КНИГА НА ТОВИТА *


* Преведена от гръцки.

1
  1:1 Книга за разказите на Товита, сина Товиилов, Ананиилов, Адуилов, Гаваилов, от Асииловия род, Нефталимово коляно,
  1:2 който в дните на асирийския цар Енемесара бе взет в плен из Тисва, която се намира надясно от Кидий Нефталимов, в Галилея, над Асир. Аз, Товит, през всички дни на живота си ходих по пътя на истината и правдата
  1:3 и правих много добрини на моите братя и на моя народ, който бе дошъл с мене в асирийската страна, в Ниневия.
  1:4 Когато живеех в моята страна, в земята на Израиля, още като момък, цялото коляно на отца ми Нефталима бе се отцепило от иерусалимския дом, избран от всички Израилеви колена да принасят всички жертва там, дето е осветен храмът на жилището на Всевишния, и утвърден във всички родове навеки.
  1:5 Както всички отцепили се колена принасяха жертва на Ваала и на юницата, тъй и домът на отца ми Нефталима.
  1:6 Аз пък сам често ходех в Иерусалим на празниците, както с вечна наредба е заповядано на цял Израил с първоберки и с десятъци от земните произведения и с начатъци от овчата вълна,
  1:7 и давах това на свещениците, синове Ааронови, за жертвеника: десятъка от всички произведения давах на Левиевите синове, които служеха в Иерусалим; другия десятък продавах, и всяка година ходех и го харчех в Иерусалим;
  1:8 а третия давах, комуто трябваше, както ми заповяда Девора, бащина ми майка, когато след баща си останах сирак.
  1:9 Когато станах мъж, взех за жена Ана, от бащиния наш род, и родих от нея Товия.
  1:10 Когато бях отведен пленник в Ниневия, всички мои братя и мои еднородци ядяха от езическите ястия,
  1:11 но аз пазех душата си и не ядях,
  1:12 защото помнех Бога от все душа.
  1:13 И подари ми Всевишният милост и благоволение пред Енемесара, и аз бях у него доставчик;
  1:14 и ходих в Мидия, в Рага Мидийска, и дадох на Гаваила, брат на Гаврия, десет таланта сребро, за да го пази.
  1:15 А когато умря Енемесар, вместо него се възцари син му Сенахирим, чиито пътища не бяха постоянни, и аз вече не можех да ходя в Мидия.
  1:16 В дните на Енемесара аз правих много добрини на моите братя:
  1:17 на гладни давах хляба си, на голи - дрехите си и кога виждах някого от моя род умрял и хвърлен зад стената ниневийска, погребвах го.
  1:18 Тайно погребвах и ония, които цар Сенахирим убиваше, когато, подгонен, се върна из Иудея. А той умъртви мнозина в яростта си. И царят диреше труповете, ала ги не намираха.
  1:19 Един ниневиец отиде и обади на царя, че аз ги погребвам; тогава се скрих. Като узнах пък, че ме дирят да ме убият, от страх побягнах от града.
  1:20 И разграбиха всичкия ми имот, и ми не остана нищо друго, освен жена ми Ана и син ми Товия.
  1:21 Ала не се минаха петдесет дена, и двамата му сина го убиха и побягнаха в Араратските планини. И вместо него се възцари син му Сахердан, който постави братовия ми син Ахиахара-Анаила над цялото сметководство в царството си и над цялото домакинство.
  1:22 Ахиахар ходатайствува за мене, и аз се върнах в Ниневия. Ахиахар пък беше и виночерпец, и пазител на пръстена, и домакин, и ковчежник; и Сахердан го постави втори след себе си; той беше братов ми син.

