ОТ ЛУКА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

1
  1:1 Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,
  1:2 както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, -
  1:3 то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,
  1:4 за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.
  1:5 В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета.
  1:6 И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.
  1:7 Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.
  1:8 Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,
  1:9 по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,
  1:10 а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, -
  1:11 тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,
  1:12 и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.
  1:13 А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;
  1:14 и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;
  1:15 защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;
  1:16 и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;
  1:17 и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.
  1:18 И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.
  1:19 Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;
  1:20 и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.
  1:21 И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.
  1:22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.
  1:23 След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.
  1:24 След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:
  1:25 тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.
  1:26 А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
  1:27 при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
  1:28 Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
  1:29 А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
  1:30 И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;
  1:31 и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
  1:32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
  1:33 и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
  1:34 А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
  1:35 Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.
  1:36 Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;
  1:37 защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.
  1:38 Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.
  1:39 И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,
  1:40 и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.
  1:41 Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,
  1:42 извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
  1:43 И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ?
  1:44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.
  1:45 И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.
  1:46 И рече Мариам: душата ми величае Господа,
  1:47 и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,
  1:48 задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;
  1:49 задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;
  1:50 и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;
  1:51 Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;
  1:52 свали силни от престоли и въздигна смирени;
  1:53 гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;
  1:54 взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, -
  1:55 както говори на нашите отци, - към Авраама и семето му довека.
  1:56 И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.
  1:57 А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син.
  1:58 И чуха съседите и роднините й, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.
  1:59 На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.
  1:60 Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан.
  1:61 И рекоха й: няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
  1:62 И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат.
  1:63 Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.
  1:64 И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.
  1:65 И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.
  1:66 Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.
  1:67 И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:
  1:68 благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ
  1:69 и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение,
  1:70 (както възвести през устата на Своите свети от века пророци) -
  1:71 спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят;
  1:72 за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, -
  1:73 клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец;
  1:74 за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни,
  1:75 безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си.
  1:76 И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища,
  1:77 и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им,
  1:78 поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише,
  1:79 за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.
  1:80 А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.

2
  2:1 През ония дни излезе от кесаря Августа заповед - да се направи преброяване по цялата земя.
  2:2 Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия.
  2:3 И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.
  2:4 Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов,
  2:5 за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна.
  2:6 А когато бяха те там, дойде й време да роди;
  2:7 и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.
  2:8 В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си.
  2:9 И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много.
  2:10 И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци;
  2:11 защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ;
  2:12 и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.
  2:13 И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше:
  2:14 слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!
  2:15 Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ.
  2:16 И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите.
  2:17 А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец.
  2:18 И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите.
  2:19 А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.
  2:20 И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.
  2:21 Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преда да се зачене Той в утробата.
  2:22 А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа,
  2:23 както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу;
  2:24 и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.
  2:25 Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него.
  2:26 Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.
  2:27 И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона,
  2:28 той Го прегърна, благослови Бога и рече:
  2:29 сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром;
  2:30 защото очите ми видяха Твоето спасение,
  2:31 що си приготвил пред лицето на всички народи, -
  2:32 светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.
  2:33 А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.
  2:34 И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, -
  2:35 и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца.
  2:36 Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си;
  2:37 тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем.
  2:38 И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим.
  2:39 И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет.
  2:40 А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.
  2:41 Всяка година родителите Му ходеха в Иерусалим за празник Пасха.
  2:42 И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника;
  2:43 а когато се връщаха, след свършване на празничните дни, Отрокът Иисус остана в Иерусалим; и не забелязаха това Иосиф и майка Му.
  2:44 Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници;
  2:45 и като Го не намериха, върнаха се в Иерусалим и Го търсеха.
  2:46 Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва;
  2:47 всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му.
  2:48 И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим.
  2:49 Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?
  2:50 Но те не разбраха казаните от Него думи.
  2:51 Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.
  2:52 Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.

3
  3:1 А в петнайсетата година от царуването на Тиверия кесаря, когато Понтий Пилат управляваше Иудея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, брат му, - четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний - четвъртовластник над Авилиния,
  3:2 при първосвещениците Анна и Каиафа, биде слово Божие към Иоана, син Захариев, в пустинята.
  3:3 И той обиколи цялата страна около Иордан и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове,
  3:4 както е писано в книгата с речите на пророк Исаия, който казва: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му;
  3:5 всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки;
  3:6 и всяка плът ще види спасението Божие".
  3:7 Иоан говореше на човеците, които отиваха при него да ги кръсти: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв?
  3:8 Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне Аврааму чеда.
  3:9 И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън.
  3:10 И питаше го народът и казваше: какво тогава да правим?
  3:11 Той отговори и им рече: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото.
  3:12 Дойдоха и митари да се кръстят, и му рекоха: учителю, какво да правим?
  3:13 А той им отговори: не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.
  3:14 Питаха го тъй също и войници и казваха: а ние какво да правим? И рече им: никого не притеснявайте, не клеветете, и задоволявайте се с вашите заплати.
  3:15 Когато пък народът очакваше, и всички мислеха в сърцата си за Иоана, дали не е той Христос, -
  3:16 Иоан на всички отговори и рече: аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата: Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън.
  3:17 Лопатата Му е в ръката Му, и Той ще очисти гумното Си, и ще събере житото в житницата Си, а плявата ще изгори с неугасим огън.
  3:18 Така и много друго благовестеше той народу, като го утешаваше.
  3:19 А Ирод четвъртовластник, изобличаван от него зарад братовата си жена Иродиада и зарад всичко, що бе лошо направил Ирод,
  3:20 прибави към всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмница.
  3:21 А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето,
  3:22 и Дух Светий слезе върху Него в телесен вид, като гълъб, и чу се глас от небето, който казваше: Ти си Моят Син възлюбен; в Тебе е Моето благоволение!
  3:23 Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години, и беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев,
  3:24 Мататов, Левиин, Малхиев, Ианаев, Иосифов,
  3:25 Мататиев, Амосов, Наумов, Еслимов, Нагеев,
  3:26 Маатов, Мататиев, Семеиев, Иосифов, Иудин,
  3:27 Иоананов, Рисаев, Зоровавелев, Салатиилев, Нириев,
  3:28 Мелхиев, Адиев, Косамов, Елмодамов, Иров,
  3:29 Иосиев, Елиезеров, Иоримов, Мататов, Левиин,
  3:30 Симеонов, Иудин, Иосифов, Ионанов, Елиакимов,
  3:31 Мелеаев, Маинанов, Мататаев, Натанов, Давидов,
  3:32 Иесеев, Овидов, Воозов, Салмонов, Наасонов,
  3:33 Аминадавов, Арамов, Есромов, Фаресов, Иудин,
  3:34 Иаковов, Исааков, Авраамов, Тарин, Нахоров,
  3:35 Серухов, Рагавов, Фалеков, Еверов, Салин,
  3:36 Каинанов, Арфаксадов, Симов, Ноев, Ламехов,
  3:37 Матусалов, Енохов, Иаредов, Малелеилов, Каинанов,
  3:38 Еносов, Ситов, Адамов, Божий.

