ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО КОРИНТЯНИ

1
  1:1 Павел, призван апостол Иисус Христов по воля Божия, и брат Состен -
  1:2 на църквата Божия в Коринт, на осветените в Христа Иисуса, на призваните светии, заедно с всички ония, които призовават името на Господа нашего Иисуса Христа на всяко място, у тях и у нас -
  1:3 благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
  1:4 Благодаря на моя Бог винаги за вас заради даруваната вам в Христа Иисуса Божия благодат;
  1:5 защото чрез Него се обогатихте с всичко, с всяко слово и всяко познание,
  1:6 според както се е утвърдило у вас Христовото свидетелство,
  1:7 тъй че вие се не лишавате от никакъв дар, като очаквате откровението на Господа нашего Иисуса Христа,
  1:8 Който ще ви и утвърди докрай, за да бъдете безукорни в деня на Господа нашего Иисуса Христа.
  1:9 Верен е Бог, чрез Когото сте призвани за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа нашего.
  1:10 Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.
  1:11 Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори.
  1:12 А това казвам, защото един от вас дума: "аз съм Павлов", друг: "аз пък - Аполосов", трети: "аз съм Кифин", а друг: "аз пък - Христов".
  1:13 Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?
  1:14 Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,
  1:15 та да не каже някой, че съм кръстил в мое име.
  1:16 Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная.
  1:17 Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов.
  1:18 Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.
  1:19 Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните".
  1:20 Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?
  1:21 Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.
  1:22 Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост,
  1:23 а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство,
  1:24 пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини - Божия сила и Божия премъдрост;
  1:25 защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците.
  1:26 Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни;
  1:27 ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните;
  1:28 Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, -
  1:29 та никоя плът да се не похвали пред Бога.
  1:30 От Него сте и вие в Христа Иисуса, Който стана за нас премъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление,
  1:31 та, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали".

2
  2:1 И аз, братя, като дойдох при вас, дойдох да ви явя Божието свидетелство не с превъзходно слово или мъдрост;
  2:2 защото не намерих за добре да зная между вас нещо друго, освен Иисуса Христа, и то Иисуса Христа разпнат;
  2:3 и аз бях у вас в немощ, в страх и в голям трепет.
  2:4 И словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила,
  2:5 та вярата ваша да се утвърдява не на човешка мъдрост, а на силата Божия.
  2:6 Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят,
  2:7 а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава,
  2:8 която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата.
  2:9 Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат".
  2:10 А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии.
  2:11 Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух.
  2:12 Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога;
  2:13 това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно.
  2:14 Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно.
  2:15 Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва.
  2:16 Защото, кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме ум Христов.

3
  3:1 И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски, като на младенци в Христа.
  3:2 С мляко ви нахраних, а не с твърда храна, защото не бяхте в сила да я приемете, па и сега още не сте,
  3:3 понеже сте още плътски. И наистина, щом има помежду ви завист, раздори и разногласия, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?
  3:4 Защото, щом един говори: "аз съм Павлов", а друг: "аз съм Аполосов", не сте ли плътски?
  3:5 Какво е, прочее, Павел? какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте, и то според колкото всекиму от тях Господ е дал?
  3:6 Аз насадих, Аполос полива, ала Бог направи да израсте;
  3:7 тъй че нито който сади е нещо, нито който полива, а всичко е Бог, Който прави да расте.
  3:8 Който сади и който полива едно са; но всеки ще си получи наградата според труда си.
  3:9 Защото ние сме съработници на Бога, вие пък сте Божия нива, Божие здание.
  3:10 По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида.
  3:11 Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос.
  3:12 Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама, -
  3:13 на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото.
  3:14 И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда.
  3:15 А комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън.
  3:16 Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?
  3:17 Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие.
  3:18 Никой да не се мами; ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър.
  3:19 Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога, както е писано: "Той улавя мъдрите в тяхното хитруване".
  3:20 И пак: "Господ знае, че помислите на мъдреците са суетни".
  3:21 И тъй, никой да се не хвали с човеци, защото всичко е ваше:
  3:22 било Павел, или Аполос, или Кифа, било свят или живот, или смърт, било сегашно, или бъдно, - всичко е ваше;
  3:23 вие пък сте Христови, а Христос - Божий.

