: две шилета (без недостатък) всеки ден, постоянно (за всякогашна жертва);
  29:39 едното шиле принасяй сутрин, а другото шиле принасяй вечер,
  29:40 и една десета ефа пшенично брашно, смесено с четвърт хин изстискан елей, а за възлияние - четвърт хин вино, за едното шиле;
  29:41 другото шиле принасяй вечер: с брашнян принос, както утринния, и с такова също възлияние го принасяй за приятно благоухание, за жертва Господу.
  29:42 Това да бъде постоянно всесъжение в родовете ви при вратата на скинията на събранието пред Господа, дето ще ви се явявам, за да говоря с тебе;
  29:43 там ще се явявам на Израилевите синове, и това място ще се освети с Моята слава.
  29:44 И ще осветя скинията на събранието и жертвеника; ще осветя Аарона и синовете му, за да Ми свещенодействуват;
  29:45 ще обитавам между Израилевите синове и ще им бъда Бог,
  29:46 и ще познаят, че Аз съм Господ, техен Бог, Който ги изведох от Египетската земя, за да обитавам сред тях. Аз съм Господ, техен Бог.

30
  30:1 И направи кадилен жертвеник, от дърво ситим го направи:
  30:2 един лакът да бъде надлъж и един лакът нашир; той трябва да е четириъгълен; а на височина да е два лакти; от него да излизат роговете му;
  30:3 обкови го с чисто злато, - горната му част, страните му наоколо и роговете му; и направи наоколо му златен венец;
  30:4 под венеца му на двата негови ъгла направи две гривни от (чисто) злато; направи ги от двете му страни; в тях да се провират върлините, за да го носят с тях;
  30:5 върлините направи от дърво ситим и ги обкови със злато.
  30:6 И тури го пред завесата, която е пред ковчега на откровението, срещу очистилището, което е над ковчега на откровението, дето ще ти се явявам.
  30:7 На него Аарон да кади благовонно кадиво; всяка сутрин, кога приготвя кандилцата, да кади с кадивото;
  30:8 и кога Аарон пали кандилцата вечер, да кади с него; това е постоянно кадение пред Господа в родовете ви.
  30:9 Не принасяйте на него никакво друго кадиво, ни всесъжение, ни хлебен принос, и възлияние не изливайте върху него.
  30:10 Веднъж на година Аарон да извършва очищение над роговете му; с кръвта на очистителната жертва за грях да го очистя веднъж на година в родовете ви. Това е велика светиня пред Господа.
  30:11 Говори Господ още на Моисея и каза:
  30:12 преброявайки Израилевите синове, кога ги преглеждаш, нека всеки даде Господу откуп за душата си, при тяхното преброяване; и няма да бъде помежду им изтребителна пораза, кога ги преброяваш;
  30:13 всеки, който идва за преброяване, трябва да дава половина сикла, свещена сикла; в тая сикла има двайсет гери: половината сикла е принос Господу;
  30:14 всеки от двайсет години нагоре, който идва за преброяване, трябва да дава принос Господу;
  30:15 богатият не по-много, и сиромахът не по-малко от половина сикла трябва да дават принос Господу, за откуп на душите ви;
  30:16 и вземи откупното сребро от Израилевите синове и употребявай го за служба в скинията на събранието; това ще бъде спомен за Израилевите синове пред Господа, за откуп на душите ви.
  30:17 Говори още Господ на Моисея и каза:
  30:18 направи за миене умивалник от мед и подножката му от мед, постави го между скинията на събранието и жертвеника и налей в него вода;
  30:19 нека Аарон и синовете му умиват на него ръцете си и нозете си;
  30:20 кога влизат в скинията на събранието, нека се умиват с вода, за да не умрат; или, кога пристъпят към жертвеника за служба, за принасяне жертва Господу,
  30:21 нека те умиват ръцете си и нозете си с вода, за да не умрат; това да им бъде вечна наредба, нему и на потомците му в родовете им.
  30:22 Говори още Господ на Моисея и каза:
  30:23 вземи си най-добри благовонни вещества: самоток смирна - петстотин сикли, благовонна канела, колко половината от това, сиреч, двеста и петдесет, благовонна тръстика - двеста и петдесет,
  30:24 касия - петстотин сикли, според свещената сикла, и един хин маслинен елей;
  30:25 и от това направи миро за свещено помазване, маст смесена по изкуството на мироварец: това да бъде миро за свещено помазване;
  30:26 и помажи с него скинията на събранието и ковчега (на скинията) на откровението,
  30:27 трапезата и всичките й принадлежности, светилника и всичките му принадлежности и кадилния жертвеник,
  30:28 жертвеника за всесъжение и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му;
  30:29 освети ги, и ще бъдат велика светиня: всичко, що се допре до тях, ще се освети;
  30:30 помажи и Аарона и синовете му и посвети ги, за да Ми бъдат свещеници.
  30:31 А на Израилевите синове кажи: това да Ми бъде миро за свещено помазване в родовете ви;
  30:32 тялото на други люде не бива да се помазва с него, и от същия състав не варете (за себе си) такова миро; то е светиня: светиня трябва да бъде за вас;
  30:33 който направи такова миро, или който помаже с такова външен човек, да бъде изтребен от народа си.
  30:34 Каза още Господ на Моисея, вземи си благовонни вещества: стакта, оних, миризлив халван и чист ливан, от всички по равно,
  30:35 и направи от тях с изкуството на мироварец кадилна смес, стрита, чиста, света,
  30:36 и счукай я ситно, и туряй от нея пред ковчега на откровението в скинията на събранието, дето ще ти се явявам: това ще бъде за вас велика светиня;
  30:37 по тая смес приготвено кадиво не правете за себе си: то да ти бъде светиня за Господа;
  30:38 който направи такова, за да кади с него, (тая душа) да бъде изтребена измежду народа си.

