ОТ МАРКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

1
  1:1 Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий,
  1:2 както е писано у пророците: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе."
  1:3 "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му."
  1:4 Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове.
  1:5 И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си.
  1:6 А Иоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед.
  1:7 И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му;
  1:8 аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий.
  1:9 И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Иордан.
  1:10 И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него.
  1:11 И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение.
  1:12 Веднага след това Духът Го извежда в пустинята.
  1:13 И Той беше там, в пустинята, четирийсет дни, изкушаван от сатаната; беше със зверовете; и Ангелите Му служеха.
  1:14 А след като бе предаден Иоан, Иисус дойде в Галилея и, проповядвайки благовестието за царството Божие,
  1:15 казваше: времето се изпълни, и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието.
  1:16 А като вървеше покрай Галилейско море, видя Симона и брата му Андрея да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари.
  1:17 И рече им Иисус: вървете след Мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци.
  1:18 И те веднага оставиха мрежите си и тръгнаха след Него.
  1:19 И като отмина малко, Той видя Иакова Зеведеев и брата му Иоана, също в кораб, да кърпят мрежите си;
  1:20 и тозчас ги повика. И те оставиха баща си Зеведея в кораба с надничарите и тръгнаха след Него.
  1:21 След това дохождат в Капернаум; и наскоро в събота Той влезе в синагогата и поучаваше.
  1:22 И чудеха се на учението Му, понеже Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците.
  1:23 Имаше в синагогата им човек с нечист дух, който извика и каза:
  1:24 о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо! Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те, кой си Ти, Светия Божий.
  1:25 Но Иисус му запрети, като рече: млъкни и излез из него!
  1:26 Тогава нечистият дух, като го стърси и изкрещя с висок глас, излезе из него.
  1:27 И всички изтръпнаха от ужас, тъй че един други се питаха и казваха: що е това? Какво е това ново учение, та и на нечисти духове Той властно заповядва, и те Му се покоряват?
  1:28 И веднага се пръсна слух за Него по цялата околност Галилейска.
  1:29 И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Иакова и Иоана в къщата на Симона и Андрея.
  1:30 А тъщата Симонова лежеше от огница; и начаса Му казват за нея.
  1:31 Като се приближи, Той я хвана за ръка и я повдигна; и огницата веднага я остави, и тя им прислужваше.
  1:32 А привечер по заник-слънце, довеждаха при Него всички болни и хванати от бяс.
  1:33 И целият град се бе събрал пред вратата.
  1:34 И Той изцери мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове, и не оставяше бесовете да казват, че знаят, какво Той е Христос.
  1:35 А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше.
  1:36 Симон и ония, които бяха с Него, притърчаха подире Му;
  1:37 и като Го намериха, казаха Му: всички Те търсят.
  1:38 Той им каза: да идем в близките села и градове, та и там да проповядвам, защото затова съм излязъл.
  1:39 И проповядваше в синагогите им по цяла Галилея и изгонваше бесовете.
  1:40 Дохожда при Него един прокажен и, молейки Го, пада пред Него на колене и Му казва: ако искаш, можеш ме очисти.
  1:41 А Иисус, като се смили, протегна ръка, докосна се до него и му рече: искам, очисти се!
  1:42 След тия Негови думи проказата веднага се махна от него, и той стана чист.
  1:43 И като го изгледа строго, Иисус начаса го отпрати,
  1:44 и му рече: гледай, никому нищо не обаждай, а иди, покажи се на свещеника, и принеси за очистянето си, каквото е заповядал Моисей, тям за свидетелство.
  1:45 А той, като излезе, захвана да разказва много и да разглася за станалото, тъй че Иисус не можеше вече да влезе явно в града, а се намираше навън, в самотни места. И дохождаха при Него отвсякъде.