4
  4:1 И тъй, нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии;
  4:2 а това, що нататък се иска от разпоредниците, то е - всеки от тях да се окаже верен.
  4:3 Малко ми струва да бъда съден от вас, или от човешки съд; но и аз сам себе си не съдя.
  4:4 Защото в нищо виновен не се съзнавам, ала с това се не оправдавам: съдия ми е Господ.
  4:5 Прочее, за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога.
  4:6 Това, братя, приспособих към себе си и Аполоса зарад вас, за да се научите от нас да не мъдрувате повече от онова, що е писано, и да се не гордеете един пред други за никого си.
  4:7 Защото, кой те отличава от другите? Какво имаш, което да не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил?
  4:8 Преситени сте вече, обогатихте се вече и се възцарихте без нас; о, да бяхте се възцарили, та и ние да царуваме с вас!
  4:9 Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци.
  4:10 Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни.
  4:11 Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме,
  4:12 и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим;
  4:13 хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега.
  4:14 Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда.
  4:15 Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието.
  4:16 Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.
  4:17 За това пратих при вас Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чедо у Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, както уча навред във всяка църква.
  4:18 Някои си се възгордели, като че няма да дойда при вас;
  4:19 но аз ще дойда скоро при вас, ако ще Господ, и ще позная не думите, а силата на ония, които са се възгордели;
  4:20 защото царството Божие е не в думи, а в сила.
  4:21 Какво искате? С палица ли да дойда при вас, или с любов и кротък дух?

5
  5:1 Отвсякъде се слуша, че у вас има блудство, и то такова блудство, за каквото дума не става дори и между езичниците, именно, че някой държи бащина си жена.
  5:2 А вие сте се възгордели, вместо по-скоро да плачете, за да се махне из средата ви оня, който е извършил тая работа!
  5:3 Аз пък, макар отсъствуващ тялом, но присъствуващ духом, вече реших, като да съм между вас, оногова, който е извършил това нещо, -
  5:4 в името на Господа нашего Иисуса Христа, като се съберете вие и моят дух, със силата на Господа нашего Иисуса Христа, -
  5:5 да го предадете на сатаната, за омаломощаване на плътта, та духът да бъде спасен в деня на Господа нашего Иисуса Христа.
  5:6 Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквася цялото тесто?
  5:7 Затова очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас.
  5:8 Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина.
  5:9 Писах ви в писмото си - да нямате общение с блудници;
  5:10 и не изобщо с блудниците на тоя свят, или с користолюбци, или с грабители, или с идолослужители, защото, инак, би трябвало да излезете от тоя свят.
  5:11 Но сега ви писах да не се сношавате с оногова, който, наричайки се брат, остава си блудник, или користолюбец, или идолослужител, или хулник, или пияница, или грабител; с такъв дори и да не ядете.
  5:12 Защото моя работа ли е да съдя и външните? Не съдите ли вие вътрешните?
  5:13 Външните пък ще съди Бог. Махнете, прочее, злия изпомежду си.

6
  6:1 Смее ли някой от вас, кога има тъжба с другиго, да се съди пред нечестивците, а не пред светиите?
  6:2 Не знаете ли, че светиите ще съдят света? И ако светът бъде съден от вас, то вие недостойни ли сте да съдите най-малките работи?
  6:3 Не знаете ли, че ангели ще съдим? А колко повече житейски работи?
  6:4 Ако, прочее, имате съд за житейски работи, поставяйте за съдии унижените в църквата.
  6:5 За ваш срам казвам: тъй ли няма помежду ви ни един мъдър, който да може да отсъжда между братята си?
  6:6 А брат с брата се съди, и то пред неверници!
  6:7 Твърде срамотно е за вас вече това, че имате съдби помежду си; защо по-добре не си останете обидени? Защо по-добре не претърпите щета?
  6:8 Но вие сами обиждате и ощетявате, и то братя.
  6:9 Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници,
  6:10 нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие.
  6:11 И такива бяхте някои от вас; но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог.
  6:12 Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо.
  6:13 Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото.
  6:14 Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си.
  6:15 Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не!
  6:16 Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: "ще бъдат двамата една плът".
  6:17 А който се съединява с Господа, един дух е с Него.
  6:18 Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши.
  6:19 Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си?
  6:20 Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.

