КНИГА НА ПРОРОК АВАКУМА

1
  1:1 Пророческо видение, което видя пророк Авакум.
  1:2 Докога, Господи, ще викам, и Ти не ще чуваш, ще викам към Тебе за насилието, и Ти не ще избавяш?
  1:3 Защо ми даваш да виждам злодейство и да гледам нещастие? Грабеж и насилие са отпреде ми, и въстава вражда, подига се раздор.
  1:4 От това законът изгуби сила, и няма праведен съд: понеже нечестивец надвива праведника, то и съдът бива опак.
  1:5 Погледайте между народите, взрете се - и много ще се почудите; защото във ваши дни Аз ще извърша такова дело, което вие не бихте повярвали, ако ви разказваха.
  1:6 Защото ето, Аз ще подигна халдейци, народ жесток и необуздан, който ходи по ширините земни да завладее селения, нему непринадлежащи.
  1:7 Страшен и ужасен е той; от него самия произлиза съдът му и властта му.
  1:8 Конете му са по-бързи от леопарди и по-устремни от вечерни вълци; конницата му припка по разни страни; ездачите му дохождат отдалеч, прилетяват като орел, който се спуска върху плячка.
  1:9 Вкупом той ходи за грабеж; като устреми лицето си напред, той залавя пленници като пясък.
  1:10 И над царе се той подиграва, и князе му служат за гавра; над всяка крепост се смее: насипва обсаден окоп и я превзима.
  1:11 Тогава духът му се възгордява, и той ходи и буйствува; силата му е негов бог.
  1:12 Но не си ли Ти отвека Господ, Бог мой, Светий мой? Ние няма да умрем! Ти, Господи, само за съд си го допуснал. Скало моя! За наказание си го Ти назначил.
  1:13 На чистите Твои очи не е свойствено да гледат злодейство, и да гледаш на притеснение Ти не можеш. Защо гледаш злодейци, и си безмълвен, когато нечестивец поглъща оногова, който е по-праведен от него,
  1:14 и оставят людете като риба в море, като влечуги, които нямат властник?
  1:15 Всички тях с въдица измъква, залавя в мрежата си и ги събира в своите неволи, и за това се радва и тържествува.
  1:16 Затова на мрежата си принася жертва и на невода си кади тамян, защото от тях е тлъст делът му и вкусна храната му.
  1:17 Нима затова той трябва да изпразва мрежата си и непрестанно да избива народите безмилостно?

2
  2:1 Застанах на стражата си и, стоейки на кулата, наблюдавах, за да узная, какво Той ще ми каже, и какво да отговоря на жалбата против мене.
  2:2 Отговори ми Господ и рече: запиши видението и начертай ясно на скрижали, та, който чете, лесно да може да прочете,
  2:3 защото видението се отнася още към определено време; то говори за свършека и няма да излъже; па и да се забави, чакай го, защото бездруго ще се сбъдне, няма да се отмени. *
  2:4 Ето, горделивата душа не ще се успокои *, а праведният чрез вярата си ще бъде жив.
  2:5 Горделив човек, като непрекипяло вино, не се успокоява; той разширява душата си като ад, и като смърт е ненаситен; събира при себе си всички народи и си заграбя всички племена.
  2:6 Няма ли всички да произнасят за него притча и присмехулна песен: "горко ономува, който без мяра се обогатява не със свое, - задълго ли? - и се отрупва със залози!"
  2:7 Не ще ли въстанат внезапно ония, които ще те мъчат, и не ще ли се вдигнат против тебе грабители, - и ти ще станеш тям за плячка?
  2:8 Понеже си ограбил много народи, и тебе ще ограбят всички останали народи, задето си проливал човешка кръв, задето си разорил страната, града и всички живеещи в него.
  2:9 Горко ономува, който ламти към неправедни печалби за дома си, та да устрои гнездото си нависоко и с това да се запази от ръката на злочестието!
  2:10 Безславие си измислил ти за твоя дом, като си изтребвал много народи, и си съгрешил против душата си.
  2:11 Камъните от стените ще завикат, и дървените стеги ще им отговорят:
  2:12 "горко ономува, който зида град върху кръв и който гради крепост с неправда!"
  2:13 Ето, не е ли от Господа Саваота това, дето народите се трудят за огъня, и племената се мъчат напразно?
  2:14 Защото земята ще се изпълни с познаване славата Господня, както водите изпълнят морето.
  2:15 Горко на тебе, който поднасяш на ближния си питие, смесено с твоя злоба, и го опиваш, за да видиш срамотите му!
  2:16 Ти се пресити със срам вместо със слава; пий прочее и ти и показвай срамоти, - и към тебе ще се обърне чашата на десницата Господня и посрамата на твоята слава.
  2:17 Защото твоето злодейство на Ливан ще падне върху тебе, задето си изтребвал уплашени животни, задето си проливал човешка кръв, задето си опустошавал страната, града и всички живеещи в него.
  2:18 Каква полза от истукан, - направен от художник, - от тоя излят лъжеучител, макар ваятелят, правейки неми кумири, да се осланя на произведението си?
  2:19 Горко ономува, който казва на дървото: стани! и на безсловесния камък: събуди се! Ще научи ли той на нещо? Ето, той е обкован със злато и сребро; но дишане в него няма.
  2:20 А Господ е в светия Свой храм: иска мълчи цяла земя пред неговото лице!