31
  31:1 Говори още Господ на Моисея, думайки:
  31:2 ето, Аз определих по име Веселиила, син на Урия, Оров син, от Иудино коляно;
  31:3 и го изпълних с Дух Божий, с мъдрост и разум, със знание и с всяко изкуство,
  31:4 да работи със злато, сребро и мед (със синя, пурпурена и червена вълна и с препреден висон),
  31:5 да реже камъни за обковка и да изрязва дърво за всякаква работа;
  31:6 и ето, давам му за помощник Ахисамаховия син Ахолиав, от Даново коляно, и в сърцето на всеки мъдър ще вложа мъдрост, за да направят всичко, що ти заповядах:
  31:7 скинията на събранието и ковчега на откровението и очистилището над него, и всички принадлежности на скинията;
  31:8 трапезата и (всички) нейни принадлежности; светилника от чисто злато и всичките му принадлежности, и кадилния жертвеник;
  31:9 жертвеника за всесъжение и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му;
  31:10 служебните одежди и свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещена служба;
  31:11 помазния елей и благовонното кадиво за светилището - всичко тъй да направят, както Аз ти заповядах.
  31:12 Говори още Господ на Моисея и каза:
  31:13 кажи тъй на Израилевите синове: съботите Ми пазете, защото това е знак между Мене и вас в родовете ви, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам.
  31:14 Пазете съботата, защото тя е света за вас: който я оскверни, да бъде предаден на смърт; който в тоя ден върши работа, тая душа трябва да бъде изтребена измежду народа си.
  31:15 Шест дни да вършат работа, а в седмия е събота, почивка, посветена Господу: всеки, който върши работа в съботен ден, да бъде предаден на смърт.
  31:16 Нека Израилевите синове пазят съботата, празнувайки съботата в родовете си като вечен завет;
  31:17 това е знак между Мене и Израилевите синове навеки, защото в шест дни Господ сътвори небето и земята, а в седмия ден си почина и отдъхна.
  31:18 И когато (Бог) престана да говори с Моисея на планина Синай, даде му две плочи на откровението, каменни плочи, написани с Божи пръст.

32
  32:1 Когато народът видя, че Моисей се забави да слезе от планината, събра се при Аарона и му рече: стани и направи ни бог, който да върви пред нас, понеже не знаем, какво стана с тоя човек - с Моисея, който ни изведе от Египетската земя.
  32:2 Аарон им каза: извадете златните обеци от ушите на жените си, на синовете си и на дъщерите си, и ми ги донесете.
  32:3 И всички извадиха златните обеци от ушите си и ги донесоха на Аарона.
  32:4 Той ги взе от ръцете им, и направи от тях излян телец, и го обдяла с длето. И те казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!
  32:5 Като видя това, Аарон съгради пред телеца жертвеник; и извика Аарон, като каза: утре е празник на Господа.
  32:6 На другия ден станаха рано и принесоха всесъжение и доведоха мирни жертви: и седна народът да яде и да пие, а после стана да играе.
  32:7 И рече Господ на Моисея: побързай да слезеш (оттука), защото твоят народ, който ти изведе от Египетската земя, се разврати;
  32:8 скоро се отклониха от пътя, който им Аз заповядах: направиха си излян телец и му се поклониха и принесоха му жертва и казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!
  32:9 И каза Господ на Моисея: Аз виждам тоя народ, и ето, той е народ твърдоглав;
  32:10 и тъй, остави Ме, да се разпали гневът Ми против тях, и ще ги изтребя и ще произведа многоброен народ от тебе.
  32:11 Но Моисей взе да моли Господа, своя Бог, и каза: да се не разпалва, Господи, гневът Ти против Твоя народ, който Ти изведе от Египетската земя с велика сила и с твърда ръка,
  32:12 за да не кажат египтяни: за зло ги изведе Той, за да ги убие в планините и да ги изтреби от лицето на земята; отвърни разпаления Си гняв и отмени погубването на Твоя народ;
  32:13 спомни си за Авраама, Исаака и Израиля (Иакова), Твои раби, на които Ти се кле в Себе Си, като каза: ще умножа и преумножа семето ви колкото небесните звезди, и цялата тая земя, за която говорих, ще дам на семето ви за вечно владение.
  32:14 И отмени Господ злочестината, за която каза, че ще стори на Своя народ.
  32:15 Тогава Моисей се обърна и слезе от планината; в ръце му бяха двете (каменни) плочи на откровението, написани от двете страни: и на едната и на другата страна бе писано;
  32:16 плочите бяха дело Божие, и писмото, издълбано на плочите, беше Божие писмо.
  32:17 И чу Иисус гласа на народа, който вдигаше шум, и каза на Моисея: бойовен вик в стана.
  32:18 Но (Моисей) отговори: това не е вик на победители, нито писък на победени; аз чувам глас на люде, които пеят.
  32:19 И когато наближи до стана и видя телеца и хора'та, пламна от гняв и хвърли от ръцете си плочите, та ги строши под планината;
  32:20 и грабна телеца, който бяха направили, изгори го в огъня и стри на прах, па го сипа във водата, и даде от нея да пият Израилевите синове.
  32:21 И каза Моисей на Аарона: какво ти е сторил тоя народ, та го вкара в голям грях?
  32:22 Аарон отговори (на Моисея): да се не разпалва гневът на господаря ми; ти знаеш тоя народ, че е буен.
  32:23 Те ми казаха: направи ни бог, който да върви пред нас; защото с Моисея, с тоя човек, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво стана.
  32:24 Аз пък им рекох: който има злато, да го снеме от себе си. (Те го снеха) и ми го дадоха; аз го хвърлих в огъня, и излезе тоя телец.
  32:25 Моисей видя, че тоя народ е необуздан, понеже Аарон го бе допуснал до необузданост за срам пред враговете му.
  32:26 И застана пред вратата на стана и каза: който е Господен, (нека дойде) при мен! И се събраха при него всички Левиеви синове.
  32:27 И той им рече: тъй говори Господ, Бог Израилев: турете всеки меча на бедрото си, преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки ближния си.