7
  7:1 А за което ми бяхте писали - добре е за човека да се не допира до жена.
  7:2 Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж.
  7:3 Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената - на мъжа.
  7:4 Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената.
  7:5 Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане.
  7:6 Това обаче казвам като съвет, а не като заповед.
  7:7 Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един - тъй, други - инак.
  7:8 А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене.
  7:9 Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.
  7:10 А на женените заповядвам - не аз, а Господ - жена да се не раздели от мъж, -
  7:11 ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, - и мъж да не оставя жена си.
  7:12 А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя;
  7:13 и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя.
  7:14 Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети.
  7:15 Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог.
  7:16 Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената?
  7:17 Само нека всякой да постъпва тъй, както му е определил Бог, както го е призвал Господ. Тъй поръчвам по всички църкви.
  7:18 Обрязан ли е призван някой, да не крие; необрязан ли е призван някой, да се не обрязва.
  7:19 Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето Божиите заповеди е всичко.
  7:20 Всякой да си остава в званието, в което е призван.
  7:21 Роб ли си призван, да те не е грижа; но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползувай от робството.
  7:22 Защото призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов.
  7:23 Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци.
  7:24 Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога.
  7:25 За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет, като помилуван от Господа да Му бъда верен.
  7:26 Поради настоящата нужда за добро намирам това: добре е за човека да си бъде тъй.
  7:27 Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена.
  7:28 Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя.
  7:29 Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат;
  7:30 и които плачат - като че не плачат; и които се радват - като че се не радват; и които купуват - като че не притежават;
  7:31 и които се ползуват от тоя свят - като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят.
  7:32 Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи - как да угоди Господу;
  7:33 а жененият се грижи за световни работи - как да угоди на жената.
  7:34 Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи - как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи - как да угоди на мъжа си.
  7:35 Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено.
  7:36 Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват.
  7:37 Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави.
  7:38 Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави.
  7:39 Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне.
  7:40 Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.

8
  8:1 Що се пък отнася до идоложертвените храни, мислим, че всички имаме знание. - Добре, но знанието възгордява, а любовта назидава.
  8:2 Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае.
  8:3 Ако пък някой люби Бога, той е познат от Него.
  8:4 - Колкото за ядене идолски жертви знаем, че идолът е нищо в света и че други бог няма, освен Единаго Бога.
  8:5 Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята (както и има много богове и много господевци), -
  8:6 ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него.
  8:7 - Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява.
  8:8 Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим.
  8:9 Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните.
  8:10 Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви?
  8:11 И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос.
  8:12 А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа.
  8:13 Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.