4
  4:1 Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан, и поведен беше от Духа в пустинята;
  4:2 там Той биде изкушаван четирийсет дена от дявола, и нищо не яде през тия дни; а като се изминаха те, най-сетне огладня.
  4:3 И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб.
  4:4 А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие.
  4:5 И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време.
  4:6 И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам;
  4:7 ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
  4:8 Иисус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи".
  4:9 И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу;
  4:10 защото писано е: "на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят;
  4:11 и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си".
  4:12 Иисус му отговори и рече: казано е: "няма да изкусиш Господа, Бога твоего".
  4:13 И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време.
  4:14 И върна се Иисус със силата на Духа в Галилея; и пръсна се мълва за Него по цялата околна страна.
  4:15 Той поучаваше в синагогите им, прославян от всички.
  4:16 И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете.
  4:17 Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано:
  4:18 "Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените,
  4:19 да проповядвам благоприятната Господня година".
  4:20 И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него.
  4:21 И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте.
  4:22 И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?
  4:23 Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум.
  4:24 И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си.
  4:25 Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя;
  4:26 и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта;
  4:27 тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нееман.
  4:28 Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост;
  4:29 и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу.
  4:30 Но Той премина посред тях и си отиде,
  4:31 и слезе в Капернаум, галилейски град, и ги поучаваше в съботни дни.
  4:32 И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт.
  4:33 В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас:
  4:34 о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий.
  4:35 Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко.
  4:36 И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
  4:37 И се разнесе слух за Него по всички околни места.
  4:38 След като излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симона; а тъщата Симонова бе заболяла от силна огница, и Го молиха за нея.
  4:39 Като се приближи до нея, Той запрети на огницата, и тя я остави. Болната веднага стана и им прислужваше.
  4:40 А при заник-слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги.
  4:41 Излизаха тъй също и бесове из мнозина с вик и казваха: Ти си Христос, Син Божий. А Той ги мъмреше и не оставяше да казват, че знаят, какво Той е Христос.
  4:42 А когато настана ден, Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, да си не отива от тях.
  4:43 Но Той им рече: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен.
  4:44 И проповядваше в синагогите галилейски.

5
  5:1 Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро,
  5:2 видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите.
  5:3 Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
  5:4 А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
  5:5 Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
  5:6 Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
  5:7 И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
  5:8 Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.
  5:9 Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях,
  5:10 тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци.
  5:11 И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.
  5:12 Когато Иисус беше в един град, дойде един човек, цял в проказа, и, като видя Иисуса, падна ничком, па Го молеше и казваше: Господи, ако искаш, можеш ме очисти.
  5:13 Иисус протегна ръка, докосна се до него и рече: искам, очисти се! И веднага проказата се махна от него.
  5:14 И заповяда му да не обажда никому, а иди, каза, и се покажи на свещеника и принеси за очистването си, както е заповядал Моисей, тям за свидетелство.
  5:15 Но още повече се разнасяше мълвата за Него, и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се цери при Него от болестите си.
  5:16 А Той отиваше в самотни места и се молеше.
  5:17 Един ден, когато Той поучаваше, и седяха там фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Иудея, и от Иерусалим, и Той имаше сила Господня да ги изцерява, -
  5:18 ето, някои донесоха на постелка един човек, който бе разслабен, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него;
  5:19 и като не намериха, отде да го внесат, поради навалицата, качиха се навръх къщата и през покрива го спуснаха с постелката насред пред Иисуса.
  5:20 И Той, като видя вярата им, рече му: човече, прощават ти се греховете.
  5:21 Книжниците и фарисеите почнаха да размишляват и казваха: кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
  5:22 Иисус, като разбра помислите им, отговори им и рече: какво размишлявате в сърцата си?
  5:23 Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?
  5:24 Но, за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си постелката и върви у дома си.
  5:25 И той стана веднага пред тях, взе това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.
  5:26 И ужас обвзе всички, и славеха Бога; и като бяха изпълнени със страх, казваха: чудни работи видяхме днес.
  5:27 След това Иисус излезе и видя едного митаря, на име Левий, който седеше на митницата, и му рече: върви след Мене.
  5:28 И той, като остави всичко, стана и тръгна след Него.
  5:29 И приготви за Него Левий у дома си голяма гощавка; и там имаше много митари и други, които седяха на трапезата с тях.
  5:30 А книжниците и фарисеите роптаеха и казваха на учениците Му: защо ядете и пиете с митари и грешници?
  5:31 А Иисус им отговори и рече: здравите нямат нужда от лекар, а болните;
  5:32 не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.
  5:33 А те Му рекоха: защо учениците Иоанови постят често и молитви правят, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият?
  5:34 Той им рече: нима можете накара сватбарите да постят, когато с тях е младоженецът?
  5:35 Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят.
  5:36 При това им каза притча: никой не пришива на вехта дреха кръпка от нова дреха; инак, и новата ще раздере, и на старата не ще прилича кръпка от новата.
  5:37 И никой не налива ново вино във вехти мяхове; инак, новото вино ще спука мяховете, и само ще изтече, и мяховете ще се изхабят;
  5:38 но ново вино трябва да се налива в нови мяхове; тогава ще се запази и едното, и другото.
  5:39 И никой откак пие старо вино, не ще поиска веднага ново; понеже казва: старото е по-добро.