  32:28 Тогава Левиевите синове сториха според Моисеевата дума: и в оня ден паднаха от народа около три хиляди души.
  32:29 Защото Моисей (им) бе казал: посветете днес ръцете си Господу, всеки един от вас, дори с цената на сина си и брата си, та да ви изпроводи Той днес благословение.
  32:30 На другия ден Моисей каза на народа: вие сторихте голям грях; затова аз ще възлеза при Господа, дано загладя греха ви.
  32:31 Моисей се върна при Господа и каза: о, (Господи!) тоя народ направи голям грях, направи си бог от злато;
  32:32 прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене из книгата Си, в която си ме записал.
  32:33 Господ каза на Моисея: ще излича из книгата Си оногова, който е съгрешил пред Мене.
  32:34 И тъй, иди, (слез,) води тоя народ, накъдето съм ти казал; ето Моят Ангел ще върви пред тебе, и в деня на посещението Ми ще ги посетя за греха им.
  32:35 И порази Господ народа за направения телец, който Аарон бе направил.

33
  33:1 И каза Господ на Моисея: тръгни оттука ти и народът, който изведе от Египетската земя, и иди в земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: на потомството ти ще я дам;
  33:2 и ще проводя пред тебе един (Свой) Ангел и ще пропъдя хананейци, аморейци, хетейци, ферезейци, (гергесейци,) евейци и иевусейци,
  33:3 (и той ще ви заведе) в земята, дето тече мед и мляко; защото Аз Сам няма да вървя помежду ви, за да ви не погубя по пътя, понеже вие сте твърдоглав народ.
  33:4 Народът, като чу тая страшна реч, разплака се, и никой си не тури накитите.
  33:5 Защото Господ бе казал на Моисея: кажи на Израилевите синове: вие сте твърдоглав народ; ако тръгна помежду ви, в един миг ще ви изтребя; и тъй, свалете си накитите; Аз ще видя, какво да правя с вас.
  33:6 Израилевите синове снеха своите накити при планина Хорив.
  33:7 А Моисей взе и си постави шатрата извън стана, надалеч от стана и я нарече скиния на събранието; и всеки, който диреше Господа, дохождаше в скинията на събранието, която се намираше извън стана.
  33:8 И колчем Моисей излизаше за в тая скиния, цял народ наставаше, и всеки стоеше пред входа на шатрата си и гледаше след Моисея, докле влезе в скинията.
  33:9 Когато пък Моисей влизаше в скинията, облачният стълб се спущаше и заставаше при входа на скинията, и (Господ) говореше с Моисея.
  33:10 И целият народ виждаше облачния стълб, който стоеше при входа на скинията; и целият народ ставаше, и се покланяше всеки при входа на шатрата си.
  33:11 Тогава Господ говореше лице с лице с Моисея, като да говореше някой с приятеля си; и той се връщаше в стана, а неговият служител Иисус, син Навинов, момък, не се отлъчваше от скинията.
  33:12 Моисей рече на Господа: ето, Ти ми говориш: води' тоя народ, а ми не яви, кого ще пратиш с мене, ако и да каза: "Аз те знам по име, и ти спечели благоволение в Моите очи";
  33:13 и тъй, ако съм спечелил благоволение в Твоите очи, моля, открий ми пътя Си, за да Те позная, за да спечеля благоволение в Твоите очи; и помисли, че тия люде са Твой народ.
  33:14 (Господ му) каза: Сам Аз ще вървя (пред тебе) и ще те заведа в покоище.
  33:15 Отговори Му (Моисей): ако не дойдеш Ти Сам (с нас), то и не ни извеждай оттука;
  33:16 защото, по какво ще познаем, че аз и Твоят народ сме спечелили благоволение в Твоите очи? нали по това, ако дойдеш Ти с нас? Тогава аз и Твоят народ ще бъдем по-славни от всеки народ на земята.
  33:17 И Господ рече на Моисея: и това, което ти каза, ще сторя, защото ти спечели благоволение в Моите очи, и Аз те зная по име.
  33:18 (Моисей) каза: покажи ми славата Си.
  33:19 Отговори (Господ на Моисея): Аз ще направя да мине пред тебе всичката Ми слава и ще провъзглася името на Иехова пред тебе; и който е за помилване, ще го помилвам, който е за съжаляване, ще го съжаля.
  33:20 И после каза: лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив.
  33:21 И каза Господ: ето място при Мене: застани на тая скала.
  33:22 И кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката Си, докле отмина;
  33:23 и кога Си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо (за тебе).

34
  34:1 И каза Господ на Моисея: издялай си две каменни плочи като първите, (и възлез при Мене на планината,) и Аз ще напиша върху тия плочи думите, каквито бяха върху първите плочи, които ти строши;
  34:2 и бъди готов за утре, и качи се утре на планина Синай и застани пред Мене там, навръх планината;
  34:3 ала никой да не възлиза с тебе, и никой да се не вестява по цялата планина; дори добитък, дребен и едър, не бива да пасе близо до тая планина.
  34:4 Тогава Моисей издяла две каменни плочи като първите, стана сутринта рано, и възлезе на Синай планина, както му заповяда Господ; и взе в ръцете си двете каменни плочи.
  34:5 И слезе Господ в облак, и се спря там близо до него и провъзгласи името на Иехова.
  34:6 И премина Господ пред лицето му и извика: Господ, Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний,
  34:7 Който пази (правдата и показва) милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях, ала не оставя без наказание, Който за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода.
  34:8 Моисей веднага падна на земята и се поклони (Богу),
  34:9 и каза: ако съм придобил благоволение в очите Ти, Господи, нека дойде Господ между нас; защото тоя народ е твърдоглав; прости беззаконията ни и греховете ни и направи нас Твое наследие.