2
  2:1 Когато се върнах у дома си, и ми бяха върнали жена ми Ана и син ми Товия, в празник Петдесетница, в светата седмица на седмиците, биде приготвен у дома добър обяд, и седнах да ям.
  2:2 Като видях много ястия, казах на сина си: иди и доведи, когото намериш беден от нашите братя, който помни Господа, пък аз ще те почакам.
  2:3 Той се върна и рече: татко, един от нашия род удушен е хвърлен на стъгдата.
  2:4 Тогава аз, преди да почна да ям, бързо излязох и го прибрах в едно жилище, до заник слънце.
  2:5 Като се върнах, умих се и ядох хляба си натъжен.
  2:6 И спомних си пророчеството на Амоса, как бе той казал: празниците ви ще се обърнат в скръб, и всичките ви веселби - в плач.
  2:7 И плаках. А щом зайде слънце, отидох, изкопах гроб и го погребах.
  2:8 Съседите ми се присмиваха и думаха: той още се не бои, че ще бъде убит за тая работа; вече бяга, и ето пак погребва мъртви.
  2:9 В тая съща нощ, като се върнах от погребението и бидейки нечист, легнах да спя зад стената на двора, и лицето ми не беше покрито.
  2:10 И не забележих, че на стената имало врабци. Когато очите ми бяха отворени, врабците пуснаха нещо топло на очите ми, и се появиха в очите ми бели петна. И ходих при лекарите, ала те не ми помогнаха. Ахиахар ми доставяше прехрана, докле отидох в Елимаида.
  2:11 А жена ми Ана в женските отделения предеше вълна
  2:12 и пращаше на богати люде, които й плащаха, а веднъж в прибавка й дадоха козле.
  2:13 Когато го донесоха при мене, то заврещя; и аз попитах жена си: отде е това козле? да не е откраднато? върни го, чието е! защото не е позволено да се яде крадено.
  2:14 Тя отговори: това ми подариха вън от платата. Но аз й не вярвах и настоявах да го върне, чието е, и разсърдих й се. А тя отговори и ми рече: а де са твоите милостини и праведни дела? Ето как те всички се проявиха към тебе!

3
  3:1 Като се разтъжих, заплаках и със скръб се молих, думайки:
  3:2 праведен си Ти, Господи, и всички Твои дела и всички Твои пътища са милост и истина, и с праведен и истинен съд съдиш Ти вовеки!
  3:3 Спомни си за мене и погледни ме милостиво: не ме наказвай за моите грехове и за заблужденията мои и на бащите ми, с които са съгрешили пред Тебе!
  3:4 Защото те не послушаха Твоите заповеди, и Ти ни предаде на разграбване, плен и смърт и в притча за укор пред всички народи, между които сме пръснати.
  3:5 И, наистина, много и праведни са Твоите съдби да вършиш с мене според моите грехове и греховете на моите бащи, защото не изпълнявахме Твоите заповеди и не постъпвахме по правда пред Тебе.
  3:6 И тъй, прави с мене, що Ти е благоугодно; заповядай да бъде взет духът ми, за да се освободя и да се обърна на пръст, защото по-добре е за мене да умра, нежели да живея, понеже слушам лъжливи укори, и скръбта ми е голяма! Заповядай да бъда освободен от тая тегота, за да ида във вечната обител, и не отвръщай лицето Си от мене.
  3:7 В тоя същи ден се случило и на Сара, Рагуилова дъщеря, в Екбатана Мадийска, да търпи укори от бащините си слугини,
  3:8 задето я давали на седем мъжа, но злият дух Асмодей ги умъртвявал, преди да бъдат с нея като с жена. Те й думали: нима не ти е съвестно, че си удушила мъжете си? Седмина има вече ти, а не се нарече с името ни на едного от тях!
  3:9 Защо нас да бият за тях? Те умряха: иди и ти след тях, да не виждаме твой син или дъщеря вовеки!
  3:10 Като чула това, тя твърде много се нажалила, тъй че решила да се лиши от живота, но размислила: аз съм една на баща си; ако направя това, ще бъде за него безчестие, и ще сваля старостта му с печал в преизподнята.
  3:11 И почнала да се моли при прозореца, думайки: благословен Ти, Господи, Боже мой, и благословено Твоето име свето и славно вовеки: да Те благославят всички Твои творения вовеки!
  3:12 И сега обръщам към Тебе, Господи, очите си и лицето си;
  3:13 моля, вземи ме от тая земя и не оставяй да слушам вече укори!
  3:14 Ти знаеш, Господи, че аз съм чиста от всеки грях с мъж
  3:15 и не обезчестих името си, нито името на баща си в земята на моето пленство; аз съм едничка на баща си, той няма син, който да го наследи, ни близък брат, ни братов син, за когото бих могла да се запазя за жена; седмина ми вече загинаха. За какво ли да живея? Ако пък не Ти е угодно да ме умъртвиш, благоволи, погледни към мене милостиво и ме помилувай, та да не слушам вече укори!
  3:16 Биде чута молитвата на тия двама пред славата на великия Бог, и биде пратен Рафаил да изцери и двамата;
  3:17 да махне белите петна от очите на Товита и да даде Рагуиловата дъщеря Сара за жена на Товия, син Товитов, като върже злия дух Асмодея; защото бе предназначено да я наследи Товия. - И в едно и също време Товит, като се върна, влезе у дома си, а Рагуиловата дъщеря Сара слезе от своята горница.