2
  2:1 След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща.
  2:2 Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.
  2:3 И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица,
  2:4 и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
  2:5 Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.
  2:6 Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си:
  2:7 какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
  2:8 Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си?
  2:9 Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи?
  2:10 Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения):
  2:11 тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.
  2:12 Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.
  2:13 И излезе Иисус пак край морето; и всичкият народ дохождаше при Него, и Той ги поучаваше.
  2:14 Като вървеше, видя Левия Алфеев, който седеше на митницата, и му казва: върви след Мене. Той стана и тръгна след Него.
  2:15 И когато Иисус седеше на трапеза в къщата му, заедно с Него седяха и учениците Му и много митари и грешници; защото те бяха много и вървяха подире Му.
  2:16 Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, думаха на учениците Му: как тъй яде и пие Той с митари и грешници?
  2:17 Като чу това, Иисус им казва: здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
  2:18 Учениците Иоанови и фарисейските постеха. Дохождат и Му казват: защо учениците Иоанови и фарисейските постят, а Твоите ученици не постят?
  2:19 Иисус им рече: нима могат сватбарите да постят, когато е с тях младоженецът? Докле е с тях младоженецът, те не могат да постят;
  2:20 но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят.
  2:21 Никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; инак, новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане по-грозно.
  2:22 Никой не налива ново вино във вехти мехове; инак, новото вино ще спука меховете, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино трябва да се налива в нови мехове.
  2:23 И случи Му се да минава в събота през посевите, и учениците Му, като вървяха по пътя, късаха класове.
  2:24 А фарисеите Му рекоха: виж, защо вършат в събота това, което не е позволено?
  2:25 Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него?
  2:26 Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него?
  2:27 И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата:
  2:28 тъй че Син Човеческий е господар и на съботата.

3
  3:1 И влезе пак в синагогата; там имаше един човек с изсъхнала ръка.
  3:2 И Го следяха, дали не ще го изцери в събота, за да Го обвинят.
  3:3 А Той казва на човека с изсъхналата ръка: изправи се насред.
  3:4 Тям пък казва: в събота добро ли е позволено да прави човек, или зло? да спаси ли една душа, или да погуби? Но те мълчаха.
  3:5 И, като ги изгледа с гняв, нажален поради ожесточението на сърцата им, казва на човека: протегни си ръката. И протегна я, и ръката му стана здрава като другата.
  3:6 Фарисеите, като излязоха, незабавно се събраха с иродианите на съвещание против Него, как да Го погубят.
  3:7 А Иисус се отдалечи с учениците Си към морето, и след Него тръгна множество народ от Галилея, Иудея,
  3:8 Иерусалим, Идумея и изотвъд Иордан. И живеещите около Тир и Сидон, като чуха, какво Той вършеше, дойдоха при Него в голямо множество.
  3:9 И поръча на учениците Си да Го чака една ладия, поради навалицата, за да Го не притискат;
  3:10 понеже Той бе изцерил мнозина, тъй че, които имаха недъзи, наваляха върху Му, за да се докоснат до Него.
  3:11 И нечистите духове, щом Го виждаха, падаха пред Него, викаха и казваха: Ти си Син Божий!
  3:12 Но Той строго им запретяваше да разгласяват за Него.
  3:13 После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него.
  3:14 И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват,
  3:15 и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове;
  3:16 и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър;
  3:17 Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанерге'с, сиреч, синове на гръма;
  3:18 Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит
  3:19 и Иуда Искариотски, който Го и предаде.
  3:20 И дохождат в една къща; и пак се събира народ, тъй че те не можеха и хляб да ядат.
  3:21 И като чуха близките Му, отидоха да Го приберат, понеже се говореше, че бил извън Себе Си.
  3:22 А дошлите от Иерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
  3:23 И като ги повика, говореше им с притчи: как може сатана да изгонва сатана?
  3:24 Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може устоя;
  3:25 и ако някой дом се раздели на части една против друга, тоя дом не може устоя;
  3:26 и ако сатана е въстанал против себе си и се е разделил, не може устоя: дошъл е краят му.
  3:27 Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния, и тогава ограбва къщата му.
  3:28 Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили;
  3:29 но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане.
  3:30 Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух.
  3:31 И дойдоха майка Му и братята Му и, като стояха вън, пратиха при Него да Го викат.
  3:32 Около Него седеше народ. И Му казаха: ето, майка Ти, и братята Ти, и сестрите Ти, вън, дирят Те.
  3:33 Той им отговори и рече: коя е майка Ми, или кои са братята Ми?
  3:34 И като огледа седещите наоколо Си, каза: ето Моята майка и Моите братя;
  3:35 защото, който изпълни волята Божия, той Ми е брат, и сестра, и майка.

