ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО ГАЛАТЯНИ

1
  1:1 Павел апостол, призван не от човеци, нито чрез човек, а чрез Иисуса Христа и Бога Отца, Който Го възкреси от мъртвите,
  1:2 и всички братя, които са с мене - до църквите Галатийски:
  1:3 благодат вам и мир от Бога Отца и от Господа нашего Иисуса Христа,
  1:4 Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от сегашния лукав век, по волята на Бога и Отца нашего,
  1:5 Комуто слава вовеки веков. Амин.
  1:6 Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, Който ви е призвал чрез благодатта Христова, към друго благовестие;
  1:7 не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово.
  1:8 Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде.
  1:9 Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде.
  1:10 У човеци ли сега търся благоволение, или у Бога? Или на човеци искам да угаждам? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб.
  1:11 Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко,
  1:12 защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово.
  1:13 Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах,
  1:14 и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания.
  1:15 А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи
  1:16 да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв,
  1:17 нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
  1:18 Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена.
  1:19 Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.
  1:20 А за това, що ви пиша, ето, пред Бога казвам, че не лъжа.
  1:21 След това дойдох в страните Сирийски и Киликийски.
  1:22 На Христовите църкви в Иудея лично не бях познат,
  1:23 а само бяха слушали, че оня, който някога тях гонеше, сега проповядва вярата, що преди разоряваше.
  1:24 И прославяха Бога за мене.

2
  2:1 Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита.
  2:2 А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, - да не би да тичам, или да съм тичал напразно.
  2:3 Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже.
  2:4 Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят, -
  2:5 тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието.
  2:6 А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха.
  2:7 Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру - на обрязаните
  2:8 (понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците),
  2:9 и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те - при обрязаните,
  2:10 като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно.
  2:11 А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане.
  2:12 Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните.
  2:13 Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.
  2:14 Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски?
  2:15 Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците;
  2:16 обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.
  2:17 Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не!
  2:18 Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник:
  2:19 чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа,
  2:20 и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
  2:21 Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря.

3
  3:1 О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината вие, пред очите на които Иисус Христос бе изобразен така, като да бе разпнат помежду ви?
  3:2 Това само искам да науча от вас: чрез дела по закона ли получихте Духа, или чрез послушание на вярата?
  3:3 Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате?
  3:4 Нима напразно толкова много претърпяхте? Да беше само напразно!
  3:5 Тоя, прочее, Който ви дарува Духа и прави между вас чудеса, чрез дела по закона ли върши това, или чрез послушание на вярата?
  3:6 Тъй, Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за оправдание.
  3:7 Знайте, прочее, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови.
  3:8 И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: "в тебе ще бъдат благославяни всички народи".
  3:9 И тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам,
  3:10 а всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие. Защото е писано: "проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на закона".
  3:11 А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно, защото "праведният чрез вяра ще бъде жив".
  3:12 А законът не иска вяра; но говори: "който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях".
  3:13 Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: "проклет е всеки, който виси на дърво"),
  3:14 та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата.
  3:15 Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня.
  3:16 Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: "и на семената", като за мнозина, а като за едного: "и на семето ти", което е Христос.
  3:17 Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила.
  3:18 Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание.
  3:19 Прочее, защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник.
  3:20 Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един.
  3:21 И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона;
  3:22 но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа.
  3:23 Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.
  3:24 И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра;
  3:25 а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател.
  3:26 Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса;
  3:27 всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.
  3:28 Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.
  3:29 Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.

4
  4:1 Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко;
  4:2 но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок.
  4:3 Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света;
  4:4 но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона,
  4:5 за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
  4:6 А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!
  4:7 Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.
  4:8 Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове;
  4:9 а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите?
  4:10 Тачите дни, месеци, времена и години.
  4:11 Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.
  4:12 Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили:
  4:13 знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът,
  4:14 и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса.
  4:15 Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете.
  4:16 И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината?
  4:17 Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате.
  4:18 Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви.
  4:19 Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос,
  4:20 искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас.
  4:21 Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?
  4:22 Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.
  4:23 Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание.
  4:24 Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар,
  4:25 понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си;
  4:26 а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни.
  4:27 Защото писано е: "развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж".
  4:28 Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание.
  4:29 Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега.
  4:30 А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.
  4:31 И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.

5
  5:1 И тъй, стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго.
  5:2 Ето аз, Павел, ви казвам: ако се обрязвате, Христос нищо няма да ви ползува.
  5:3 Свидетелствувам пак на всеки човек, който се обрязва, че той е длъжен да изпълни целия закон.
  5:4 Вие, които искате, да се оправдавате със закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта,
  5:5 а ние се надяваме и очакваме оправдание от вярата чрез Духа.
  5:6 Защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов.
  5:7 Вие отивахте добре: кой ви спря, да се не покорявате на истината?
  5:8 Това придумване не е от Оногова, Който ви призовава.
  5:9 Малко квас заквася цялото тесто.
  5:10 Аз имам вяра у вас чрез Господа, че вие не ще мислите инак; а оня, който ви смущава, - който и да е той, - ще претърпи осъда.
  5:11 А за какво още ме гонят, братя, ако аз и сега проповядвам обрязване? Тогава би се прекратила съблазънта от кръста.
  5:12 О, да бяха отсечени ония, които ви размиряват!
  5:13 Към свобода сте призвани вие, братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, но с любов си услужвайте един другиму.
  5:14 Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в: възлюби ближния си като себе си.
  5:15 Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други.
  5:16 Аз казвам: живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта.
  5:17 Защото плътта желае противното на духа, а духът - противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали.
  5:18 Ако се водите по дух, вие не сте под закон.
  5:19 Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство,
  5:20 идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси,
  5:21 завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие.
  5:22 А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,
  5:23 кротост, въздържание. Против такива няма закон.
  5:24 Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите.
  5:25 Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме.
  5:26 Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

6
  6:1 Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени.
  6:2 Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.
  6:3 Защото, който счита себе си за нещо, бидейки нищо, той себе си мами.
  6:4 Нека всеки изпитва делата си, и тогава ще има похвала само в себе си, а не пред другиго,
  6:5 защото всеки ще понесе своето бреме.
  6:6 Наставляваният със слово да дели всяко благо с оногова, който го наставлява.
  6:7 Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне:
  6:8 който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот.
  6:9 Като правим добро, да се не обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме.
  6:10 И тъй, докле имаме време, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.
  6:11 Вижте, колко много ви написах с ръката си.
  6:12 Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов;
  6:13 защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът;
  6:14 а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света.
  6:15 Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар.
  6:16 На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий.
  6:17 Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса.
  6:18 Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.