4
  4:1 В оня ден Товит си спомни за среброто, което бе дал на Гаваила в Рага Мидийска да го пази,
  4:2 и си каза: аз исках смърт, а защо да не повикам сина си Товия, да му обадя това, докле не съм умрял?
  4:3 И като го повика, рече: сине, кога умра, погреби ме и не оставяй майка си; почитай я през всички дни на живота си, угаждай й и не я огорчавай.
  4:4 Помни, сине, че тя е много претеглила за тебе още през бременността. Кога умре, погреби я до мене в един гроб.
  4:5 През всички дни помни, сине, Господа, Бога наш, и не желай да грешиш и да престъпяш заповедите Му. През всички дни на живота си върши правда и не ходи в пътищата на беззаконието.
  4:6 Защото, ако постъпваш по истината, в делата ти ще има успех, както у всички, които по правда постъпват.
  4:7 От имота си давай милостиня, и да не жали окото ти, кога правиш милостиня. От никой сиромах не отвръщай лицето си, тогава и от тебе не ще се отвърне Божието лице.
  4:8 Кога имаш много, давай от него милостиня, и кога малко имаш, не бой се да правиш милостиня и по малко:
  4:9 ти ще си сбереш богато съкровище за в ден на нужда,
  4:10 защото милостинята избавя от смърт и не допуска да се слезе в тъмата.
  4:11 Милостинята е богат дар за всички, които я правят пред Всевишния.
  4:12 Пази се, сине, от всякакво блудство. Вземи си жена от рода на бащите си, а не вземай жена другоземка, която не е от коляното на баща ти, защото ние сме синове на пророци. От старо време наши отци са Ной, Авраам, Исаак и Иаков. Помни, сине, че те всички взимаха жени измежду своите братя и благословени бяха в децата си, и потомството им ще наследи земята.
  4:13 И тъй, сине, обичай братята си и не се гордей в сърцето си пред братята си и пред синовете и дъщерите на твоя народ дотам, че да си не вземеш от тях жена, защото от гордостта произлиза гибел и голяма неуредица, а от разврата - оскъдност и разорение: развратът е майка на глада.
  4:14 Заплатата на надничар, който ти работи, да не пренощува у тебе, а давай я веднага: и тебе ще се върне, ако служиш Богу. Бъди внимателен, сине, във всичките си постъпки и бъди благоразумен във всяка твоя обноска.
  4:15 Което е тебе омразно, недей го прави другиму. Не пий вино до опиване, и пиянство да не ходи с тебе в пътя ти.
  4:16 Давай на гладния от хляба си и на голия от дрехите си; от всичко, що имаш в изобилие, прави милостиня, и на окото ти да се не свиди, кога правиш милостиня.
  4:17 Раздавай хлябовете си при гроба на праведните, ала не давай на грешници.
  4:18 От всеки благоразумен искай съвет и полезен съвет не пренебрегвай.
  4:19 Във всяко време благославяй Господа Бога и проси от Него, да бъдат твоите пътища прави и всички твои дела и намерения успешни, защото ни един народ не е властен в успеха на начинанията, но Сам Господ изпраща всяко добро и, когото иска, унижава по волята Си. Помни, сине, моите заповеди, и да се не изличат те от сърцето ти!
  4:20 Сега ще ти открия, че оставих десет таланта сребро за пазене у Гавриевия син Гаваила, в Рага Мидийска.
  4:21 Не бой се, сине, че сме осиромашели, ти ще имаш много, ако се боиш от Господа и, като бягаш от всеки грях, вършиш онова, що е Нему угодно.