9
  9:1 Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа?
  9:2 Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа.
  9:3 Това е моята защита против ония, които ме осъждат.
  9:4 Нима нямаме власт да ядем и да пием?
  9:5 Нима нямаме власт да водим със себе си сестра жена, както и другите апостоли и братята Господни и Кифа?
  9:6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим?
  9:7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе, и не яде от плода му? Или кой пасе стадо, и не яде от млякото на стадото?
  9:8 Нима по човешки говоря това? Не и законът ли казва същото?
  9:9 Защото в Моисеевия закон е писано: "не вързвай устата на вол, който вършее". Нима за воловете се грижи Бог?
  9:10 Или казва това главно за нас? - Да, за нас е писано това; защото, който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи, каквото очаква.
  9:11 Ако ние сме посеяли у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното?
  9:12 Ако други имат дял в онова, що вие владеете, то колко повече ние? Обаче, ние се не ползувахме от това право, а всичко търпим, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие.
  9:13 Не знаете ли, че, които свещенодействуват, се хранят от светилището, и които служат на олтара, делят си с олтара принесеното?
  9:14 Тъй и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
  9:15 Но аз се не възползувах ни с едно от тия права: и не писах това, за да се приложи всичко туй към мене. Защото за мене е по-добре да умра, отколкото някой да ми осуети похвалата.
  9:16 Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам!
  9:17 Ако доброволно върша това, имам награда; ако ли недоброволно, изпълнявам само поверена мен служба.
  9:18 А каква ми е наградата? Тая, че, проповядвайки Евангелието, благовествувам за Христа даром, без да се ползувам от своето право в благовестието.
  9:19 Защото, бидейки свободен от всички, станах роб на всички, за да придобия по-многото от тях:
  9:20 за иудеите станах като иудеин, за да придобия иудеите; за подзаконните станах подзаконен, за да придобия подзаконните;
  9:21 за нямащите закон станах като да съм без закон (макар да не съм без закон пред Бога, но съм под закона на Христа), за да придобия нямащите закон;
  9:22 за немощните станах като немощен, за да придобия немощните, за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои.
  9:23 А това го правя заради Евангелието, за да бъда участник в неговите блага.
  9:24 Не знаете ли, че, които се надтичват на игрище, всички тичат, ала само един получава наградата? Така тичайте, за да постигнете целта.
  9:25 Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа: те - за да получат тленен венец, а ние - нетленен.
  9:26 Прочее, аз тичам не като след нещо неизвестно, удрям не като да бия въздух;
  9:27 но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана.

10
  10:1 Не искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха;
  10:2 и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето;
  10:3 и всички ядоха една и съща духовна храна;
  10:4 и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос.
  10:5 Но към повечето от тях Бог не благоизволи, защото бидоха изповалени в пустинята.
  10:6 А това бидоха образи за нас, за да не бъдем похотливи на зло, както и те бяха похотливи.
  10:7 Не бивайте нито идолослужители, както някои от тях, за които е писано: "народът седна да яде и да пие, па стана да играе".
  10:8 Нито да блудствуваме, както някои от тях блудствуваха, и в един ден погинаха двайсет и три хиляди.
  10:9 Нито да изкушаваме Христа, както някои от тях изкусиха, и погинаха от змии.
  10:10 Нито роптайте, както роптаеха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
  10:11 Всички тия неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете.
  10:12 Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне.
  10:13 Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите.
  10:14 Затова, мои възлюбени, отбягвайте идолослужението.
  10:15 Говоря като на разумни; разсъдете сами за това, що казвам.
  10:16 Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?
  10:17 Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб.
  10:18 Гледайте Израиля по плът: ония, които ядат жертвите, не са ли съобщници на жертвеника?
  10:19 Какво, прочее, казвам? Това ли, че идолът е нещо, или че идолските жертви са нещо?
  10:20 Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете.
  10:21 Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза.
  10:22 Или ще възбудим ревнуване у Господа? Та по-силни ли сме от Него?
  10:23 Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука.
  10:24 Никой да не търси своята полза, а всякой - ползата на другиго.
  10:25 Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест;
  10:26 защото "Господня е земята и онова, що я изпълня".
  10:27 Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест.
  10:28 Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте - заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня.
  10:29 Съвест разбирам не своята, а на другия; защото бива ли моята свобода да бъде съдена от чужда съвест?
  10:30 Ако пък участвувам в яденето с благодарност, защо да бъда хулен поради онова, за което благодаря?
  10:31 И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете.
  10:32 Не ставайте съблазън ни за иудеи, ни за елини, нито за църквата Божия,
  10:33 както и аз угаждам във всичко на всички и не търся своята полза, а ползата на многото, за да се спасят.