6
  6:1 В съботата, първа след втория ден на Пасха, случи Му се да минава през посевите, и учениците Му късаха класове и, като ги стриваха с ръце, ядяха.
  6:2 А някои от фарисеите им рекоха: защо вършите това, което не бива да се върши в събота?
  6:3 Иисус им отговори и рече: нима не сте чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него?
  6:4 Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен самите свещеници, и яде, и даде на ония, които бяха с него?
  6:5 И рече им: Син Човеческий е господар и на съботата.
  6:6 Случи Му се и в друга събота да влезе в синагогата и да поучава. Там имаше един човек, комуто дясната ръка бе изсъхнала.
  6:7 А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали ще го излекува в събота, за да намерят обвинение против Него.
  6:8 Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
  6:9 Тогава Иисус им рече: ще ви попитам: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли, или зло? Да спаси ли една душа, или да погуби? Те мълчаха.
  6:10 И като ги изгледа всички, рече на човека: протегни си ръката. Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата.
  6:11 А те от гняв излязоха вън от себе си и се сговориха помежду си, що биха сторили на Иисуса.
  6:12 През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
  6:13 А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли:
  6:14 Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
  6:15 Матея и Тома, Иакова Алфеев и Сифона, наричан Зилот,
  6:16 Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател.
  6:17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си;
  6:18 бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.
  6:19 И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички.
  6:20 И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.
  6:21 Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
  6:22 Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески.
  6:23 Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.
  6:24 Обаче, горко вам, богати, защото си получавате утехата.
  6:25 Горко вам, преситените сега, защото ще изгладнеете. Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете.
  6:26 Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните бащи с лъжепророците.
  6:27 Но вам, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на ония, които ви мразят,
  6:28 благославяйте ония, които ви проклинат, и молете се за ония, които ви пакостят.
  6:29 На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата.
  6:30 Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад.
  6:31 И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.
  6:32 И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
  6:33 И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.
  6:34 И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.
  6:35 Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.
  6:36 И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.
  6:37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;
  6:38 давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
  6:39 Каза им и притча: нима може слепец слепеца да води? не ще ли паднат и двамата в яма?
  6:40 Няма ученик по-горен от учителя си; но всеки, след като се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
  6:41 А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш?
  6:42 Или, как можеш каза на брата си: остави, брате, да извадя сламката от окото ти, когато сам не виждаш гредата в твоето око? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.
  6:43 Защото няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод.
  6:44 Понеже всяко дърво се познава по своя плод; защото не от тръни берат смокини, нито от къпина късат грозде.
  6:45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо; защото от препълнено сърце говорят устата му.
  6:46 И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам?
  6:47 Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича.
  6:48 Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък.
  6:49 А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо.

7
  7:1 Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум.
  7:2 Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране.
  7:3 Като чу за Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските стареи, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му.
  7:4 И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да му сториш това,
  7:5 защото обича народа ни, и синагогата той ни построи.
  7:6 Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;
  7:7 затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее.
  7:8 Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.
  7:9 Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.
  7:10 Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.
  7:11 На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наи'н; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ.
  7:12 А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града.
  7:13 Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: не плачи.
  7:14 И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани!
  7:15 Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му.
  7:16 И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.
  7:17 Това мнение за Него се разнесе по цяла Иудея и по цялата околност.
  7:18 И известиха на Иоана неговите ученици за всичко това.
  7:19 Иоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
  7:20 А те, като дойдоха при Него, рекоха: Иоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?
  7:21 А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение.
  7:22 И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува;
  7:23 и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене.
  7:24 След като заминаха изпратените от Иоана, Той почна да говори към народа за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?
  7:25 Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати.
  7:26 Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
  7:27 Този е, за когото е писано: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".
  7:28 Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него.
  7:29 И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Иоана;
  7:30 а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си.
  7:31 Тогава Господ рече: на кого, прочее, да уподобя човеците от тоя род? И кому те приличат?
  7:32 Те приличат на деца, които седят на тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте.
  7:33 Защото дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има.
  7:34 Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници.
  7:35 И премъдростта биде оправдана от всички свои чеда.
  7:36 Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.
  7:37 И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро;
  7:38 и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро.
  7:39 Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.
  7:40 Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю!
  7:41 Иисус рече: един заимодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият - петдесет;
  7:42 но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?
  7:43 Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди.
  7:44 И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.
  7:45 Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми.
  7:46 Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми.
  7:47 Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича.
  7:48 Ней пък рече: прощават ти се греховете.
  7:49 И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава?
  7:50 А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.

8
  8:1 След това Той обхождаше градове и села, като проповядваше и благовестеше царството Божие, и с Него бяха дванайсетте,
  8:2 и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,
  8:3 и Иоана, жена на Хуза, домакин Иродов, и Сусана, и много други, които Му услужваха с имотите си.
  8:4 А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:
  8:5 излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха;
  8:6 а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага;
  8:7 други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха;
  8:8 а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
  8:9 А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча?
  8:10 Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
  8:11 Тая притча значи: семето е словото Божие;
  8:12 а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят;
  8:13 а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват;
  8:14 а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод;
  8:15 а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
  8:16 И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
  8:17 Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.
  8:18 Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има.
  8:19 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа.
  8:20 И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
  8:21 А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват.
  8:22 Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха.
  8:23 Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност.
  8:24 Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина.
  8:25 Тогава Той им рече: де е вярата ви? А те в страх и почуда казваха един другиму: кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват?
  8:26 И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.
  8:27 А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.
  8:28 Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
  8:29 Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
  8:30 Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.
  8:31 И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.
  8:32 А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
  8:33 Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
  8:34 Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.
  8:35 И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
  8:36 А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.
  8:37 И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.
  8:38 Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече:
  8:39 върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.
  8:40 А когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха.
  8:41 И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му,
  8:42 защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него.
  8:43 И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного,
  8:44 приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението й престана.
  8:45 И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене?
  8:46 Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене.
  8:47 Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
  8:48 А Той й рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!
  8:49 Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя.
  8:50 Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.
  8:51 А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето.
  8:52 Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи.
  8:53 И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.
  8:54 А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани!
  8:55 И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде.
  8:56 И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.