4
  4:1 И пак захвана да поучава край морето; и понеже при Него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето.
  4:2 И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше:
  4:3 слушайте: ето, излезе сеяч да сее;
  4:4 и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха.
  4:5 Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока;
  4:6 а когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.
  4:7 Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод.
  4:8 И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто.
  4:9 И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша!
  4:10 А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата.
  4:11 И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи;
  4:12 за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.
  4:13 И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи?
  4:14 Сеячът сее словото.
  4:15 Посеяното край пътя означава ония, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата им.
  4:16 Също и посеяното на каменисти места означава ония, които, след като чуят словото, веднага с радост го приемат,
  4:17 ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват.
  4:18 Посеяното в тръни означава слушащите словото,
  4:19 но у които грижите на тоя век, примамливото богатство и други пожелания, като влязат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно.
  4:20 А посеяното на добра земя са ония, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто.
  4:21 И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник?
  4:22 Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве.
  4:23 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!
  4:24 И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такова ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате.
  4:25 Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има.
  4:26 И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята,
  4:27 и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае.
  4:28 Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа;
  4:29 а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва.
  4:30 И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим?
  4:31 То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни;
  4:32 а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни.
  4:33 И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат.
  4:34 И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.
  4:35 Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна.
  4:36 И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; имаше и други ладии с Него.
  4:37 И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода.
  4:38 А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?
  4:39 И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина.
  4:40 И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра!
  4:41 И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?

5
  5:1 И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска.
  5:2 И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух;
  5:3 той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги;
  5:4 защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти;
  5:5 и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни;
  5:6 а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони;
  5:7 и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи!
  5:8 Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека.
  5:9 И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много.
  5:10 И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна.
  5:11 А там, край планината, пасеше голямо стадо свини.
  5:12 И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях.
  5:13 Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето.
  5:14 А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило.
  5:15 Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
  5:16 Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините.
  5:17 И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им.
  5:18 И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него.
  5:19 Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува.
  5:20 И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха.
  5:21 Когато Иисус премина пак с кораб на отсамния бряг, при Него се събра много народ. И Той беше край морето.
  5:22 И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му
  5:23 и Го моли много, думайки: щерка ми е на умиране; дойди и възложи върху й ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива.
  5:24 Иисус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха.
  5:25 Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години,
  5:26 и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше й станало още по-зле,
  5:27 като чу за Иисуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му;
  5:28 защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея.
  5:29 И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта.
  5:30 А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми?
  5:31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене?
  5:32 Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това.
  5:33 Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина.
  5:34 А Той й рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си.
  5:35 Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя?
  5:36 Но Иисус, щом чу тия думи, казва началнику на синагогата: не бой се, само вярвай.
  5:37 И никому не позволи да върви след Него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов.
  5:38 Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно.
  5:39 И като влезе, казва им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи.
  5:40 А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето.
  5:41 И като хвана детето за ръка, казва му: талита' куми', което означава: момиче, тебе казвам, стани!
  5:42 Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много.
  5:43 И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да й дадат да яде.