  34:10 Отговори (Господ на Моисея): ето, Аз сключвам завет: пред целия ти народ ще направя чудеса, каквито не са станали по цяла земя и у никой народ; и ще види целият народ, между който се намираш ти, делото Господне, защото страшно ще бъде онова, което Аз ще сторя за тебе;
  34:11 пази това, що ти заповядвам сега: ето, Аз изпъждам от лицето ти аморейци, хананейци, хетейци, ферезейци, евейци (гергесейци) и иевусейци;
  34:12 внимавай да не влизаш в съюз с жителите на земята, в която ще идеш, за да не станат те примка посред вас.
  34:13 Жертвениците им съборете, идолите им строшете, свещените им дъбрави изсечете (и изваянията на боговете им в огън изгорете),
  34:14 защото не бива да се покланяш на други бог, освен на Господа (Бога), понеже името Му е "ревнивец"; Той е Бог ревнивец.
  34:15 Не влизай в съюз с жителите на оная земя, та, кога те блудствуват подир боговете си и принасят жертви на боговете си, да не поканят и тебе, и да не вкусиш от жертвите им;
  34:16 и не взимай от дъщерите им жени за синовете си (и дъщерите си не давай за жени на синовете им), да не би дъщерите им, като блудствуват подир боговете си, да вкарат и синовете ти в блудство подир боговете им.
  34:17 Не си прави излеяни богове.
  34:18 Пази празника Безквасници: седем дена да ядеш, както съм ти заповядал, безквасен хляб в определеното време на месец авив, защото в месец авив излезе ти от Египет.
  34:19 Всичко, що разтваря утроба, е Мое, както и всяко мъжко от целия ти добитък, от говеда и овци, що разтваря утроба.
  34:20 А първородното от ослите заменявай с агне; ако ли го не замениш, откупи го; всички първородни от синовете ти откупвай; да се не явяват пред лицето Ми с празни ръце.
  34:21 Шест дни работи, а в седмия ден си почивай; почивай си и през време на сеитба и жетва.
  34:22 Празнувай празника на седмиците, празника на първите плодове от пшеничната жетва и празника на беритбата в края на годината;
  34:23 три пъти на година всичкият ти мъжки пол да се явява пред лицето на Иехова, Господа Бога Израилев,
  34:24 защото Аз ще разгоня народите от лицето ти и ще разширя границите ти, и никой няма да пожелае земята ти, ако се явяваш пред лицето на Господа, твоя Бог, три пъти на година.
  34:25 Кръвта от жертвата Ми върху квасник не изливай, и жертвата на празник Пасха да не пренощува до сутринта.
  34:26 Най-първите плодове от земята си принасяй в дома на Господа, твоя Бог. Не вари яре в майчиното му мляко.
  34:27 Каза още Господ на Моисея: напиши си тия думи, защото с тия думи Аз сключвам завет с тебе и с Израиля.
  34:28 И престоя там (Моисей) при Господа четирийсет дни и четирийсет нощи, без да яде хляб и без да пие вода; и написа (Моисей) върху плочите думите на завета, десетте заповеди.
  34:29 Когато Моисей се връщаше от планина Синай и държеше в ръце двете плочи на откровението, слизайки от планината, Моисей не знаеше, че лицето му изпущаше зари, понеже Бог бе говорил с него.
  34:30 Аарон и всички Израилеви синове видяха Моисея, и ето, лицето му светеше, и те се бояха да се приближат до него.
  34:31 Тогава Моисей ги повика, и дойдоха при него Аарон и всички началници на народа, и Моисей говори с тях.
  34:32 След това се приближиха (до него) всички Израилеви синове, и той им предаде всичко, що му бе говорил Господ на Синай планина.
  34:33 И когато Моисей престана да говори с тях, турна на лицето си покривало.
  34:34 А колчем Моисей влезеше пред лицето на Господа да говори с Него, снимаше покривалото, докато излезеше; а като излезеше, разказваше пред Израилевите синове всичко, що бе заповядано (нему от Господа).
  34:35 И видяха Израилевите синове, че Моисеевото лице свети; и Моисей пак туряше покривалото на лицето си, докато влезеше да говори с Бога.

35
  35:1 И събра Моисей цялото общество Израилеви синове и им каза: ето какво заповяда Господ да правите:
  35:2 шест дена вършете работа, а седмият ден да бъде за вас свет, събота, почивка Господу: всеки, който върши тогава работа, да бъде предаден на смърт;
  35:3 в съботен ден не кладете огън в никое от вашите жилища. (Аз съм Господ.)
  35:4 Каза още Моисей на цялото общество Израилеви синове: ето що заповяда Господ:
  35:5 направете от това, що имате, принос Господу: всеки що му сърце дава, нека принесе принос Господу, злато, сребро, мед,
  35:6 синя, пурпурена и червена вълна, висон (препреден) и козина,
  35:7 овнешки червени кожи и сини кожи, и дърво ситим,
  35:8 и елей за светилника, и аромати за помазен елей и за благовонно кадило,
  35:9 камък оникс и камъни за влагане в ефода и нагръдника.
  35:10 И всеки от вас, мъдър по сърце, нека дойде и направи всичко, що е заповядал Господ:
  35:11 скинията, нейните платнища и горното й покривало, кукичките и дъските й, върлините й, стълбовете й и подножките й,
  35:12 ковчега и върлините му, очистилището и завесата за преграда (и завесите на двора и стълбовете му, и смарагдовите камъни и тимяна и помазния елей),
  35:13 трапезата и върлините й и всичките й принадлежности, и хлябовете на предложението,
  35:14 и светилника за осветление с (всички) негови принадлежности, и кандилцата му и светилния елей,
  35:15 и кадилния жертвеник, и върлините му, и помазния елей, и благовонното кадило, и завесата при входа на скинията,
  35:16 жертвеника за всесъжение и медната му решетка, и върлините му и всичките му принадлежности, умивалника и подножките му,
  35:17 завесите на двора; стълбовете му и подножките им и завесата на дворния вход,
  35:18 коловете на скинията и коловете на двора и въжата им,
  35:19 служебните одежди за служба в светилището и свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещенодействие.
  35:20 Тогава цялото общество Израилеви синове си отиде от Моисея.