5
  5:1 Товия му отговори и рече: татко, ще изпълня всичко, що ми завещаваш.
  5:2 Но как ще мога взе среброто, като не познавам оногова човека?
  5:3 Тогава баща му му даде разписка и рече: намери си човек, който да те придружи; аз ще му платя, докле съм още жив, и вървете за среброто.
  5:4 И той отиде да дири човек и срещна Рафаила. Това беше Ангел, но той не знаеше.
  5:5 И рече му: можеш ли да дойдеш с мене в Рага Мидийска и знаеш ли тия места?
  5:6 Ангелът отговори: мога да дойда с тебе и пътя зная; аз вече съм слизал у Гаваила, брата наш.
  5:7 И рече му Товия: почакай ме, ще кажа на баща си.
  5:8 Оня отговори: върви, само се не бави.
  5:9 Той дойде и каза на баща си: ето, намерих си другар. Баща му рече: покани го при мене: аз ще узная, от кое е коляно и дали ще ти бъде верен другар.
  5:10 Повика го, и той влезе: и се поздравиха един други.
  5:11 Товит попита: кажи ми, брате, от кое си коляно и от кой род?
  5:12 Той отговори: коляно и род ли търсиш, или наемник, който да иде със сина ти? Отговори му Товит: брате, иска ми се да зная твоя род и твоето име.
  5:13 Той рече: аз съм Азария, от рода на Анания Велики, от твоите братя.
  5:14 Тогава Товит му каза: брате, върви благополучно и ми се не сърди, че питах за коляното и за рода ти. Ти ми се падаш брат от честен и добър род. Аз познавах Анания и Ионатана, синове на Семея Велики: ние заедно ходихме в Иерусалим на поклонение с първородните и с десятъците на земните произведения, защото не се увличахме от заблуждението на нашите братя. Ти, брате, си от добър корен.
  5:15 Но кажи ми: какво ще трябва да ти платя? Ще ти дам по драхма на ден и всичко потребно за тебе и за сина ми,
  5:16 и към тая заплата ще ти прибавя още, ако се върнете благополучно.
  5:17 Тъй се и условиха. Тогава той каза на Товия: приготви се за път, и тръгнете благополучно. И приготви син му нужното за път. Тогава баща му каза: върви с тоя човек! А Бог, Който живее на небесата, да насочи към сполука вашия път, и Ангелът Му да ви придружава. - Тръгнаха двамата, и кучето на момъка с тях.
  5:18 Ана, майка му, заплака и рече на Товита: защо пусна нашия син? Не беше ли той опора на ръцете ни, кога влизаше и излизаше пред нас?
  5:19 Не предпочитай сребро пред сребро; нека то бъде като измет, в сравнение с нашия син!
  5:20 Защото, колкото Господ ни е определил да живеем, за това си имаме доволно.
  5:21 Товит й рече: не тъжи, сестро: той ще си дойде здрав, и очите ти ще го видят,
  5:22 защото ще го придружава добър Ангел: пътят му ще бъде благополучен, и той ще се върне здрав.

6
  6:1 И тя престана да плаче.
  6:2 А пътниците стигнаха вечерта при река Тигър и се спряха там да пренощуват.
  6:3 Момъкът отиде да се умие, ала от реката се показа риба и искаше да го глътне.
  6:4 Тогава Ангелът му рече: улови тая риба. И момъкът хвана рибата и я извлече на земята.
  6:5 И рече му Ангелът: разпори рибата, вземи сърцето, черния дроб и жлъчката и ги запази!
  6:6 Момъкът тъй и направи, както му каза Ангелът; а рибата опекоха и изядоха; и отидоха по-нататък и дойдоха до Екбатана.
  6:7 И момъкът попита Ангела: брате Азарие, за какво е тоя черен дроб, сърцето и жлъчката от рибата?
  6:8 Той отговори: ако някого мъчи демон или зъл дух, то със сърцето и с черния дроб да се кади пред такъв мъж или жена, и вече не ще се мъчи;
  6:9 а с жлъчката да се намаже човек, който има бели петна в очите, и той ще се изцери.
  6:10 Кога се приближаваха до Рага,
  6:11 Ангелът каза на момъка: брате, днес ще пренощуваме у Рагуила, твоя сродник, който има дъщеря, на име Сара.
  6:12 Аз ще поговоря за нея, да ти я дадат за жена, защото нейното наследство е тебе предназначено, понеже си от нейния род, а девицата е прекрасна и умна.
  6:13 И тъй, послушай ме; аз ще поговоря с баща й и, кога се върнем от Рага, ще направим сватба. Аз познавам Рагуила: той никога няма да я даде на чужди мъж против Моисеевия закон, иначе, ще заслужи смърт, понеже наследството трябва ти да получиш, а не друг някой.
  6:14 Тогава момъкът каза на Ангела: брате Азарие, слушал съм, че тая девойка давали на седем мъжа, но те всички загивали в брачната стая;
  6:15 пък аз съм един на баща и се боя да не би, като вляза при нея, да умра като предишните; нея люби демон, който никому не пакости, освен на ония, които се приближават до нея. Затова се и боя да не умра и да не сваля живота на баща си и на майка си в гроба им от скръб за мене; а друг син, който да ги погребе, те нямат.
  6:16 Ангелът му отговори: нима забрави думите, които ти заповяда баща ти, да вземеш жена от твоя род? Послушай ме, брате: тя трябва да бъде твоя жена, а за демона се не безпокой; още тая нощ ще ти я дадат за жена.
  6:17 Само щом влезеш в брачната стая, вземи кадилница, тури в нея сърцето и черния дроб на рибата и покади;
  6:18 и демонът ще подуши миризмата и ще побегне, и никога не ще се върне. А кога да се приближиш до нея, застанете двама, повикайте към милосърдния Бога, и Той ще ви спаси и помилува. Не бой се, защото тя ти е предназначена отвека, и ти ще я спасиш; и тя ще дойде с тебе, и аз зная, че ти ще имаш от нея деца. Като изслуша това Товия, обикна я, и душата му се крепко прилепи към нея. - И дойдоха в Екбатана.