6
  6:1 Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха.
  6:2 Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му?
  6:3 Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му? И падаха в съблазън поради Него.
  6:4 А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си.
  6:5 И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им.
  6:6 И се чудеше на неверието им. И ходеше по околните села и поучаваше.
  6:7 Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове.
  6:8 И им заповяда, нищо да не взимат за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса,
  6:9 но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи.
  6:10 И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам.
  6:11 И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град.
  6:12 Те тръгнаха и проповядваха покаяние;
  6:13 изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха.
  6:14 Цар Ирод чу за Иисуса (понеже името Му стана известно) и казваше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, та затова стават чудеса чрез него.
  6:15 Други казваха: това е Илия; а други: пророк е, или като един от пророците.
  6:16 А Ирод, като чу, каза: това е Иоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал от мъртвите.
  6:17 Защото сам Ирод бе проводил да хванат Иоана и го свърза в тъмницата, зарад Иродиада, жена на брата му Филипа, понеже се бе оженил за нея.
  6:18 Защото Иоан говореше на Ирода: не ти е позволено да водиш братовата си жена.
  6:19 А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше.
  6:20 Защото Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше.
  6:21 И като дойде сгоден ден, когато Ирод, по случай рождения си ден, даваше гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски,
  6:22 дъщерята Иродиадина влезе, игра и угоди на Ирода и на сътрапезниците му. Царят каза на девойката: искай от мене, каквото щеш и ще ти дам.
  6:23 И закле й се: каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, - дори и половината си царство.
  6:24 А тя излезе и попита майка си: какво да искам? Тя отговори: главата на Иоана Кръстителя.
  6:25 И тозчас влезе бързешком при царя, поиска и рече: искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Иоана Кръстителя.
  6:26 Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да й откаже.
  6:27 И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му.
  6:28 А той отиде, отсече му главата в тъмницата и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си.
  6:29 Учениците му, като чуха, дойдоха и дигнаха тялото му, та го погребаха.
  6:30 И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали.
  6:31 Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога.
  6:32 И отидоха с кораб в уединено място насаме.
  6:33 Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него.
  6:34 Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много.
  6:35 И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно;
  6:36 разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат.
  6:37 Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?
  6:38 А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби.
  6:39 Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини.
  6:40 И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет.
  6:41 Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички.
  6:42 И ядоха всички, и се наситиха.
  6:43 И дигнаха къшеи хляб и остатъци от рибите дванайсет пълни коша.
  6:44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже.
  6:45 И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа.
  6:46 И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли.
  6:47 Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата.
  6:48 И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине.
  6:49 Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха;
  6:50 защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!
  6:51 И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се слисаха и чудеха в себе си.
  6:52 Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило.
  6:53 И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега.
  6:54 Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха,
  6:55 бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той.
  6:56 И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.

7
  7:1 Събраха се при Него фарисеите и някои от книжниците, дошли от Иерусалим,
  7:2 и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги.
  7:3 Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите;
  7:4 и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки.
  7:5 След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб?
  7:6 Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: "тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене;
  7:7 ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човечески."
  7:8 Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща.
  7:9 И им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание.
  7:10 Защото Моисей е казал: "почитай баща си и майка си", и, "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже".
  7:11 А вие казвате: ако някой каже на баща или на майка: корбан, сиреч, дар Богу, е онова, с което би се ти ползувал от мене, -
  7:12 такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си,
  7:13 като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща.
  7:14 И като повика целия народ, думаше им: слушайте Ме всички и разбирайте:
  7:15 нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека.
  7:16 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!
  7:17 И когато Той се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за притчата.
  7:18 Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни?
  7:19 Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна.
  7:20 Още рече: което излиза от човека, то осквернява човека.
  7:21 Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства,
  7:22 кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство.
  7:23 Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека.
  7:24 И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.
  7:25 Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му;
  7:26 а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря й.
  7:27 Но Иисус й рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
  7:28 А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата.
  7:29 И каза й: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти.
  7:30 И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря й лежеше на постелката.
  7:31 Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.
  7:32 И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на Него ръка.
  7:33 Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му;
  7:34 и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата', сиреч, отвори се.
  7:35 И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто.
  7:36 И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха.
  7:37 И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите - да говорят.