9
  9:1 А като свика дванайсетте Свои ученици, даде им сила и власт над всички бесове, и да лекуват болести,
  9:2 и ги разпрати да проповядват царството Божие и да изцеряват болни.
  9:3 И рече им: нищо не си вземайте за по път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито да имате по две дрехи;
  9:4 и в която къща влезете, там оставайте, и оттам потегляйте напът;
  9:5 и ако някои ви не приемат, като излизате от оня град, отърсете и праха от нозете си, за свидетелство срещу тях.
  9:6 Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.
  9:7 Ирод четвъртовластник чу за всичко, що вършеше Иисус, и недоумяваше; понеже едни казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
  9:8 други пък - че Илия се явил, а някои - че един от старовремските пророци е възкръснал.
  9:9 И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; кой пък ще да е Тоя, за Когото слушам такива неща? И търсеше случай да Го види.
  9:10 Апостолите, като се завърнаха, разказаха на Иисуса, какво са извършили; и Той, като ги взе, отдалечи се в уединено място насаме до един град, наречен Витсаида.
  9:11 Ала народът, като узна, тръгна подире Му; и Той, като ги прие, приказваше с тях за царството Божие и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
  9:12 А денят начена да преваля. И като приближиха до Него дванайсетте, рекоха Му: разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да намерят храна; понеже тук сме на пусто място.
  9:13 Но Той им рече: дайте им вие да ядат. Те рекоха: ние нямаме повече от пет хляба и две риби, - освен ако отидем да купим храна за всички тия човеци.
  9:14 Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: турете ги да насядат на редици по петдесет.
  9:15 И сториха тъй, и ги туриха всички да насядат.
  9:16 А Той, като взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа.
  9:17 И ядоха и се наситиха всички; и дигнаха останалите им къшеи - дванайсет коша.
  9:18 По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът?
  9:19 Те отговориха и рекоха: едни - за Иоана Кръстителя, други - за Илия, други пък мислят, че един от старовремските пророци е възкръснал.
  9:20 Той ги попита: а вие за кого Ме мислите? Петър отговори и рече: за Христа Божий.
  9:21 Но Той строго им заповяда, никому да не говорят за това,
  9:22 като каза, че Син Човеческий трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.
  9:23 А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.
  9:24 Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси.
  9:25 Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди?
  9:26 Защото, който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами Син Човеческий, кога дойде в славата Своя, и на Отца, и на светите Ангели.
  9:27 Казвам ви наистина: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.
  9:28 Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли.
  9:29 И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.
  9:30 И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия;
  9:31 като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.
  9:32 А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
  9:33 И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса: Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори.
  9:34 Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака.
  9:35 И чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте.
  9:36 И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха.
  9:37 А на следния ден, когато те слязоха от планината, посрещна Го много народ.
  9:38 И ето, някой от народа извика: Учителю, моля Те, погледни на сина ми, понеже едничък ми е:
  9:39 прехваща го дух, и той изведнъж закрещява, и го сгърча тъй, че се запеня; и, мъчейки го, едвам го напуща;
  9:40 аз молих Твоите ученици да го изгонят; ала те не можаха.
  9:41 Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.
  9:42 А когато той още идеше, бесът го повали и почна да го тръшка; но Иисус запрети на нечистия дух, и изцери момчето, и го предаде на баща му.
  9:43 И всички се смаяха пред Божието величие. Когато пък всички се чудеха на всичко, що правеше Иисус, Той рече на учениците Си:
  9:44 вложете в ушите си тия думи: Син Човеческий ще бъде предаден в ръце човешки.
  9:45 Но те не разбираха тая дума; защото тя беше прикрита за тях, за да я не схванат, а бояха се да Го попитат за тая дума.
  9:46 И дойде им мисъл: кой от тях ще да е по-голям.
  9:47 А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно дете и го изправи до Себе Си,
  9:48 и рече им: който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.
  9:49 А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас.
  9:50 Иисус му рече: не забранявайте, защото, който не е против вас, той е за вас.
  9:51 А когато се приближаваха дните да бъде взет от света, Той се обърна към пътя за Иерусалим;
  9:52 и изпрати пред Себе Си вестители; те отидоха и влязоха в едно село самарянско, за да приготвят за Него;
  9:53 но там Го не приеха, защото имаше вид на пътник за Иерусалим.
  9:54 Като видяха това учениците Му Иаков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи?
  9:55 Но Той, като се обърна към тях, смъмри ги и рече: не знаете, от какъв дух сте вие;
  9:56 защото Син Човеческий дойде, не за да погуби човешки души, а да спаси. И отидоха в друго село.
  9:57 И когато те вървяха по пътя, рече Му някой: Господи, ще Те последвам, където и да идеш.
  9:58 Иисус му рече: лисиците имат леговища, и птиците небесни - гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.
  9:59 Другиму пък каза: върви след Мене. А тоя рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
  9:60 Но Иисус му каза: остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай царството Божие.
  9:61 А друг един рече: аз ще тръгна след Тебе, Господи, но първом ми позволи да се простя с домашните си.
  9:62 Но Иисус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие.

10
  10:1 След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде,
  10:2 и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
  10:3 Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци.
  10:4 Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
  10:5 И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!
  10:6 И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас;
  10:7 и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща.
  10:8 И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат;
  10:9 изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие.
  10:10 В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете:
  10:11 и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие.
  10:12 Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град.
  10:13 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли;
  10:14 обаче, на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото вам.
  10:15 И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.
  10:16 Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.
  10:17 Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.
  10:18 А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица;
  10:19 ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди;
  10:20 обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
  10:21 В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.
  10:22 И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и - комуто Синът иска да открие.
  10:23 И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате.
  10:24 Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха.
  10:25 И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
  10:26 А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?
  10:27 Той отговори и рече: "Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си".
  10:28 Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.
  10:29 Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?
  10:30 Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
  10:31 Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина.
  10:32 Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
  10:33 Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили,
  10:34 и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.
  10:35 А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
  10:36 И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
  10:37 Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.
  10:38 И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
  10:39 Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
  10:40 А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.
  10:41 Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
  10:42 а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.