7
  7:1 Приближиха се до Рагуиловия дом. И Сара ги посрещна и поздрави, и те - нея, и ги въведе в дома.
  7:2 И рече Рагуил на жена си Една: колко прилича тоя момък на Товита, братовия ми син!
  7:3 Рагуил ги попита: отде сте вие, братя? Те му отговориха: ние сме от Нефталимовите синове, пленени в Ниневия.
  7:4 Попита ги още: познавате ли нашия брат Товита? Те отговориха: познаваме. После попита: здрав ли е той? Те отговориха: жив и здрав е.
  7:5 А Товия рече: той е мой баща.
  7:6 И спусна се към него Рагуил, целува го и плака.
  7:7 И благослови го и рече: ти си син на честен и добър човек. Но, като чу, че Товит изгубил зрение, разтъжи се и плака;
  7:8 плакаха и жена му Една, и дъщеря му Сара. И ги приеха много любезно,
  7:9 па заклаха овен и сложиха обилни ястия. А Товия рече на Рафаила: брате Азария, поприказвай, за което говори по пътя: нека се уреди тая работа!
  7:10 И той обади на Рагуила тия думи, а Рагуил рече на Товия: яж, пий и весели се, защото ти трябва да вземеш дъщеря ми. Обаче ще ти кажа правото:
  7:11 давах дъщеря си на седем мъже, и, когато влизаха при нея, в същата нощ умираха. Но ти сега бъди весел! Товия отговори: тука не ще ям нищо, докле не се сговорите и условите с мене! Рагуил рече: вземи я ей сега по право; ти си неин брат, и тя е твоя; Бог Милосърдний да ви нареди най-добре!
  7:12 Повика дъщеря си Сара, хвана я за ръка и я даде на Товия за жена, думайки: ето, по закона Моисеев, вземи и я води при баща си. И ги благослови.
  7:13 Повика и жена си Една, взе свитък, написа договор и го запечата.
  7:14 И почнаха да ядат.
  7:15 И Рагуил повика жена си Една и рече й: приготви, сестро, друга спалня и я въведи.
  7:16 Тя направи, както той каза: въведе я там, па заплака и прие взаимно сълзите на дъщеря си, като й рече:
  7:17 успокой се, дъще: Господ, Бог на небето и на земята, ще ти даде радост вместо скръб. Успокой се, дъще!

8
  8:1 Като се навечеряха, въведоха при нея Товия.
  8:2 А той, като отиваше, припомни си Рафаиловите думи и взе кадилница, тури сърцето и черния дроб на рибата и покади.
  8:3 Демонът, като подуши тая миризма, избяга в горните страни на Египет, и Ангелът го върза.
  8:4 Когато останаха в стаята двама, Товия стана от постелката и рече: стани, сестро, да се помолим, за да ни помилува Господ.
  8:5 И почна да говори Товия: благословен Ти, Боже на отците ни, и благословено Твоето свето и славно име вовеки! Да Те благославят небесата и всички Твои творения!
  8:6 Ти сътвори Адама и даде му Ева за помощница, жена му - за подпорка. От тях произлезе човешкият род. Ти каза: не е добре да бъде човек сам: да сътворим помощник, подобен нему.
  8:7 И сега, Господи, взимам тая моя сестра не по плътска похот, а наистина като жена: благоволи да ме помилуваш и дай ми да остарея с нея!
  8:8 И тя рече с него: амин.
  8:9 И двамата спаха спокойно нея нощ. Между това Рагуил стана и отиде, та изкопа гроб,
  8:10 думайки: не е ли умрял и тоя?
  8:11 И дойде Рагуил в дома си
  8:12 и рече на жена си Една: прати една слугиня да види, жив ли е той; ако не е, да го погребем, и никой не ще знае.
  8:13 Слугинята отвори вратата, влезе и видя, че двамата спят.
  8:14 Излезе и им обади, че той е жив.
  8:15 И Рагуил благослови Бога, думайки: благословен Ти, Боже, с всяко благословение чисто и свето! Да Те благославят Твоите светии, всички Твои създания, всички Твои Ангели, и всички Твои избрани, да Те благославят вовеки!
  8:16 Благословен Ти, че ме развесели, и се не случи с мене тъй, както мислех, а постъпи с нас по великата Си милост!
  8:17 Благословен Ти, че помилува двама еднородци! Довърши, Владико, милостта над тях: дай им да свършат живота със здраве, с веселие и с милост!
  8:18 И заповяда на слугите си да заринат гроба.
  8:19 И прави за тях сватба четиринайсет дена.
  8:20 И рече му Рагуил с клетва, преди да се изминат дните на сватбата: не си отивай докле не изминат четиринайсетте сватбени дни;
  8:21 а тогава, като вземеш половината имот, иди благополучно към баща си; останалото ще получиш, кога умра аз и жена ми.