  35:21 И дохождаха всички, на които сърце теглеше към това, и всички, които духът разполагаше, и принасяха приноси Господу за сглобяване скинията на събранието и за всички при нея служби и за (всички) свещени одежди;
  35:22 и дохождаха мъже с жените си, и всички, според колкото им сърце даваше, принасяха халчици, обеци, пръстени и нанизи, всякакви златни вещи, всеки, който само искаше да принесе злато Господу;
  35:23 и всеки, който имаше синя, пурпурена и червена вълна, висон и козина, червени овнешки кожи, сини кожи, принасяше ги;
  35:24 и всеки, който жертвуваше сребро, или мед, принасяше го дар Господу; и всеки, който имаше дърво ситим, принасяше го за всяка потреба на скинията;
  35:25 и всички жени, мъдри по сърце, предяха с ръцете си и принасяха синя, пурпурена и червена прежда и висон;
  35:26 и всички жени, на които сърце теглеше, и които умееха да предат, предяха козина;
  35:27 а началниците принасяха ониксов камък и камъни за влагане в ефода и нагръдника,
  35:28 също и елей за светилника и аромати за съставяне помазен елей и за благовонно кадило;
  35:29 и всички мъже и жени от Израилевите синове, на които сърце теглеше да принасят за всяко нещо, което Господ чрез Моисея заповяда да се направи, принасяха доброволен дар Господу.
  35:30 И каза Моисей на Израилевите синове: ето, Господ определи по име Веселиила, син на Урия, Оров син, от Иудино коляно,
  35:31 и го изпълни с Дух Божий, с мъдрост, с разум, със знание и с всяко изкуство,
  35:32 да стъкмява изкусни платове, да работи със злато, сребро и мед,
  35:33 и да реже камъни за обковка, да изрязва дърво, и да прави всякакви художествени изделия;
  35:34 па вложи в неговото сърце и в сърцето на Ахолиава, син Ахисамахов, от Даново коляно, способност да учат други;
  35:35 Той изпълни сърцето им с мъдрост да правят (за светилището) всяка работа на резбар и на изкусен тъкач и везач по син, пурпурен, червен и висонов плат, и на тъкачи, които правят всякакви работи и тъкат изкусни платове.

36
  36:1 Тогава почна да работи Веселиил и Ахолиав и всички мъдри по сърце, на които Господ даде мъдрост и разум, за да умеят да работят всякаква работа, потребна за светилището, както бе заповядал Господ.
  36:2 И повика Моисей Веселиила и Ахолиава и всички мъдри по сърце, на които Господ даде мъдрост, и всички, на които сърце теглеше, да се заемат за работа и да работят.
  36:3 И те взеха от Моисея всички приноси, които Израилевите синове бяха принесли, за (всички) потреби на светилището, за да работят. А в също време продължаваха още да носят при Моисея доброволни дарове всяка сутрин.
  36:4 Тогава дойдоха всички мъдри по сърце, които приготвяха всякакви работи за светилището, всеки дойде от работата си, що работеше,
  36:5 и говориха на Моисея, като казаха: народът принася много повече отколко е нужно за работите, които заповяда Господ да се направят.
  36:6 И заповяда Моисей, и обявиха в стана: ни мъж, ни жена да не правят вече нищо за принос в светилището; и народът престана да принася.
  36:7 Имаше доста принесено за всякакви работи, които трябваше да се направят, дори оставаше и лишно.
  36:8 Тогава всички мъдри по сърце, които се занимаваха с направа на скинията, приготвиха десет платнища от препреден висон и от синя, пурпурена и червена вълна; и по тях направиха херувими изкусна работа;
  36:9 дължината на всяко платнище беше двайсет и осем лакти, и широчината на всяко платнище четири лакти: всички платнища бяха една мярка.
  36:10 И Веселиил съедини петте платнища едно с друго, и петте други платнища съедини едно с друго.
  36:11 И направи сини петлици по ивата на едното платнище, дето то се съединява с другото; такива той направи и по ивата на последното платнище, за да го съедини с другото;
  36:12 петдесет петлици направи на едното платнище и петдесет петлици направи по ивата на платнището, дето то се съединява с другото; тия петлици се спосрещаха една с друга;
  36:13 и направи петдесет златни кукички и с кукичките съедини едно платнище с друго, и стана скинията едно цяло.
  36:14 После направи платнища от козина за покриване скинията; такива платнища направи единайсет;
  36:15 едното платнище беше дълго трийсет лакти, а широко четири лакти; единайсетте платнища бяха една мярка.
  36:16 И съедини пет платнища отделно и шест платнища отделно.
  36:17 И направи петдесет петлици по ивата на крайното платнище, дето се съединява с другото, и петдесет петлици направи по ивата на платнището, което се съединява с другото;
  36:18 и направи петдесет медни кукички, за да съединяват покрива, та да стане едно цяло.
  36:19 И направи за скинията покривка от червено боядисани овнешки кожи и покривало за отгоре от сини кожи.
  36:20 И направи от дърво ситим дъски за скинията, за да стоят право:
  36:21 всяка дъска беше десет лакти дълга, а един и половина лакът широка;
  36:22 всяка дъска имаше по два зъба, един срещу друг: тъй направи той с всички дъски на скинията.
  36:23 И направи за скинията двайсет такива дъски за южната страна;
  36:24 направи и четирийсет сребърни подножки под двайсетте дъски: две подножки под една дъска за двата й зъба, и две подножки под друга дъска за двата й зъба.
  36:25 И за другата страна на скинията към север направи двайсет дъски
  36:26 и четирийсет сребърни подножки: две подножки под една дъска, и две подножки под друга дъска.
  36:27 А за задната страна на скинията, към запад, направи шест дъски;
  36:28 направи и две дъски за ъгъла в скинията на задната страна;
  36:29 и те бяха съединени отдолу и съединени отгоре с една гривна; тъй направи той с тях двете на двата ъгъла;
  36:30 и тъй, имаше осем дъски и шестнайсет сребърни подножки, по две подножки под всяка дъска.