8
  8:1 В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече:
  8:2 жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат.
  8:3 Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.
  8:4 Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята?
  8:5 И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем.
  8:6 Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа.
  8:7 Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях.
  8:8 И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници.
  8:9 А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.
  8:10 И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.
  8:11 И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.
  8:12 А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род.
  8:13 И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна.
  8:14 При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб.
  8:15 А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов.
  8:16 И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб.
  8:17 А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви?
  8:18 Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли?
  8:19 Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет.
  8:20 А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем.
  8:21 И рече им: как не разбирате?
  8:22 След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Го да се докосне до него.
  8:23 Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо?
  8:24 Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета.
  8:25 После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно.
  8:26 И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това.
  8:27 И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците?
  8:28 Те отговориха: едни - за Иоана Кръстителя; други - за Илия, други пък - за едного от пророците.
  8:29 Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос.
  8:30 И запрети им да говорят за Него, комуто и да било.
  8:31 И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
  8:32 И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.
  8:33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.
  8:34 И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
  8:35 Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
  8:36 Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
  8:37 Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
  8:38 Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

9
  9:1 И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.
  9:2 И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях.
  9:3 Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели.
  9:4 И яви им се Илия с Моисея, и разговаряха с Иисуса.
  9:5 Тогава Петър заговори и рече на Иисуса: Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.
  9:6 Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени.
  9:7 И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!
  9:8 И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен едного Иисуса.
  9:9 А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат никому, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите.
  9:10 И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите?
  9:11 И Го питаха, като Му казваха: а защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?
  9:12 Той пък им отговори и рече: Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябва да пострада много и да бъде унижен.
  9:13 Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха.
  9:14 Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях.
  9:15 Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха, поздравяваха Го.
  9:16 Той попита книжниците: за какво се препирате с тях?
  9:17 Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух:
  9:18 дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
  9:19 Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
  9:20 И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.
  9:21 И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство;
  9:22 и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
  9:23 Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
  9:24 И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми.
  9:25 А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!
  9:26 И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.
  9:27 Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.
  9:28 И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?
  9:29 Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
  9:30 Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.
  9:31 Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне.
  9:32 Но те не разбираха тия думи и се бояха да Го попитат.
  9:33 Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си?
  9:34 Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям.
  9:35 И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга.
  9:36 И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече:
  9:37 който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил.
  9:38 Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас.
  9:39 А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови.
  9:40 Защото, който не е против вас, той е за вас.
  9:41 И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.
  9:42 А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето.
  9:43 И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън,
  9:44 дето червеят им не умира, и огънят не угасва.
  9:45 И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в геената, в неугасимия огън,
  9:46 дето червеят им не умира, и огънят не угасва.
  9:47 И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена,
  9:48 дето червеят им не умира, и огънят не угасва.
  9:49 Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли.
  9:50 Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си.

10
  10:1 Като стана оттам, дохожда в пределите Иудейски през отвъдната страна Иорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.
  10:2 Приближиха се фарисеите и Го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си?
  10:3 Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Моисей?
  10:4 А те казаха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне.
  10:5 Иисус им отговори и рече: поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед.
  10:6 Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена.
  10:7 Затова ще остави човек баща си и майка си
  10:8 и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът.
  10:9 И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.
  10:10 Вкъщи учениците Му пак Го попитаха за същото.
  10:11 Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея;
  10:12 и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува.
  10:13 И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха.
  10:14 Като видя това, Иисус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.
  10:15 Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него.
  10:16 И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше.
  10:17 А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
  10:18 Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
  10:19 Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си.
  10:20 А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини.
  10:21 Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста.
  10:22 А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.
  10:23 И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие!
  10:24 А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие!
  10:25 По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
  10:26 А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси?
  10:27 Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
  10:28 И Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
  10:29 А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието,
  10:30 и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век - живот вечен.
  10:31 А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи.
  10:32 Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:
  10:33 ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците;
  10:34 и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
  10:35 Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
  10:36 Той ги попита: какво искате да ви сторя?
  10:37 Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти.
  10:38 Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
  10:39 Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;
  10:40 но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.
  10:41 И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана.
  10:42 А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.
  10:43 Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;
  10:44 и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.
  10:45 Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.
  10:46 След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше.
  10:47 И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давидов, Иисусе, помилуй ме!
  10:48 Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
  10:49 Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те.
  10:50 Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса.
  10:51 И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю!
  10:52 Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя.