9
  9:1 Товия повика Рафаила и му рече:
  9:2 брате Азарие, вземи със себе един слуга и две камили и иди в Рага Мидийска при Гаваила; донеси ми среброто, а него доведи при мене на сватбата;
  9:3 защото Рагуил ме свърза с клетва, да си не отивам;
  9:4 между това баща ми брои дните и, ако се забавя дълго, много ще тъгува.
  9:5 Рафаил отиде и слезе у Гаваила, па му даде разписката; а тоя донесе торбички запечатани и му ги предаде.
  9:6 Сутринта станаха рано заедно и отидоха на сватбата. И Товия благослови жена си.

10
  10:1 Товит, баща му, броеше дните. И когато изминаха дните на пътуването, а той се не връщаше,
  10:2 Товит рече: дали не са ги задържали? дали не е умрял Гаваил, и няма кой да им даде среброто?
  10:3 И много тъгуваше.
  10:4 А жена му каза: загинал е син ни, затова и не дохожда. И почна да плаче за него и думаше:
  10:5 горко ми, чедо, понеже аз те пуснах, о светило на очите ми!
  10:6 Товит й каза: мълчи, не се вълнувай, той е здрав.
  10:7 А тя му рече: ти мълчи, недей ме мами; загина момчето ми. - И всеки ден отиваше извън града на пътя, по който бяха заминали; денем хляб не ядеше, а нощем непрестанно плачеше за сина си Товия, докле не изтекоха четиринайсетте сватбени дни, за които Рагуил го бе заклел да преседи там. Тогава Товия рече на Рагуила: пусни ме, защото баща ми и майка ми вече се не надяват да ме видят.
  10:8 А тъстът му каза: постой у мене, ще пратя до баща ти да му обадят за тебе.
  10:9 А Товия казва: не, пусни ме при баща ми.
  10:10 Рагуил стана и даде му Сара, жена му, половината имот, слуги и добитък и сребро
  10:11 и, като ги благослови, пусна ги и рече: деца, да ви помага Бог Небесний, преди да умра.
  10:12 После каза на дъщеря си: почитай твоя свекър и свекърва; сега те са твои родители; желая да слушам добро за тебе. И я целуна. И Една рече на Товия: любезний брате, да те въздигне Господ Небесний и да ми подари да видя деца от Сара, моята дъщеря, за да се зарадвам пред Господа. И ето давам ти дъщеря си да я пазиш; недей я огорчава.
  10:13 След това Товия тръгна, благославяйки Бога, че Той насочи към добро пътя му; той благославяше и Рагуила и жена му Една. И, продължавайки пътя си, наближиха до Ниневия.

11
  11:1 И рече Рафаил на Товия: ти знаеш, брате, в какво положение остави баща си;
  11:2 да идем напред, преди жена ти, и да приготвим жилище,
  11:3 а ти вземи в ръка и рибената жлъчка. И тръгнаха: след тях затърча и кучето.
  11:4 В това време Ана седеше и се вглеждаше по пътя за сина си,
  11:5 и, като забележи, че иде, каза на баща му: ето, иде син ти и човекът, който тръгна с него.
  11:6 Рафаил рече: зная, Товие, че на баща ти ще се отворят очите;
  11:7 ти само намажи с жлъчката очите му, и той, като усети лютина, ще ги отрие, и ще паднат белите петна, и той ще те види.
  11:8 Ана се затече, хвърли се сину си на шията и му рече: видях те, чедо, - сега мога и да умра. И двамата заплакаха.
  11:9 А Товит дойде при вратата и се спъна, но син му се притече до него и подхвана баща си,
  11:10 и натърка с жлъчката очите на баща си и рече: ободри се, татко!
  11:11 Залютя му на очите, и той ги отри,
  11:12 и белите петна паднаха от краищата на очите му. Като видя сина си, той падна на шията му,
  11:13 заплака и рече: благословен Ти, Боже, и благословено Твоето име вовеки, и благословени всичките Твои свети Ангели!
  11:14 Защото Ти ме наказа и помилува. Ето, виждам сина си Товия. - И син му влезе радостно и разказа на баща си за чудните работи, що се бяха случили с него в Мидия.
  11:15 И Товит излезе, та посрещна снаха си при портите на Ниневия, като се радваше и благославяше Бога. Ония, които видяха, че той иде, чудеха се, как е прогледал.
  11:16 И Товит изповяда пред тях, че Бог го е помилувал. Когато се приближи Товит до снаха си Сара, благослови я и каза: добре дошла, дъще! Благословен Бог, Който те доведе при нас, и благословени баща ти и майка ти! Зарадваха се и всичките му братя в Ниневия.
  11:17 И дойде Ахиахар и братанецът му Насвас
  11:18 и весело празнуваха сватбата на Товия седем дена.