  36:31 И направи върлини от дърво ситим: пет за дъските от едната страна на скинията,
  36:32 пет върлини за дъските на другата страна на скинията и пет върлини за дъските на задната страна на скинията.
  36:33 И направи вътрешната върлина да минава през средата на дъските от единия край до другия;
  36:34 а дъските обкова със злато, и гривните, в които се провират върлините, направи от злато, и върлините обкова със злато.
  36:35 И направи завеса от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон, и по нея направи херувими изкусна работа;
  36:36 и направи за нея четири стълба от ситим и ги обкова със злато; направи и златни кукички, и изля за стълбовете четири сребърни подножки.
  36:37 И направи завеса за входа на скинията от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон везана работа,
  36:38 и пет стълба за нея с кукички; и обкова върховете им и скобите им със злато и изля пет медни подножки.

37
  37:1 И направи Веселиил ковчег от дърво ситим: дължината му беше два лакти и половина, широчината му - лакът и половина, и височината му - лакът и половина;
  37:2 и го обкова отвътре и отвън с чисто злато и наоколо му направи златен венец;
  37:3 и изля за него четири златни гривни, за четирите му долни ъгли: две гривни на едната му страна, и две гривни на другата му страна.
  37:4 И направи върлини от дърво ситим и ги обкова със злато;
  37:5 и провря върлините в гривните, отстрани на ковчега, за да се носи ковчегът.
  37:6 И направи очистилище от чисто злато: дължината му беше два лакти и половина, а широчината му - лакът и половина.
  37:7 И направи два херувима от злато; изковани ги направи на двата края на очистилището,
  37:8 единия херувим на единия край, а другия херувим на другия край: направи херувимите да се издават от двата края на очистилището.
  37:9 И херувимите бяха с разперени крила отгоре, като покриваха с крилата си очистилището, а лицата им бяха едно срещу друго; лицата на херувимите гледаха към очистилището.
  37:10 И направи трапеза от дърво ситим, два лакти дълга, лакът широка и лакът и половина висока,
  37:11 и я обкова с чисто злато, и наоколо й направи златен венец;
  37:12 и наоколо й направи страни'ци колкото една длан, а по страни'ците й направи златен венец.
  37:13 И изля за нея четири златни гривни и прикрепи гривните на четирите ъгли, при четирите й крака;
  37:14 и при страни'ците имаше гривни, за да се провират върлините за носене на трапезата.
  37:15 И направи върлини от дърво ситим за носене на трапезата и ги покри със злато.
  37:16 После направи от чисто злато съдове, отредени за трапезата: блюда, кадилници, шулци и чаши, за да се прави възлияние с тях.
  37:17 И направи светилник от чисто злато; кована работа направи светилника; стъблата му, вейките му, чашките му, ябълчиците му и цветята му излизаха от него;
  37:18 от страните му излизаха шест вейки: три вейки на светилника от едната му страна, и три вейки на светилника от другата му страна;
  37:19 три чашки като миндалов цвят, една ябълчица и цветя имаше на една вейка; и три чашки като миндалов цвят, една ябълчица и цветя имаше на друга вейка; тъй имаше на всички шест вейки, които излизаха от светилника.
  37:20 А на стъблото на светилника имаше четири чашки като миндалов цвят с ябълчици и цветя:
  37:21 на шестте вейки, които излизаха от него, имаше една ябълчица под първите две вейки, една ябълчица под вторите две вейки, и пак една ябълчица под третите две вейки;
  37:22 ябълчиците и вейките им излизаха от него; той беше изкован цял-целеничък от чисто злато.
  37:23 И направи му седем кандилца, а също и щипци и пепелници за него от чисто злато;
  37:24 направи го с всичките му принадлежности от един талант чисто злато.
  37:25 И направи кадилния жертвеник от дърво ситим: лакът дълъг и лакът широк, четириъгълен, два лакти висок; от него излизаха роговете му;
  37:26 и го обкова с чисто злато: горната му част и страните му наоколо и роговете му; и направи наоколо златен венец;
  37:27 под венеца му на двата негови ъгла направи две златни гривни, направи ги от двете му страни, за да провира в тях върлините, та да се носи;
  37:28 върлините направи от дърво ситим и ги обкова със злато.
  37:29 И направи миро за свещено помазване и благовонно кадиво, чисто, с изкуството на мироварец.

38
  38:1 И направи жертвеника на всесъжението от дърво ситим, пет лакти дълъг и пет лакти широк, четириъгълен, и три лакти висок;
  38:2 и направи рогове на четирите му ъгли, тъй че роговете излизаха от него, и го обкова с мед.
  38:3 И направи всички принадлежности на жертвеника: котлета, лопатки, чаши, вилици и въгленици; всичките му принадлежности направи от мед.
  38:4 И направи за жертвеника медна решетка като мрежа, и я тури в него отдолу до половината му;
  38:5 и направи четири гривни на четирите ъгли на медната решетка, за да се провират върлините.
  38:6 И направи върлините от дърво ситим, и ги обкова с мед,
  38:7 и провря върлините в гривните отстрани на жертвеника, за да го носят с тях; направи го от дъски, празен отвътре.
  38:8 И направи умивалника от мед и подножката му от мед с изящни изображения, които красяха входа на скинията на събранието.
  38:9 Направи и двора: от южната страна, към пладне, завесите му бяха от препреден висон, сто лакти дълги;
  38:10 стълбове за тях имаше двайсет, и медни подножки - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите им бяха от сребро.
  38:11 И откъм северната страна завесите бяха сто лакти; стълбове за тях имаше двайсет, и медни подножки - двайсет; кукичките на стълбовете и скобите бяха от сребро.
  38:12 И откъм западната страна завесите бяха петдесет лакти: стълбове за тях имаше десет, и подножки - десет; кукичките на стълбовете и скобите им бяха от сребро.
  38:13 И от предната страна към изток завесите бяха петдесет лакти.