11
  11:1 Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си
  11:2 и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.
  11:3 И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.
  11:4 Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.
  11:5 И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?
  11:6 А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.
  11:7 И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна.
  11:8 А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.
  11:9 И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне!
  11:10 Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!
  11:11 И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.
  11:12 На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня;
  11:13 и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.
  11:14 И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му.
  11:15 Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;
  11:16 и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.
  11:17 И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: "домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи"? А вие го направихте разбойнишки вертеп.
  11:18 Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.
  11:19 А когато се стъмни, Той излезе вън от града.
  11:20 Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен.
  11:21 И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала.
  11:22 Иисус им отговори и рече:
  11:23 имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже.
  11:24 Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.
  11:25 И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви.
  11:26 Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.
  11:27 И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите
  11:28 и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това?
  11:29 А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това.
  11:30 Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми.
  11:31 А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
  11:32 Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк.
  11:33 И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

12
  12:1 И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си.
  12:2 И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето.
  12:3 А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо.
  12:4 Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие.
  12:5 Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха.
  12:6 А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най-сетне изпрати и него при тях, думайки: ще се засрамят от сина ми.
  12:7 Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше.
  12:8 И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето.
  12:9 Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други.
  12:10 Нима и това не сте чели в Писанието: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла:
  12:11 това стана от Господа, и е дивно в очите ни"?
  12:12 И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си.
  12:13 И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума.
  12:14 Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем?
  12:15 А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя.
  12:16 И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря.
  12:17 Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха.
  12:18 След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
  12:19 Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си.
  12:20 Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство.
  12:21 Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият.
  12:22 Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената.
  12:23 И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена.
  12:24 Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия?
  12:25 Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата.
  12:26 А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов"?
  12:27 Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате.
  12:28 Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди?
  12:29 А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,
  12:30 и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед.
  12:31 Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма.
  12:32 Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него;
  12:33 и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви.
  12:34 Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита.
  12:35 Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов?
  12:36 Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".
  12:37 И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.
  12:38 И думаше им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата,
  12:39 предни седалища в синагогите и първи места по гощавките.
  12:40 Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат най-тежка присъда.
  12:41 И седна Иисус срещу съкровищницата и гледаше, как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много.
  12:42 А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант.
  12:43 Като повика учениците Си, Иисус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата;
  12:44 защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана.

13
  13:1 И когато Той излизаше от храма един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания!
  13:2 Иисус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат.
  13:3 И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, питаха Го насаме Петър, Иаков, Иоан и Андрей:
  13:4 кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане?
  13:5 Отговаряйки им, Иисус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой.
  13:6 Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз; и ще прелъстят мнозина.
  13:7 А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят.
  13:8 Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки.
  13:9 Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях.
  13:10 И у всички народи първом трябва да се проповядва Евангелието.
  13:11 Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светий.
  13:12 И брат брата ще предаде на смърт, и баща - чедо; и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят.
  13:13 И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.
  13:14 А кога видите "мерзостта на запустението", за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;
  13:15 и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си;
  13:16 и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.
  13:17 Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни!
  13:18 Затова молете се да се не случи бягството ви зиме.
  13:19 Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде.
  13:20 И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е скратил дните.
  13:21 Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, - не вярвайте.
  13:22 Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.
  13:23 А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко.
  13:24 Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си,
  13:25 и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят.
  13:26 Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма.
  13:27 И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето.
  13:28 Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;
  13:29 тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата.
  13:30 Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.
  13:31 Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.
  13:32 А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец.
  13:33 Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето.
  13:34 То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден.
  13:35 И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване,
  13:36 та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите.
  13:37 А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!