12
  12:1 Товит повика сина си Товия и му рече: приготви, синко, заплатата на човека, който ходи с тебе; трябва да му се придаде още.
  12:2 Той отговори: татко, не ще бъда ощетен, ако му дам половината от всичко, що донесох;
  12:3 защото той ме доведе при тебе здрав, и жена ми излекува, и среброто ми донесе, и тебе също изцери.
  12:4 Старецът рече: той заслужава това.
  12:5 И повика Ангела и му каза: вземи половината от всичко, що сте донесли и иди си смиром.
  12:6 Тогава Ангелът повика двамата настрана и им рече: благославяйте Бога, прославяйте Го, признавайте величието Му и изповядвайте пред всички живеещи това, що Той направи за вас. Добро е да се благославя Бог, да се превъзнася името Му и благоговейно да се проповядва за Божиите дела; и вие не преставайте да Го прославяте.
  12:7 Царева тайна да пазиш е добро, а Божиите дела да разгласяш е похвално. Вършете добро, и зло няма да ви сполети.
  12:8 Добро нещо е молитва с пост, с милостиня и справедливост. По-добре малко със справедливост, нежели много с неправда; по-добре да правиш милостиня, нежели да събираш злато,
  12:9 защото милостинята избавя от смърт и може да очисти от всеки грях. Ония, които вършат милостиня и праведни дела, ще бъдат дълголетни.
  12:10 А ония, които грешат, са врагове на живота си.
  12:11 Няма да скрия от вас нищо; казах вече: царска тайна да пазиш е добро, а Божиите дела да разгласяш е похвално.
  12:12 Когато се молеше ти и снаха ти Сара, аз възнасях вашата молитва пред Светия, и кога ти погребваше мъртвите, аз също бях с тебе.
  12:13 И когато ти се не полени да станеш и да оставиш обеда си, за да идеш и прибереш мъртвия, твоята благотворителност се не укри от мене: аз бях с тебе.
  12:14 И сега Бог ме прати да изцеря тебе и снаха ти Сара.
  12:15 Аз съм Рафаил, един от седемте свети Ангели, които възнасят молитвите на светиите и възлизат пред славата на Светия.
  12:16 Тогава и двамата се смутиха и паднаха ничком, защото се уплашиха.
  12:17 Но той им рече: не бойте се, мир ще имате. Благославяйте Бога довека.
  12:18 Защото аз дойдох не по мое щение, а по волята на Бога наш; затова и благославяйте Го довека.
  12:19 През всички дни вие ме виждахте, но аз не ядох и не пих, - само наглед ви се струваше тъй.
  12:20 И тъй, прославяйте сега Бога, защото аз възлизам при Оногова, Който ме е пратил; напишете на книга всичко станало.
  12:21 Те станаха и вече го не видяха.
  12:22 И почнаха да разказват за великите и чудни дела Божии, и как им се явил Ангел Господен.