  38:14 За едната страна на дворните врата завесите бяха петнайсет лакти; стълбове за тях имаше три, и подножки - три.
  38:15 И за другата страна (от двете страни на дворната врата) завесите бяха петнайсет лакти; стълбове за тях имаше три, и подножки - три.
  38:16 Всички завеси в двора наоколо бяха от препреден висон,
  38:17 а подножките на стълбовете - от мед; кукичките на стълбовете и скобите им - от сребро; а върховете им бяха обковани със сребро, и всички стълбове на двора бяха съединени със сребърни връзки.
  38:18 А завесата на дворните врата бе везана работа от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон, навсякъде дълга двайсет лакти, висока пет лакти, както и завесите на двора;
  38:19 и стълбове за тях имаше четири, и медни подножки - четири; кукичките им бяха сребърни, а върховете им - обковани със сребро, и скобите им сребърни.
  38:20 Всички колове около скинията и двора бяха медни.
  38:21 Ето изброено онова, що бе употребено за скинията на откровението и направено по заповед на Моисея чрез левитите, под надзора на Итамара, син на свещеник Аарона.
  38:22 А всичко, що Господ заповяда на Моисея, направи Веселиил, син на Урия, син Оров, от Иудино коляно,
  38:23 и с него Ахолиав, син Ахисамахов, от Даново коляно, резбар, изкусен тъкач и везач на син, пурпурен, червен и висонов плат.
  38:24 Всичкото злато, употребено в работа за всички принадлежности на светилището, злато, принесено в дар, беше двайсет и девет таланта и седемстотин и трийсет сикли, свещени сикли;
  38:25 а среброто от преброените лица на обществото беше сто таланта и хиляда седемстотин седемдесет и пет сикли, свещени сикли:
  38:26 по половина сикла на човек, пресметнато според свещената сикла, от всекиго, който идва за преброяване, от двайсет години и нагоре, именно, от шестстотин и три хиляди и петстотин и петдесет души.
  38:27 Сто таланта сребро бе употребено за изливане подножките на светилището и подножките на завесите; сто подножки от сто таланта, по талант за подножка;
  38:28 а от хиляда седемстотин седемдесет и пет сикли той направи кукички за стълбовете и обкова върховете им и направи за тях скоби.
  38:29 А принесената в дар мед беше седемдесет таланта и две хиляди и четиристотин сикли;
  38:30 от нея той направи подножки за стълбовете при входа в скинията на свидетелството, и меден жертвеник, и медна решетка за него, и всички съдове на жертвеника,
  38:31 и подножките за стълбовете на целия двор и подножките за стълбовете на дворните врата, и всички колове на скинията и всички колове около двора.

39
  39:1 А от синя, пурпурена и червена вълна направиха служебни одежди за служене в светилището; направиха и свещени одежди за Аарона, както бе заповядал Господ на Моисея.
  39:2 И направи ефод от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон:
  39:3 изковаха листи от злато и ги нарязаха на нишки, за да ги втъкат между сините, пурпурените, червените и висоновите нишки, - всичко изкусна работа;
  39:4 и направиха му нарамници за свързване; той беше свързан на двата си края.
  39:5 И поясът на ефода, който беше отгоре му, еднаква с него работа, бе направен от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и препреден висон, както бе заповядал Господ на Моисея.
  39:6 И изработиха ониксови камъни, и ги вложиха в златни гнезденца и издълбаха на тях имената на Израилевите синове, както се дълбае на печат;
  39:7 и ги вложи в нарамниците на ефода, за спомен на Израилевите синове, както бе заповядал Господ на Моисея.
  39:8 И направи нагръдник изкусна работа, също такава работа като ефода, от злато, от синя, пурпурена и червена вълна и от препреден висон:
  39:9 той бе четириъгълен; нагръдника направиха двоен, една педя дълъг и една педя широк, той беше двоен;
  39:10 и наредиха по него четири реда камъни; наред: рубин, топаз, изумруд, - това е първи ред;
  39:11 втори ред: антракс, сапфир и елмаз;
  39:12 трети ред: опал, ахат и аметист;
  39:13 четвърти ред: хризолит, оникс и яспис; те бяха вложени в златни гнезденца.
  39:14 Камъните бяха според броя на имената на Израилевите синове: те бяха дванайсет, според броя на имената им, и на всеки от тях беше издълбано, като на печат, по едно име, за дванайсетте колена.
  39:15 На нагръдника направиха вити верижки плетена работа от чисто злато;
  39:16 и направиха две златни гнезденца и две златни халчици и прикрепиха двете халчици за двата края на нагръдника;
  39:17 и закачиха двете плетени златни верижки за двете халчици по краищата на нагръдника,
  39:18 а двата края на двете верижки прикрепиха към двете гнезденца и ги прикрепиха към нарамниците на ефода откъм лицето му;
  39:19 направиха още две златни халчици и прикрепиха към двата други края на нагръдника върху ръба, към ефода, отвътре;
  39:20 и направиха още две златни халчици и ги прикрепиха към двата нарамника на ефода отдолу, откъм лицето му, дето се съединява над пояса на ефода;
  39:21 и вързаха нагръдника с халчиците му за халчиците на ефода с връвчица от синя вълна, за да стои над пояса на ефода, и да се не отместя нагръдникът от ефода, както Господ бе заповядал на Моисея.
  39:22 И за ефода направи горна риза, тъкана, цяла от синя вълна,
  39:23 и в средата на горната риза направи отвор, като отвора на броня, и наоколо му обшивка, за да се не съдира;
  39:24 по полите на горната риза направиха ябълки от синя, пурпурена и червена вълна;
  39:25 и направиха звънчета от чисто злато и окачиха звънчетата между ябълките наоколо по полите на горната риза:
  39:26 звънче и ябълка, звънче и ябълка, наоколо по полите на горната риза за служене, както Господ бе заповядал на Моисея.