11
  11:1 Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа.
  11:2 Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал.
  11:3 Искам да знаете още, че глава на всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът, на Христа пък глава е Бог.
  11:4 Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамя главата си;
  11:5 и всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамя главата си, защото все едно е, като да е обръсната;
  11:6 ако жена не иска да се покрива, нека се стриже; ако пък е срамотно за жена да се стриже или бръсне, нека се покрива.
  11:7 И тъй, мъжът не бива да си покрива главата, защото е образ и слава Божия, а жената е слава на мъжа.
  11:8 Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа;
  11:9 и не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа.
  11:10 Затова жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея - заради Ангелите.
  11:11 Но все пак нито мъж без жена, нито жена без мъж бива в Господа.
  11:12 Защото, както жената е от мъжа, тъй и мъжът е чрез жената, а всичко е от Бога.
  11:13 Разсъдете сами в себе си: прилично ли е жена да се моли Богу гологлава?
  11:14 Нали и самата природа ви учи, че е безчестие за мъж, ако си оставя коса?
  11:15 Но, ако жена си оставя коса, то е чест за нея, понеже косата й е дадена вместо покривало.
  11:16 Обаче, ако някой иска да се препира, ние нямаме такъв обичай, нито църквите Божии.
  11:17 А по това, което ще говоря, няма да ви похвалявам, понеже не за по-добро се събирате, а за по-лошо.
  11:18 Защото, първо, чувам, че, кога се събирате в църква, се явявали разцепления помежду ви, което донейде и вярвам.
  11:19 Па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас.
  11:20 Но тъй, както се събирате заедно, това не значи, че ядете Господня вечеря;
  11:21 защото всеки бърза да изяде преди другите своята вечеря, тъй че един остава гладен, а друг се опива.
  11:22 Нямате ли къщи, за да ядете и пиете? Или презирате църквата Божия и засрамяте ония, които са немотни? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не похвалявам.
  11:23 Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и
  11:24 поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен.
  11:25 Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен.
  11:26 Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
  11:27 Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня.
  11:28 Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата.
  11:29 Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне.
  11:30 Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста.
  11:31 Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени;
  11:32 а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
  11:33 Затова, братя мои, кога се събирате на вечеря, чакайте се един други.
  11:34 Ако пък някой е гладен, нека яде вкъщи, за да се не събирате за осъждане. А останалото ще наредя, кога дойда.

12
  12:1 А за духовните дарби не искам, братя, да не знаете.
  12:2 Знаете, че, когато бяхте езичници, вие се влачехте при немите идоли, като да ви водеха.
  12:3 Затова ви обаждам, че никой, който говори чрез Дух Божий, не казва анатема на Иисуса, и никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго.
  12:4 Има различни дарби, ала Духът е един и същ;
  12:5 има различни служби, ала Господ е един и същ;
  12:6 има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички.
  12:7 Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза;
  12:8 защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму - слово на знание, чрез същия Дух;
  12:9 едному - вяра, чрез същия Дух; другиму - дарби за лекуване, чрез същия Дух;
  12:10 едному - чудодействия, другиму - пророчество, едному - да различава духовете, другиму - разни езици, а другиму - да тълкува езици.
  12:11 Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска.
  12:12 И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос.
  12:13 Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени.
  12:14 Защото и тялото не се състои от един член, а от много.
  12:15 Ако ногата каже: понеже не съм ръка, не принадлежа към тялото, нима затова тя не е от тялото?
  12:16 И ако ухото каже: понеже не съм око, не принадлежа към тялото, нима затова то не е от тялото?
  12:17 Ако цялото тяло е око, де ще е слухът? Ако цялото бъде слух, де ще е обонянието?
  12:18 Но сега Бог наредил всеки един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно.
  12:19 И ако всички членове бяха само един, де щеше да е тялото?
  12:20 А сега - много членове, пък едно тяло.
  12:21 И не може окото да каже на ръката: не ми трябваш, нито пък главата на нозете: не ми трябвате.
  12:22 Наопаки, ония телесни членове, които ни се струват по-слаби, са много по-нужни;
  12:23 и на ония членове на тялото, които мислим, че не са толкова на чест, отдаваме повече чест;
  12:24 и неблагообразните наши членове имат по-голямо благообразие, а благообразните нямат нужда от това. Но Бог разпределил тялото, като на несъвършената му част отдал по-голяма чест,
  12:25 за да няма разногласие в тялото, а членовете еднакво да се грижат един за други.
  12:26 И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове.
  12:27 Вие сте тяло Христово, а поотделно - членове.
  12:28 И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици.
  12:29 Нима всички са апостоли? Всички ли са пророци? Нима всички са учители? Всички ли са чудотворци?
  12:30 Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят езици? Всички ли са тълкуватели?
  12:31 Показвайте ревност за по-добри дарби, и аз ще ви покажа път още по-превъзходен.