11
  11:1 И когато Той беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан научи учениците си.
  11:2 А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
  11:3 насъщния ни хляб давай ни всеки ден;
  11:4 и прости нам греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.
  11:5 И каза им: да речем, че някой от вас има приятел, и отива при него посреднощ и му казва: приятелю, дай ми назаем три хляба,
  11:6 защото един приятел ми дойде от път, и нямам какво да му сложа;
  11:7 а оня отвътре му отговаря и казва: не ме безпокой, вратата са вече заключени, а децата ми с мене са в леглото; не мога да стана и ти дам, -
  11:8 казвам ви, ако и да не стане оня и не му даде затова, че му е приятел, но поради неговата безочливост ще стане и ще му даде, колкото иска.
  11:9 И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;
  11:10 защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.
  11:11 И кой баща от вас, ако син му поиска хляб, ще му даде камък? Или, ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба?
  11:12 Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?
  11:13 И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светий на ония, които Му искат?
  11:14 Веднъж Той изгони един бяс, който беше ням; и когато бесът излезе, немият проговори; и народът се чудеше.
  11:15 А някои от тях казаха: Той изгонва бесовете чрез Веелзевула, бесовския княз.
  11:16 А други, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.
  11:17 Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада;
  11:18 ако пък и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете.
  11:19 И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.
  11:20 Ако пък Аз с пръста Божий изгонвам бесовете, то значи, дошло е до вас царството Божие.
  11:21 Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност;
  11:22 когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му.
  11:23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява.
  11:24 Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох;
  11:25 и като дойде, намира я пометена и наредена;
  11:26 тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.
  11:27 А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!
  11:28 А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.
  11:29 Когато пък народът начена да се струпва, Той заговори: лукав е тоя род; търси личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона;
  11:30 защото, както Иона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род.
  11:31 Южната царица ще се изправи на съд с човеците от тоя род и ще ги осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе премъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона.
  11:32 Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона.
  11:33 Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
  11:34 Светило за тялото е окото; затова, кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно;
  11:35 и тъй, гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина.
  11:36 Ако, прочее, тялото ти е цяло светло и няма ни една тъмна част, цялото ще бъде така светло, както кога светило те осветява със сияние.
  11:37 И когато Той говореше, един фарисеин Го помоли да обядва у него. Той отиде и седна на трапезата.
  11:38 А фарисеинът се почуди, като видя, че Той не си уми ръцете пред обеда.
  11:39 Но Господ му рече: сега вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, а пък вътрешността ви е пълна с грабеж и лукавство.
  11:40 Безумници, не Същият ли, Който сътвори външното, сътвори и вътрешното?
  11:41 Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто.
  11:42 Но горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте.
  11:43 Горко вам, фарисеи, задето обичате предни седалища в синагогите и поздрави по тържищата.
  11:44 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като гробове, които не личат, и по които човеците ходят, без да знаят.
  11:45 На това някой от законниците Му рече: Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш.
  11:46 Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите.
  11:47 Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха,
  11:48 с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници.
  11:49 Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят,
  11:50 за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира,
  11:51 от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род.
  11:52 Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте.
  11:53 И когато Той им говореше това, книжниците и фарисеите почнаха силно да се ядосват и да изнудват от Него отговори за много неща,
  11:54 като Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят.

12
  12:1 Между това, когато се събра народ с десетки хиляди, тъй че се тъпчеха един други, Той заговори първом на учениците Си: пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
  12:2 Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае;
  12:3 затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите.
  12:4 А на вас, Моите приятели, казвам: не бойте се от тия, които убиват тялото и сетне не могат нищо повече да сторят;
  12:5 но ще ви покажа, от кого да се боите: бойте се от Оногова, Който след убиването има власт да хвърли в геената; да, казвам ви, от Него се бойте.
  12:6 Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога.
  12:7 А вам и космите на главата са всички преброени. И тъй, не бойте се: от много врабчета вие сте по-ценни.
  12:8 И казвам ви: всеки, който Мене признае пред човеците, и Син Човеческий ще признае него пред Божиите Ангели;
  12:9 а който се отрече от Мене пред човеците, той ще бъде отречен пред Божиите Ангели.
  12:10 И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости.
  12:11 А кога ви заведат в синагогите и при началствата и властите, не се грижете, как или що да отговорите, или що да кажете;
  12:12 защото Дух Светий ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.
  12:13 Някой пък от народа Му рече: Учителю, кажи на брата ми, да раздели с мене наследството.
  12:14 А Той му рече: човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля?
  12:15 При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си.
  12:16 И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила;
  12:17 и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.
  12:18 И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си,
  12:19 и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.
  12:20 Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?
  12:21 Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.
  12:22 И рече на учениците Си: затова ви казвам: не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете:
  12:23 душата струва повече от храната, и тялото - от облеклото.
  12:24 Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, и Бог ги храни; а колко сте вие по-ценни от птиците!
  12:25 Па и кой от вас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът?
  12:26 И тъй, ако и най-малкото не можете направи, защо се грижите за другото?
  12:27 Погледнете криновете, как растат: не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях.
  12:28 И ако пък тревата на полето, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, то колко повече вас, маловерци!
  12:29 Затова и вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте,
  12:30 защото всичко това търсят езичниците на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това;
  12:31 но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде.
  12:32 Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството.
  12:33 Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда;
  12:34 защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
  12:35 Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени;
  12:36 и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука.
  12:37 Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи.
  12:38 И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги.
  12:39 Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.
  12:40 Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.
  12:41 Тогава Петър Му рече: Господи, за нас ли казваш тая притча, или за всички?
  12:42 А Господ рече: кой ли е оня верен и благоразумен домакин, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме уречената храна?
  12:43 Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;
  12:44 истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.
  12:45 Ако пък оня слуга каже в сърцето си: скоро няма да дойде господарят ми, и почне да бие слуги и слугини, да яде и да пие, и да се напива, -
  12:46 господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае, и ще го отдели и подложи на еднаква участ с неверните.
  12:47 А оня слуга, който е знаял волята на господаря си, и не е бил готов, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много;
  12:48 който пък не е знаял и е направил нещо достойно за наказание, ще бъде бит малко. И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква.
  12:49 Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!
  12:50 С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това!
  12:51 Мислите, че дойдох мир да дам на земята? Не, казвам ви, а - раздяла;
  12:52 защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима;
  12:53 баща ще бъде против син, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.
  12:54 Заговори и към народа: кога видите облак да се дига от запад, тозчас казвате: дъжд ще вали; тъй и бива;
  12:55 а кога видите да духа южен вятър, казвате: жега ще бъде; и бива.
  12:56 Лицемерци, лицето на земята и небето умеете да разпознавате, а това време как не узнавате?
  12:57 А защо и сами от себе си не съдите, що е право?
  12:58 Кога отиваш с противника си при началството, постарай се по пътя да се освободиш от него, за да те не откара при съдията, и съдията да те не предаде на мъчител, а мъчителят да те не хвърли в тъмница;
  12:59 казвам ти: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последната стотинка.