14
  14:1 След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият;
  14:2 но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.
  14:3 И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му.
  14:4 А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото?
  14:5 Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея.
  14:6 Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене.
  14:7 Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате.
  14:8 Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение.
  14:9 Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.
  14:10 Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде.
  14:11 А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време.
  14:12 В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?
  14:13 И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него.
  14:14 И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?
  14:15 И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.
  14:16 И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата.
  14:17 Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте.
  14:18 И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
  14:19 А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?
  14:20 А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.
  14:21 Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
  14:22 И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло.
  14:23 И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички.
  14:24 И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива.
  14:25 Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие.
  14:26 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
  14:27 И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците".
  14:28 Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.
  14:29 А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче - не.
  14:30 Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
  14:31 Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички.
  14:32 Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля.
  14:33 И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува.
  14:34 И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.
  14:35 И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;
  14:36 и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.
  14:37 Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?
  14:38 Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.
  14:39 И пак като отиде, помоли се и каза същите думи.
  14:40 А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят.
  14:41 И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците.
  14:42 Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.
  14:43 И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите.
  14:44 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко.
  14:45 И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави', Рави'! и Го целуна.
  14:46 А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха.
  14:47 А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
  14:48 Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.
  14:49 Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но - да се сбъднат Писанията.
  14:50 Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.
  14:51 Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха.
  14:52 Но той, като остави платнището, избяга гол от тях.
  14:53 И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници.
  14:54 Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня.
  14:55 А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха.
  14:56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви.
  14:57 И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:
  14:58 чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен.
  14:59 Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.
  14:60 Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
  14:61 Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?
  14:62 Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци.
  14:63 Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели?
  14:64 Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт.
  14:65 И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници.
  14:66 Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника
  14:67 и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца.
  14:68 Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя.
  14:69 Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях.
  14:70 А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския.
  14:71 И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.
  14:72 Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.

15
  15:1 Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата.
  15:2 Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш.
  15:3 И първосвещениците Го обвиняваха в много неща.
  15:4 А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе.
  15:5 Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно.
  15:6 А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили.
  15:7 Тогава беше затворен някой си, на име Вара'ва, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство.
  15:8 И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги.
  15:9 А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар?
  15:10 Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист.
  15:11 Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Вара'ва.
  15:12 Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар?
  15:13 Те отново закрещяха: разпни Го!
  15:14 Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го!
  15:15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Вара'ва, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.
  15:16 Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници,
  15:17 и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го;
  15:18 и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!
  15:19 Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.
  15:20 След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.
  15:21 И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.
  15:22 Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място.
  15:23 И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.
  15:24 Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.
  15:25 Беше третият час, и Го разпнаха.
  15:26 Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.
  15:27 С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво.
  15:28 И се сбъдна Писанието, което казва: "и към беззаконници бе причислен".
  15:29 Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш,
  15:30 спаси Себе Си и слез от кръста!
  15:31 Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси.
  15:32 Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.
  15:33 А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час.
  15:34 А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои', Елои', лама' савахтани'? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
  15:35 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия.
  15:36 А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме.
  15:37 А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.
  15:38 И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу.
  15:39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий.
  15:40 Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия,
  15:41 които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим.
  15:42 И когато вече мръкна, - понеже беше петък, сиреч, срещу събота, -
  15:43 дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово.
  15:44 Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял?
  15:45 И като узна от стотника, даде тялото Иосифу.
  15:46 А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни.
  15:47 А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.

16
  16:1 След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.
  16:2 И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце,
  16:3 и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?
  16:4 И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям.
  16:5 Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха.
  16:6 А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен.
  16:7 Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал.
  16:8 И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.
  16:9 Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.
  16:10 Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха;
  16:11 но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха.
  16:12 След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село.
  16:13 И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха.
  16:14 Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал.
  16:15 И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.
  16:16 Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.
  16:17 А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици;
  16:18 ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.
  16:19 А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
  16:20 Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.