13
  13:1 Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
  13:2 Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
  13:3 И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
  13:4 Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
  13:5 не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
  13:6 на неправда се не радва, а се радва на истина;
  13:7 всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
  13:8 Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
  13:9 Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
  13:10 но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
  13:11 Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
  13:12 Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
  13:13 А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

14
  14:1 Стремете се към любовта; показвайте ревност за духовни дарби, а особено - да пророчествувате.
  14:2 Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни;
  14:3 който пък пророчествува, той говори на човеци за поука, увещание и утеха.
  14:4 Който говори на непознат език, той поучава себе си; а който пророчествува, той поучава църквата.
  14:5 Желая всички вие да говорите езици, а още повече да пророчествувате; защото, който пророчествува, по-горен е от оногова, който говори езици - освен ако ги тълкува, та църквата да получи поука.
  14:6 А сега, ако дойда при вас, братя, и заговоря на непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом ви се не обясня било с откровение, било с познание, било с пророчество, било с поука?
  14:7 И бездушните предмети, като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае, какво се свири на пищялка, или на гусла?
  14:8 Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка?
  14:9 Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър.
  14:10 Толкоз, например, различни думи има в света, и ни една от тях не е без значение.
  14:11 Ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец.
  14:12 Тъй и вие, бидейки ревнители към духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата.
  14:13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува.
  14:14 Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден.
  14:15 И тъй, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум: ще пея с дух, ще пея и с ум.
  14:16 Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение "амин" оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш?
  14:17 Ти благодариш хубаво, ала другият се не поучава.
  14:18 Благодаря на моя Бог, задето повече от всинца ви говоря езици;
  14:19 но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат.
  14:20 Братя, не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни.
  14:21 В закона е писано: "на чужди езици и с чужди уста ще говоря на тоя народ, но и тъй няма да ме послушат, казва Господ".
  14:22 Затова езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите; пророчеството пък не е за неповярвалите, а за повярвалите.
  14:23 Ако, прочее, се събере цялата църква наедно, и всички заговорят на непознати езици, и влязат невежи, или неповярвали, - не ще ли кажат, че сте полудели?
  14:24 Но, кога всички пророчествуват, и влезе някой неповярвал, или невежа, той от всички се изобличава, от всички се осъжда;
  14:25 тъй че тайните на сърцето му стават явни, и той, като падне ничком, ще се поклони Богу и ще каже: "наистина, с вас е Бог".
  14:26 И тъй, какво да се прави, братя? Кога се събирате, и всеки от вас има - кой псалом, кой поучение, кой език, кой откровение, кой тълкуване, - всичко да става за поука.
  14:27 Ако някои говорят на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то подред, а един да тълкува.
  14:28 Ако пък няма тълковник, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога.
  14:29 Пророци пък да говорят двама или трима, а другите да обсъждат;
  14:30 но ако дойде откровение някому другиму, който седи, първият нека млъкне.
  14:31 Тъй, един след други, можете всинца да пророчествувате, та всички да се поучават и всички да се утешават.
  14:32 И пророчески духове се покоряват на пророци;
  14:33 защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Тъй е по всички църкви между светиите.
  14:34 Жените ви в църквите да мълчат: тям не е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът.
  14:35 Ако пък искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи; понеже е срамотно жена да говори в църква.
  14:36 Нима от вас излезе словото Божие? Или само до вас достигна?
  14:37 Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което ви пиша, са Господни заповеди.
  14:38 А който не разбира, нека не разбира.
  14:39 И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици.
  14:40 Всичко да става с приличие и ред.