13
  13:1 В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им.
  13:2 Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха?
  13:3 Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.
  13:4 Или мислите, че ония осемнайсет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Иерусалим?
  13:5 Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете.
  13:6 И каза тая притча: някой си имаше в лозето си посадена смоковница, и дойде да търси на нея плод, но не намери;
  13:7 и рече на лозаря: ето, три години дохождам да търся плод на тая смоковница, и не намирам; отсечи я: защо само да изтощава земята?
  13:8 Но той му отговори и рече: господарю, остави я и тая година, докато я обкопая и насипя с тор,
  13:9 и ако даде плод, добре; ако ли пък не, на следната година ще я отсечеш.
  13:10 В една от синагогите Той поучаваше в събота;
  13:11 и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
  13:12 Като я видя Иисус, повика я и рече й: жено, освобождаваш се от недъга си!
  13:13 И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.
  13:14 При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
  13:15 Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
  13:16 А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
  13:17 И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
  13:18 А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича?
  13:19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му.
  13:20 И пак рече: на какво да оприлича царството Божие?
  13:21 Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.
  13:22 И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим.
  13:23 А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече:
  13:24 подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат.
  13:25 След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте, -
  13:26 тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше.
  13:27 И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда.
  13:28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън.
  13:29 И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие.
  13:30 И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.
  13:31 В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: излез и замини оттук, защото Ирод иска да Те убие.
  13:32 И рече им: идете и кажете на тая лисица: ето, изгонвам бесове, и изцерявам днес и утре, и на третия ден ще свърша;
  13:33 но Аз трябва да вървя днес, утре и други ден, защото не бива пророк да загине вън от Иерусалим.
  13:34 Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!
  13:35 Ето, оставя се вам домът ви пуст. И казвам ви, че няма да Ме видите, докле не дойде време да кажете: благословен Идещият в име Господне!

14
  14:1 Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха;
  14:2 и ето, застана пред Него един човек, болен от красник.
  14:3 Иисус продума на законниците и фарисеите и рече: позволено ли е да се лекува в събота?
  14:4 Те мълчаха. И като хвана болния, изцери го и отпрати.
  14:5 След това им рече: кой от вас, ако осел или вол му падне в кладенец, няма веднага да го извади и в съботен ден?
  14:6 И не можаха да Му отговорят на това.
  14:7 А като забелязваше, как поканените избираха първите места, каза им притча:
  14:8 кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе,
  14:9 и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място.
  14:10 Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе;
  14:11 защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
  14:12 А и на тогова, който Го бе поканил, рече: кога даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би да те поканят и те някога, и да получиш отплата.
  14:13 Но, кога даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи,
  14:14 и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните.
  14:15 Като чу това един от насядалите с Него на трапезата, рече Му: блажен е, който ще яде хляб в царството Божие!
  14:16 А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина;
  14:17 и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.
  14:18 И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.
  14:19 Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме.
  14:20 Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.
  14:21 И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
  14:22 И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
  14:23 И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
  14:24 Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.
  14:25 С Него вървеше множество народ, а Той се обърна и им рече:
  14:26 ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик;
  14:27 и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
  14:28 Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването й,
  14:29 та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат,
  14:30 и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара?
  14:31 Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на оногова, който иде срещу него с двайсет хиляди?
  14:32 Инак, докато е онзи още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир.
  14:33 Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик.
  14:34 Солта е добро нещо: но, ако солта изгуби сила, с какво ще бъде подправена?
  14:35 Нито за земя, нито за тор е годна; изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!

15
  15:1 Приближаваха се при Него всички митари и грешници да Го слушат.
  15:2 А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Той приема грешници и яде с тях.
  15:3 Но Иисус им каза тая притча:
  15:4 кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери?
  15:5 А като я намери, вдига я на раменете си радостен;
  15:6 и като дойде дома, свиква приятели и съседи и им казва: порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.
  15:7 Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
  15:8 Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запаля светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери?
  15:9 А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.
  15:10 Такава радост, казвам ви, бива пред Ангелите Божии и за един каещ се грешник.
  15:11 И още каза: един човек имаше двама сина;
  15:12 и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
  15:13 Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.
  15:14 А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;
  15:15 и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;
  15:16 и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
  15:17 А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!
  15:18 Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,
  15:19 и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
  15:20 И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
  15:21 А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
  15:22 А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;
  15:23 па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,
  15:24 защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
  15:25 А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;
  15:26 и като повика едного от слугите, попита: що е това?
  15:27 Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
  15:28 Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
  15:29 Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
  15:30 а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
  15:31 А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;
  15:32 а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

16
  16:1 А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му;
  16:2 и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник.
  16:3 Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се;
  16:4 сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството.
  16:5 И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми?
  16:6 Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет.
  16:7 После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет.
  16:8 И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината.
  16:9 И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.
  16:10 Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото.
  16:11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското?
  16:12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
  16:13 Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
  16:14 Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се подсмиваха.
  16:15 Той им рече: вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога.
  16:16 Законът и пророците бяха до Иоана: оттогава се благовествува царството Божие, и всеки насиля да влезе в него.
  16:17 Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне.
  16:18 Всеки, който напуска жена си, и се жени за друга, прелюбодействува, и всеки, който се жени за напусната от мъж, прелюбодействува.
  16:19 Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво.
  16:20 Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му
  16:21 и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
  16:22 Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха;
  16:23 и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му
  16:24 и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
  16:25 Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш;
  16:26 па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
  16:27 А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,
  16:28 защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
  16:29 Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.
  16:30 А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.
  16:31 Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