  39:27 И направиха за Аарона и за синовете му тъкани хитони от висон,
  39:28 и кидар от висон, и превръзки за глава от висон, и долна ленена дреха от препреден висон,
  39:29 и пояс от препреден висон и от синя, пурпурена и червена вълна, везана работа, както Господ бе заповядал на Моисея.
  39:30 И направиха гладка плочица, венец на светинята, от чисто злато, и издълбаха на нея писмо, както издълбават на печат: "Светиня Господня";
  39:31 и вързаха за нея синя вълнена връвчица, та да се връзва о кидара отгоре, както Господ бе заповядал на Моисея.
  39:32 Тъй се свърши цялата работа за скинията на събранието, и Израилевите синове направиха всичко: както Господ бе заповядал на Моисея, тъй и направиха.
  39:33 И донесоха при Моисея скинията, покривката и всичките й принадлежности, кукичките й, дъските й, върлините й, стълбовете й и подножките й,
  39:34 покривката от овнешки червени кожи и покривката от сини кожи и завесата, която закриваше,
  39:35 ковчега на откровението и върлините му и очистилището,
  39:36 трапезата с всичките й принадлежности и хлябовете на предложението,
  39:37 светилника от чисто злато, кандилцата му, кандилцата, наредени по него, и всичките му принадлежности, и светилния елей,
  39:38 златния жертвеник и помазния елей, ароматите за кадиво и завесата за входа на скинията,
  39:39 медния жертвеник и медната му решетка, върлините му и всичките му принадлежности, умивалника и подножката му,
  39:40 дворните завеси, стълбовете и подножките, завесата на дворните врата, въжата и коловете и всички потребни вещи за служене в скинията на събранието,
  39:41 служебните одежди за служене в светилището, свещените одежди на свещеник Аарона и одеждите на синовете му за свещенодействие.
  39:42 Както Господ бе заповядал на Моисея, тъй и направиха Израилевите синове всички тия работи.
  39:43 И видя Моисей цялата работа, и ето, те я направиха: както бе заповядал Господ, тъй я и направиха. И Моисей ги благослови.

40
  40:1 Говори още Господ на Моисея и каза:
  40:2 в първия месец, на първия ден от месеца, сглоби скинията на събранието
  40:3 и тури в нея ковчега на откровението и покрий ковчега със завеса;
  40:4 внеси трапезата и нареди на нея това, що е за нареждане, внеси светилника и постави му кандилцата;
  40:5 постави златния жертвеник за кадене пред ковчега на откровението и окачи завесата при входа на скинията (на събранието);
  40:6 постави и жертвеника на всесъжението пред входа на скинията на събранието;
  40:7 постави умивалника между скинията на събранието и жертвеника и налей в него вода;
  40:8 огради двор наоколо и окачи на дворните врата завесата.
  40:9 И вземи помазния елей, помажи скинията и всичко, що е в нея, и освети нея и всичките й принадлежности, и ще бъде света;
  40:10 помажи жертвеника на всесъжението и всичките му принадлежности и освети жертвеника, и жертвеникът ще бъде голяма светиня;
  40:11 и помажи умивалника и подножката му и го освети.
  40:12 След това доведи Аарона и синовете му при входа на скинията на събранието и ги умий с вода;
  40:13 облечи Аарона в свещените одежди, помажи го и го освети, за да Ми бъде свещеник.
  40:14 Доведи и синовете му, и ги облечи с хитони,
  40:15 и помажи ги, както помаза баща им, за да Ми бъдат свещеници, и помазването им ще ги освети за вечно свещенство в поколенията им.
  40:16 И Моисей стори всичко: както му бе Господ заповядал, тъй и стори.
  40:17 В първия месец на втората година (подир излизането им от Египет), в първия ден на месеца, бе сглобена скинията.
  40:18 И сглоби Моисей скинията, тури подножките й, постави дъските й, намести върлините, изправи стълбовете й,
  40:19 разпъна покривката над скинията и тури покривалото върху покривката, както Господ бе заповядал на Моисея.
  40:20 И взе та тури откровението в ковчега, и провря върлините в гривните на ковчега и тури върху ковчега очистилището;
  40:21 внесе ковчега в скинията, окачи завесата и закри ковчега на откровението, както Господ бе заповядал на Моисея.
  40:22 Постави трапезата в скинията на събранието, към северната страна на скинията, извън завесата,
  40:23 наслага на нея ред хлябове пред Господа, както Господ бе заповядал на Моисея.
  40:24 Той постави светилника в скинията на събранието срещу трапезата, на южната страна на скинията,
  40:25 и тури кандилцата (му) пред Господа, както Господ бе заповядал на Моисея.
  40:26 Постави златния жертвеник в скинията на събранието пред завесата,
  40:27 и тури на него да гори благовонно кадиво, както Господ бе заповядал на Моисея.
  40:28 Окачи завеса при входа на скинията;
  40:29 постави и жертвеника на всесъжението при входа на скинията на събранието и принесе на него всесъжение и хлебен принос, както Господ бе заповядал на Моисея.
  40:30 Постави умивалника между скинията на събранието и жертвеника и наля в него вода за миене,
  40:31 и от него Моисей и Аарон и синовете му миеха ръцете си и нозете си:
  40:32 колчем влизаха в скинията на събранието и се доближаваха до жертвеника (да служат), умиваха се (от него), както Господ бе заповядал на Моисея.
  40:33 И огради двор наоколо скинията и жертвеника и окачи завесата на дворните врата. Тъй свърши Моисей работата.
  40:34 Тогава облакът покри скинията на събранието, и слава Господня изпълни скинията;
  40:35 и Моисей не можеше да влезе в скинията на събранието, защото облакът я осеняваше, и слава Господня изпълняше скинията.
  40:36 Колчем се дигнеше облакът от скинията, Израилевите синове потегляха през всичките си пътувания;
  40:37 ако се не дигнеше облакът, те не тръгваха, докле се не дигне;
  40:38 защото облакът Господен стоеше над скинията денем, а нощем имаше над нея огън пред очите на целия дом Израилев през всичките им пътувания.