13
  13:1 Тогава в радостта си Товит написа молитва с тия думи: благословен Бог, Който вечно живее, и благословено царството Му!
  13:2 Защото Той наказва и милува, сваля до ада и издига, и няма никой, който би избегнал от ръката Му.
  13:3 Синове Израилеви! прославяйте Го пред езичниците, защото Той ни разпръсна между тях.
  13:4 Там възвестявайте величието Му, превъзнасяйте Го пред всички живеещи, защото Той е Господ наш и Бог Отец наш през всички векове;
  13:5 ще ни накаже за нашите неправди, и пак ще ни помилува и ще ни събере измежду всички народи, дето и да сме пръснати между тях.
  13:6 Ако се обръщате към Него от все сърце и душа, за да постъпвате пред Него по истина, Той ще се обърне към вас и не ще скрие от вас лицето Си. Ще видите, какво ще направи с вас. Прославяйте Го с всички думи на устата си и благославяйте Господа на правдата и превъзнасяйте Царя на вековете. Аз Го прославям в земята на моя плен и проповядвам силата и величието Му на народ от грешници. Обърнете се, грешници, и вършете правда пред Него. Кой знае, може би, Той ще благоволи за вас и ще ви стори милост!
  13:7 Аз превъзнасям Бога мой, и душата ми - Небесния Цар, и се радва за величието Му.
  13:8 Нека всички възвестяват за Него и Го прославят в Иерусалим.
  13:9 Иерусалиме, светий граде! Той ще те накаже за делата на твоите синове и пак ще помилува праведните синове.
  13:10 Слави усърдно Господа и благославяй Царя на вековете, та изново да бъде издигната скинията Му в тебе с радост, за да развесели Той всред тебе пленените и да възлюби в тебе нещастните във всички родове довека.
  13:11 Много народи отдалеч ще дойдат при името на Господа Бога с дарове в ръце, с дарове на Небесния Цар; родове на родове ще те възхвалят с радостни възклицания.
  13:12 Проклети да бъдат всички, които те мразят, благословени довека всички, които те обичат.
  13:13 Радвай се и весели се за праведните синове, защото те ще се съберат и ще благославят Господа на праведните.
  13:14 О, блажени ония, които те обичат! Те ще се зарадват за твоя мир. Блажени, които скърбят за всички твои бедствия, защото ще се възрадват за тебе, кога видят всичката твоя слава и вечно ще се веселят.
  13:15 Да благославя душата ми Бога, Царя велики,
  13:16 защото Иерусалим ще бъде иззидан от сапфир и смарагд и от драгоценни камъни: стените ти, кулите и укрепленията - от чисто злато;
  13:17 и иерусалимските стъгди ще бъдат постлани с берил, антракс и офирски камък.
  13:18 По всичките му улици ще се разнася: алилуия, - и ще славословят думайки: благословен Бог, Който въздигна Иерусалим за всички векове!

14
  14:1 Товит свърши славословието.
  14:2 Той беше на осемдесет и осем години, когато изгуби зрението, и след осем години прогледа. И правеше милостиня и продължаваше да благоговее пред Господа Бога и да Го прославя.
  14:3 Най-сетне, той остаря твърде много и повика сина си и шестте му сина и му рече: сине, вземи синовете си; ето аз остарях и вече съм при края на живота си.
  14:4 Иди в Мидия, сине, защото съм уверен, че Ниневия ще бъде разорена, както говори пророк Иона; а в Мидия ще бъде по-спокойно до някое време. Нашите братя, които се намират в прадедската земя, ще бъдат пръснати вън от тая добра земя; Иерусалим ще стане пустиня, и домът Божий в него ще бъде изгорен и до някое време ще остане пуст.
  14:5 Но Бог пак ще ги помилува и ще ги върне в земята; и те ще издигнат дом Божий, - не такъв като предишния, - докле се изпълни времето на вековете. И след това ще се върнат от плен и ще построят Иерусалим великолепно, и домът Божий ще бъде обновен в него за всички родове на вековете, - сграда величествена, както говориха за него пророците.
  14:6 И всички народи ще се обърнат и истински ще благоговеят пред Господа Бога и ще съборят идолите си;
  14:7 и всички народи ще благославят Господа. И Неговият народ ще прославя Бога, и Господ ще въздигне Своя народ; и всички, които истински и праведно обичат Господа Бога, ще се радват, като правят милост на нашите братя.
  14:8 И тъй, сине, излез из Ниневия, защото бездруго ще се изпълни това, което говори пророк Иона.
  14:9 Но ти пази закона и заповедите и бъди милостив и справедлив, за да ти бъде добре.
  14:10 Погреби ме прилично, и майка си с мене, и после не оставайте в Ниневия. Сине, гледай, какво направи Аман с Ахиахара, който го възпита: как той от светлина го въведе в тъмнина, и как му биде отвърнато. Ахиахар биде спасен, а оня получи достойна награда - слезе в тъмнина. Манасия прави милостиня, и биде спасен от смъртната мрежа, която му бяха поставили; Аман пък падна в мрежата и загина.
  14:11 И тъй, деца, знайте, какво милостиня върши и как справедливост спасява. - Като каза това, душата му го напусна в леглото; той беше на сто петдесет и осем години, и син му го погреба с чест.
  14:12 Когато умря Ана, той погреба и нея заедно с баща си. След това Товия с жена си и децата си отиде в Екбатана при тъста си Рагуила,
  14:13 и достигна честна старост, и погреба прилично тъста и тъща си и наследи имота им и имота на баща си Товита,
  14:14 и умря на сто двайсет и седем години в Екбатана Мидийска.
  14:15 Но преди да умре, той чу за гибелта на Ниневия, която плени Навуходоносор и Асуир, и пред смъртта си се възрадва поради Ниневия.