17
  17:1 Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат:
  17:2 за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките.
  17:3 Бъдете внимателни към себе си. Ако съгреши против тебе брат ти, смъмри го и, ако се покае, прости му;
  17:4 и ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти на ден се обърне към тебе и каже: кая се - прости му.
  17:5 И рекоха апостолите Господу: усили у нас вярата.
  17:6 А Господ рече: да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала.
  17:7 Кой от вас, кога се завърне от полето негов слуга, орач или овчар, веднага ще му рече: върви, седни на трапезата;
  17:8 няма ли да му рече: приготви ми да вечерям, препаши се и ми шетай, докле ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш?
  17:9 Нима ще благодари той на оня слуга, задето е изпълнил заповедта? Не мисля.
  17:10 Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.
  17:11 Като отиваше за Иерусалим, Той минуваше между Самария и Галилея.
  17:12 И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч
  17:13 и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!
  17:14 Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.
  17:15 А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,
  17:16 и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.
  17:17 Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?
  17:18 Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
  17:19 И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.
  17:20 А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано,
  17:21 и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е.
  17:22 И каза на учениците: ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Човечески, и няма да видите;
  17:23 и ще ви кажат: ето, тук е, или: на, там е, - не ходете и не дирете;
  17:24 понеже, както светкавица, кога блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден.
  17:25 Но по-напред Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род.
  17:26 И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески:
  17:27 ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички.
  17:28 Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха;
  17:29 но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички;
  17:30 тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий.
  17:31 В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад.
  17:32 Спомняйте си Лотовата жена.
  17:33 Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи.
  17:34 Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят;
  17:35 две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят;
  17:36 двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят.
  17:37 На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите.

18
  18:1 Каза им и притча за това, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,
  18:2 като рече: в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше.
  18:3 В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми.
  18:4 Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам,
  18:5 но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.
  18:6 И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия!
  18:7 Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити?
  18:8 Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?
  18:9 Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
  18:10 двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
  18:11 Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:
  18:12 постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
  18:13 А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
  18:14 Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.
  18:15 Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им.
  18:16 Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие.
  18:17 Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.
  18:18 И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
  18:19 А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;
  18:20 знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
  18:21 А той рече: всичко това съм опазил от младини.
  18:22 Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
  18:23 А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
  18:24 Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!
  18:25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
  18:26 Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?
  18:27 Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.
  18:28 Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
  18:29 Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,
  18:30 и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.
  18:31 И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците;
  18:32 понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят,
  18:33 ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне.
  18:34 Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното.
  18:35 А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше;
  18:36 и като чу да минава край него народ, попита: какво е това?
  18:37 Обадиха му, че Иисус Назорей минава.
  18:38 Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!
  18:39 Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
  18:40 Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го:
  18:41 какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.
  18:42 Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси.
  18:43 И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.

19
  19:1 След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.
  19:2 И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек,
  19:3 искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст;
  19:4 и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
  19:5 Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.
  19:6 И той бързо слезе и Го прие с радост.
  19:7 И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.
  19:8 А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
  19:9 Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,
  19:10 понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.
  19:11 А когато те слушаха това, прибави една притча, - понеже Той беше близо до Иерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, -
  19:12 и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;
  19:13 и като повика десет свои слуги, даде им десет мини * и им рече: търгувайте, докле се завърна.
  19:14 Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.
  19:15 И когато се той завърна, след като прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.
  19:16 Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини.
  19:17 И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.
  19:18 Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.
  19:19 Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.
  19:20 Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа,
  19:21 понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.
  19:22 Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;
  19:23 тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?
  19:24 И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.
  19:25 (И му рекоха: господарю, той има десет мини!)
  19:26 Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
  19:27 а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.
  19:28 Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.
  19:29 И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици
  19:30 и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.
  19:31 И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.
  19:32 Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.
  19:33 А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?
  19:34 Те отговориха: то е потребно Господу.
  19:35 И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса.
  19:36 И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.
  19:37 А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,
  19:38 като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!
  19:39 И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.
  19:40 Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.
  19:41 И когато се приближи и видя града, заплака за него
  19:42 и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,
  19:43 понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред,
  19:44 и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.
  19:45 И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него,
  19:46 и им казваше: писано е: "домът Ми е дом за молитва", а вие го направихте разбойнишки вертеп.
  19:47 И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият,
  19:48 и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше.

* Една мина - един фунт сребро.

20
  20:1 В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите
  20:2 и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт?
  20:3 Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете:
  20:4 кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците?
  20:5 А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
  20:6 Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк.
  20:7 И отговориха: не знаем, откъде беше.
  20:8 Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
  20:9 И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време;
  20:10 и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.
  20:11 Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен.
  20:12 Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха.
  20:13 Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят.
  20:14 Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше.
  20:15 И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето?
  20:16 Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде!
  20:17 Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
  20:18 Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
  20:19 И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.
  20:20 И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева.
  20:21 И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий;
  20:22 позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не?
  20:23 А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате?
  20:24 Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря.
  20:25 Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.
  20:26 И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.
  20:27 Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
  20:28 Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си;
  20:29 имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен;
  20:30 тая жена взе вторият; и той умря бездетен;
  20:31 взе я третият, - тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца;
  20:32 след всички умря и жената;
  20:33 и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена.
  20:34 Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;
  20:35 но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,
  20:36 и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.
  20:37 А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов.
  20:38 Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.
  20:39 На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза.
  20:40 И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече:
  20:41 как казват, че Христос е син Давидов?
  20:42 А сам Давид казва в книгата на псалмите: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
  20:43 докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".
  20:44 И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?
  20:45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:
  20:46 пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките,
  20:47 които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.