15
  15:1 Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите;
  15:2 чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали.
  15:3 Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията,
  15:4 че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията,
  15:5 и че се яви на Кифа и след това на единайсетте;
  15:6 после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи доднес, а някои и починаха;
  15:7 после се яви на Иакова, след това на всички апостоли,
  15:8 а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.
  15:9 Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия.
  15:10 Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене.
  15:11 И тъй, било аз, било те, така проповядваме, и вие така повярвахте.
  15:12 И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви?
  15:13 А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал;
  15:14 ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
  15:15 При това, ако наистина мъртви не възкръсват, ние излизаме лъжесвидетели Божии, понеже свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресявал;
  15:16 защото, ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал;
  15:17 ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете;
  15:18 тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали.
  15:19 И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци.
  15:20 Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък.
  15:21 Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека.
  15:22 Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят;
  15:23 но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови;
  15:24 а след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила.
  15:25 Защото Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си.
  15:26 А най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта,
  15:27 защото "всичко покори под нозете Му"; а щом се казва, че "всичко е Нему покорено", очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко.
  15:28 Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.
  15:29 Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите?
  15:30 Защо ли и ние се подлагаме всеки час на опасност?
  15:31 Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ.
  15:32 Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!
  15:33 Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави.
  15:34 Свестете се, както трябва, и не грешете; защото някои от вас нямат познание за Бога - за ваш срам го казвам.
  15:35 Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат?
  15:36 Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре.
  15:37 И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое;
  15:38 но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло.
  15:39 Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга - рибената, друга - птичата.
  15:40 Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните;
  15:41 един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък.
  15:42 Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление - възкръсва в нетление;
  15:43 сее се в безчестие - възкръсва в слава; сее се в немощ - възкръсва в сила;
  15:44 сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно.
  15:45 Тъй е и писано: "първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам - животворен дух.
  15:46 Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното.
  15:47 Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето.
  15:48 Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните;
  15:49 и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния.
  15:50 И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление.
  15:51 Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим
  15:52 изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим;
  15:53 защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие.
  15:54 А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа".
  15:55 "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?"
  15:56 Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът.
  15:57 Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа.
  15:58 И тъй, братя мои възлюбени, бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа.

16
  16:1 А колкото до събиране милостиня за светиите, правете и вие тъй, както съм наредил в галатийските църкви:
  16:2 във всеки първи ден на седмицата всеки един от вас да отделя и скътва у себе си каквото може, та не кога дойда, тогава да се събира милостиня.
  16:3 А кога дойда, които изберете вие, тях ще пратя с писма, за да занесат вашата милостиня в Иерусалим.
  16:4 Ако пък се намери за добре да отида и аз, тогава ще дойдат с мене.
  16:5 Ще дойда при вас, след като пропътувам Македония, защото ще мина през Македония.
  16:6 А може би да поостана при вас, дори и да презимувам, та вие да ме придружите навсякъде, където отида.
  16:7 Защото не искам сега да ви видя само пътем; а се надявам, ако позволи Господ, да прекарам помежду ви няколко време.
  16:8 А в Ефес ще остана до Петдесетница,
  16:9 защото за мен се отвориха големи врата за много работа, и противниците са много.
  16:10 Ако пък дойде Тимотей, гледайте да бъде в безопасност помежду ви; защото той върши делото Господне, както и аз.
  16:11 Прочее, никой да го не унизи, а го изпратете смиром, та да дойде при мене, защото го очаквам с братята.
  16:12 А колкото за брат Аполоса, аз го молих много да дойде с братята при вас; но, навярно, не е било воля Божия да дойде сега, а ще дойде, кога му бъде удобно.
  16:13 Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки;
  16:14 всичко у вас да става с любов.
  16:15 Моля ви още, братя: вие знаете Стефаниновия дом, че той е начатък в Ахаия и че се посветиха да служат на светиите;
  16:16 покорявайте се и вие на такива и на всекиго, който спомага и се труди.
  16:17 Радвам се, че дойдоха Стефанин, Фортунат и Ахаик; те запълниха вашето отсъствие,
  16:18 защото успокоиха моя дух и вашия; прочее, почитайте такива.
  16:19 Поздравяват ви асийските църкви; много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква.
  16:20 Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един други със свето целуване.
  16:21 Поздравявам ви аз, Павел, собственоръчно.
  16:22 Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата' *.
  16:23 Благодатта на Господа Иисуса Христа да бъде с вас,
  16:24 и любовта ми с всинца ви в Христа Иисуса. Амин.

* Да бъде отлъчен до идването на Господа.