* Вместо "защото бездруго ще се сбъдне", в превода на 70-те стои: "Идещият ще дойде и няма да се забави".


* Вместо "ето, горделивата душа не ще се успокои", в превода на 70-те стои: "Ако пък се усъмни, душата Ми няма да благоволи към него".

3
  3:1 Молитва на пророк Авакума, за пение.
  3:2 Господи! чух вест от Тебе и се уплаших, Господи! свърши делото Си сред години, сред години го яви; в гнева спомни Си за милост.
  3:3 Бог иде от Теман, и Светият - от планина Фаран. Величието Му покри небесата, и славата Му изпълни земята.
  3:4 Блясъкът Му е като слънчева светлина; от ръцете Му лъчи, и тука е скривалището на силата Му!
  3:5 Пред лицето Му върви пораза, а по стъпките Му - палещ вятър.
  3:6 Той стана - и поклати земята; погледна - и в трепет докара народите; вековни планини се разпаднаха, първобитни хълмове срутиха; Неговите пътища са вечни.
  3:7 Тъжни видях шатрите етиопски; стресоха се сенниците на Мадиамската земя.
  3:8 Нима против реките, Господи, е пламнал Твоят гняв? Нима против реките е Твоето негодуване, или против морето е Твоята ярост, та си възседнал конете Си, спасителните Си колесници?
  3:9 Ти извади лъка Си според клетвеното обещание, дадено на колената. Ти с потоци разсече земята.
  3:10 Като Те видяха, планини затрепераха, води хлуйнаха; бездната издаде гласа си, нависоко дигна ръцете си;
  3:11 слънце и месечина се спряха на мястото си пред блясъка на хвърчащите Твои стрели, пред сиянието на святкащите Твои копия.
  3:12 В гняв ходиш по земята и в негодуване тъпчеш народите.
  3:13 Ти излизаш за спасение на Твоя народ, за спасение на Твоя помазан. Ти съкрушаваш главата на нечестивия дом, като го оголваш от основи до връх.
  3:14 Ти пронизваш с копията му главата на неговите вождове, когато като вихър се впуснаха да ме разбият, радостни, като че мислеха да погълнат скришом сиромаха.
  3:15 С конете Си отвори път в морето, през дълбините на големите води.
  3:16 Аз чух - и вътрешността ми затрепера; при известието за това затрепериха устните ми, болка проникна в костите ми, и мястото под мене трепери; а аз трябва да бъда спокоен в бедствения ден, когато ще дойде против народа ми неговият грабител.
  3:17 Макар и да не цъфне смоковницата, и да няма плод по лозите, макар маслината да измени, и нивата да не даде храна, макар и да не останат овци в кошарата и рогат добитък в оборите, -
  3:18 аз и тогава ще се радвам в Господа и ще се веселя в Бога на моето спасение.
  3:19 Господ Бог е моя сила: Той ще направи нозете ми като на елен и ще ме изкачи на височините ми! (Началнику на хора.)