21
  21:1 А като подигна очи, Той видя богатите, които пускаха своите приноси в съкровищницата;
  21:2 видя също и една бедна вдовица, която пускаше там две лепти,
  21:3 и рече: истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всички;
  21:4 защото всички тия от излишъка си пуснаха приноси за Бога, а тя от немотията си пусна цялата си прехрана, що имаше.
  21:5 И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и приноси, Той рече:
  21:6 ще дойдат дни, когато от това, що виждате тук, няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат.
  21:7 И Го попитаха, думайки: Учителю, а кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато ще стане това?
  21:8 А Той рече: пазете се, да се не прелъстите; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз, и че времето приближи. Не ходете, прочее, подире им.
  21:9 А кога чуете за войни и бъркотии, да се не уплашите, понеже трябва това да стане първом; ала не веднага ще бъде краят.
  21:10 Тогава им рече: ще въстане народ против народ, и царство против царство;
  21:11 на места ще има големи трусове и глад, и мор, ще има и страхотии, и големи поличби от небето.
  21:12 А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име;
  21:13 а това ще бъде вам за свидетелство.
  21:14 И тъй, турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте,
  21:15 понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници.
  21:16 Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят;
  21:17 и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име;
  21:18 но и косъм от главата ви няма да загине;
  21:19 с търпението си спасявайте душите си.
  21:20 А кога видите Иерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му;
  21:21 тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; и които са в града, да излязат из него; а които са в околностите, да не влизат в него,
  21:22 защото тия дни са на отмъщение, за да се изпълни всичко писано.
  21:23 А горко на непразните и на кърмачките през ония дни; защото голяма неволя ще бъде на земята, и гняв върху тоя народ;
  21:24 и ще паднат под острието на меча, и ще бъдат откарани в плен по всички народи; а Иерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докле се свършат времената на езичниците.
  21:25 И ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите, а по земята тъга у народите от недоумение и от морския шум и вълнение;
  21:26 тогава човеците ще примират от страх и от очакване онова, което има да връхлети върху вселената, понеже и силите небесни ще се разклатят,
  21:27 и тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма.
  21:28 А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви.
  21:29 И каза им притча: погледнете смоковницата и всички дървета:
  21:30 кога вече покарат, и вие виждате това, сами знаете, че е вече близо лято.
  21:31 Тъй, и кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо царството Божие.
  21:32 Истина ви казвам, няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.
  21:33 Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.
  21:34 Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преядане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно;
  21:35 защото той ще настъпи като примка върху всички живеещи по цялото земно лице;
  21:36 и тъй, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избягна всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески.
  21:37 Денем Той поучаваше в храма, а нощите, като излизаше, прекарваше на планината, наречена Елеонска.
  21:38 И целият народ подраняваше при Него в храма да Го слуша.

22
  22:1 Наближаваше празник Безквасници, наречен Пасха;
  22:2 а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа.
  22:3 И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте.
  22:4 И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде.
  22:5 Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари;
  22:6 и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа.
  22:7 И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне,
  22:8 и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.
  22:9 А те Му рекоха: де искаш да приготвим?
  22:10 Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе,
  22:11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си?
  22:12 И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе.
  22:13 Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата.
  22:14 И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него,
  22:15 и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам,
  22:16 понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие.
  22:17 И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си,
  22:18 защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие.
  22:19 И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.
  22:20 Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.
  22:21 Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата;
  22:22 прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава.
  22:23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.
  22:24 А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям.
  22:25 А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат;
  22:26 а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува.
  22:27 Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник.
  22:28 Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти,
  22:29 и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство,
  22:30 за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви.
  22:31 И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;
  22:32 но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.
  22:33 Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!
  22:34 Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.
  22:35 И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо.
  22:36 Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож;
  22:37 защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: "и към беззаконници бе причислен". Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва.
  22:38 Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са.
  22:39 И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.
  22:40 А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение.
  22:41 И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше,
  22:42 като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.
  22:43 И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше.
  22:44 И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
  22:45 Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга;
  22:46 и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение.
  22:47 Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е.
  22:48 А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?
  22:49 Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож?
  22:50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.
  22:51 Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го.
  22:52 А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете!
  22:53 Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака.
  22:54 Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.
  22:55 Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях.
  22:56 Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него.
  22:57 Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам.
  22:58 След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм.
  22:59 А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец.
  22:60 Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя.
  22:61 Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
  22:62 И като излезе вън, горко плака.
  22:63 Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха;
  22:64 и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари?
  22:65 И много други хули казваха против Него.
  22:66 А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си;
  22:67 и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате;
  22:68 ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете;
  22:69 отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила.
  22:70 И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз.
  22:71 А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му.

23
  23:1 И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,
  23:2 и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.
  23:3 А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш.
  23:4 Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека.
  23:5 Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук.
  23:6 Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец?
  23:7 И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим.
  23:8 А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него,
  23:9 и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше.
  23:10 А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
  23:11 Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата.
  23:12 И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.
  23:13 А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа,
  23:14 каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате;
  23:15 но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;
  23:16 и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.
  23:17 А той трябваше за празника да им пуска един затворник.
  23:18 Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Вара'ва.
  23:19 А Вара'ва беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.
  23:20 Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса.
  23:21 Но те крещяха: разпни Го, разпни!
  23:22 Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.
  23:23 Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя.
  23:24 И Пилат реши да бъде, според както искат те,
  23:25 и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им.
  23:26 И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса.
  23:27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.
  23:28 А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;
  23:29 понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!
  23:30 Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни!
  23:31 Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?
  23:32 Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.
  23:33 И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.
  23:34 А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.
  23:35 А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.
  23:36 Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,
  23:37 и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.
  23:38 И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.
  23:39 Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.
  23:40 А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?
  23:41 А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.
  23:42 И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!
  23:43 И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.
  23:44 Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;
  23:45 и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.
  23:46 Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.
  23:47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.
  23:48 И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.
  23:49 А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.
  23:50 И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив,
  23:51 - той не бе се съгласил с решението и деянията им, - из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие,
  23:52 дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово;
  23:53 и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган.
  23:54 Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота.
  23:55 Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му;
  23:56 и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.

24
  24:1 А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други,
  24:2 ала намериха камъка отвален от гроба.
  24:3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.
  24:4 И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.
  24:5 И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?
  24:6 Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея,
  24:7 говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.
  24:8 И спомниха си думите Му.
  24:9 И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други.
  24:10 Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.
  24:11 И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха.
  24:12 Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
  24:13 В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,
  24:14 и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
  24:15 И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
  24:16 но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
  24:17 А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
  24:18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
  24:19 И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;
  24:20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
  24:21 а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;
  24:22 па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,
  24:23 и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;
  24:24 и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.
  24:25 Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!
  24:26 Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
  24:27 И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
  24:28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
  24:29 но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
  24:30 И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
  24:31 тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.
  24:32 И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
  24:33 И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,
  24:34 да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
  24:35 И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
  24:36 Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам!
  24:37 Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух;
  24:38 но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви?
  24:39 Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.
  24:40 И като рече това, показа им ръцете и нозете.
  24:41 А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?
  24:42 Те му дадоха късче печена риба и вощен мед.
  24:43 И като взе, яде пред тях.
  24:44 И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.
  24:45 Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията,
  24:46 и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,
  24:47 и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим;
  24:48 а вие сте свидетели за това;
  24:49 и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре.
  24:50 И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.
  24:51 И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.
  24:52 Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.
  24:53 И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.